- Аншлусът става трамплин за войските на Райха към Чехословакия
- След края на войната страната си връща териториите, но в нея е наложен окупационен режим
На 12 март се навършват 83 години от присъединяването през 1938 г. на Република Австрия към Третия райх, известно още като "аншлус" (в превод от немски - свързване, привързване, съединяване). Самият акт е проведен безкръвно, като навлезлите на австрийска територия военни германски подразделения са посрещнати тържествено с цветя, почести и непринудено въодушевление на местното население. Но, за да се разберат тези реакции, а също така и за да се осъзнае политическото измерение на аншлуса е необходимо да се припомнят някои предшестващи събития от австрийската история.На 11 ноември 1918 г. последният крал на Австро-Унгария Карл I Хабсбург, притиснат от поражението на империята в Първата световна война, обявява абдикацията си. На следващия ден Райхсратът провъзгласява
създаването на Република Немска Австрия
В същия документ е записано, че държавата е демократична република и се явява част от Германия. На 22 ноември Националната асамблея официално провъзгласява, че всички райони, населени с немци се подчиняват на Германия. Но, Антантата в ролята си на победител във войната се обявява против такова обединение и впоследствие на 10 септември 1919 г. канцлерът Карл Ренер подписва Сен-Жерменския мирен договор, с който името на републиката се променя от Немска Австрия на Австрия и всякакви опити за обединение с Германия са забранени. На 21 октомври договорът е ратифициран от Националното събрание на Австрия и влиза в сила. Отделно от това, във Версайския договор, който Германия подписва с държавите победителки, съществува точка, която забранява обединение с други държави и присъединяване на територии. С тези промени започва епохата на Първата Австрийска република, просъществувала до 1938 г. На следващата година е приета конституция, която провъзгласява новата държава за демократическа парламентарна република. Водеща политическа сила в страната става Христиан-социалната партия, която управлява няколко мандата. Но, въпреки това политическата и социална стабилност са доста крехки като главна роля за нестихващите стачки и размирици имат военизираните политически организации - лявата "Републикански съюз за отбрана" и дясната "Съюз за защита на родината". Кулминация на противопоставянето е Юлското въстание от 1927 г., при потушаването на което са
убити повече от 80 души
Въпреки предприетите от властите мерки ескалацията на насилието не престава до идването на власт на Енгелберт Долфус. След поредица конфликти голяма част от политическите партии и организации, а също така и профсъюзи са забранени. Канцлерът Долфус практически въвежда еднопартийно дясно управление, законодателно укрепено в новата Майска конституция приета през 1934 г. от практически последният парламент на първата Австрийска република. В документа има доста неща заимствани от германската и италианските конституции, като например се премахва формулировката "демократична република" и се приемат тези за "съсловна държава". Управлението на Долфус във външнополитически план се характеризира със сближаване с Италия и противостояние на опитите на Германия за сближаване и евентуално обединение. Бенито Мусолини, преследвайки италианските външнополитически цели гарантира независимостта на Австрия в замяна на извършваните профашистки реформи от страна на Долфус. Въпреки това, австрийските нацисти, поддържани от Берлин, започват широкомащабен терор и саботажи, изкарвайки от строя електроцентрали, жп инфраструктура, административни учреждения, а също и насилие и убийства на продържавни деятели и политици. На 25 юли 1934 г. около 200 членове на СС (пристигнали нелегално предишните седмици) преоблечени в австрийска военна униформа водени от Артур Зайс-Инкварт, Одило Глобочник и Ернст Калтенбрунер нападат федералната канцелария. При опит да избяга канцлерът
Долфус е ранен смъртоносно в гърлото
Нападателите се опитват да го принудят да подпише предаването на властта на нациста Антон Ринтелен, но Долфус отказва и нападателите го оставят да умре от загуба на кръв. В същото време правителствените сили, водени от министъра на правосъдието Курт фон Шушниг, успяват да сломят съпротивата на заговорниците. Мусолини, който има договор с Австрия веднага изпраща на границата четири моторизирани дивизии готови веднага да влязат в страната, за да подкрепят конституционния ред. При така създалата се ситуация Хитлер се отказва от плановете си за присъединяване на Австрия към Германия. След смъртта на Долфус властта преминава в ръцете на заместника му - Курт фон Шушниг. В следващите години австрийското правителство се намира под все по-засилващ се германски натиск, като ситуацията се влошава вследствие сближаването на Мусолини с Адолф Хитлер. На 11 юли 1936г. Шушниг е принуден да сключи с правителството на Германия т.нар. "Юлско споразумение". В съответствие с клаузите му затворените нацисти са помилвани и освободени, като някои от тях впоследствие са назначени на държавни постове - например Артур Зайс-Инкварт става член на Държавния съвет. В отговор Германия отменя данъка "Бариера 1000 марки", взиман от пътуващите към Австрия немски туристи и който силно е влияел на австрийския туризъм. През следващата година на нацистите е разрешено да влязат в Отечествения фронт, въпреки че официално партията е забранена. Така националсоциалистите получават легално прикритие за дейността си. На 12 февруари 1938 г. Шушниг и Хитлер подписват Берхтесгаденското споразумение според което на националсоциалистите се разрешава свободно да се занимават с политическа дейност, а Зайс-Инкварт е назначен за министър на вътрешните работи и безопасност. По същото време Хитлер вече се е сдобил със съгласието на Мусолини и открито заявява намеренията си за присъединяване на Австрия към Райха. За да избегне война с немците
Шушниг инициира референдум
по въпроса, надявайки се по този начин да съхрани суверенинета на Австрия. Опасявайки се от подобна развръзка, Хитлер мобилизира 8-ма армия обучена за нападение на Австрия. На 10 март фюрерът нарежда на Зайс-Инкварт да постави ултиматум на канцлера и да мобилизира всички нацисти в Австрия. На следващия ден Херман Гьоринг в телефонен разговор с Шушниг препотвърждава ултиматума. Вечерта на 11 март австрийският канцлер отменя плебисцита, подава оставка и предава властта на Зайс-Инкварт. В радиообръщение към австрийския народ Шушниг обявява оставката си и заповядва на армията в случай на германско настъпление да не влизат в бойни действия. Президентът на Австрия (пост с ограничени държавни функции) Вилелм Миклас отказва да възложи на Зайс-Инкварт да състави правителство и предлага поста канцлер на други трима политици, но те категорично отказват. В 23,15 часа Миклас капитулира. По заповед на Гьоринг е написана телеграма с молба за изпращане на немски войски в Австрия, която австрийското правителство изпраща от името на Зайс-Инкварт. Парадоксалното е, че самият Инкварт научава за телеграмата след изпращането и?!На 11 срещу 12 март съгласно предварително изготвения план германските войски, вече съсредоточени на границата, влизат на територията на Австрия. Германските войски окичени с австрийски и немски знамена преминават в тържествен парад границите, като бариерите са
вдигнати едновременно от германски и австрийски войници
В 4 часа сутринта като пръв представител на нацисткото правителство във Виена влиза Хайнрих Химлер, съпровождан от Рудолф Хес и Валтер Шеленберг. Веднага е арестуван последният канцлер Шушниг и не след дълго е изпратен в концлагер, където оцелява до края на войната.На 12 март Хитлер триумфално стъпва отново на австрийска земя, минавайки на път за Виена през родния си град Браунау. Първото публично изказване на фюрера е на балкона на кметството в Линц пред огромна аплодираща го тълпа. На 13 март в 19 часа съпроводен от шефа на Върховното главнокомандване на въоръжените сили на Германия Вилхелм Кайтел, Хитлер тържествено влиза във Виена. Същия ден е обнародван "Законът за съединението на Австрия с Германската империя", съгласно който Австрия става една от "земите на Германската империя" и от този момент започва да се нарича "Остмарк".На 10 април в Австрия и Германия са проведени референдуми за аншлуса с избирателна активност над 99%. Естествено и двата плебисцита завършват с положителни резултати. Американският журналист Уилям Ширър, наблюдавал референдума в Австрия описва по следния начин настроенията на австрийците: "Беше ясно, че мнозинството от австрийците които на 13 март биха казали на Шушниг "да", на 10 април ще кажат "да" и на Хитлер. Много от тях вярваха, че съюз с Германия, даже и нацистки е неизбежен и необходим на Австрия, защото тя не може да просъществува дълго сама, а само в състава на германския райх."В резултат на аншлуса територията на Германия се увеличава с 17%, а населението с 10%. В състава на Вермахта са включени 6 сформирани в Австрия нови дивизии. Присъединявайки Австрия, Хитлер получава стратегически плацдарм за завоюването на Чехословакия и по-нататъшното настъпление в Югоизточна Европа и на Балканите. В хода на Втората световна война страните съюзнички в антихитлеристката коалиция взимат решение за анулиране на аншлуса, декларирано в Московската декларация от 1943 г. В същата декларация се говори за "възстановена свободна и независима Австрия", като едновременно с това
тя не се освобождава от отговорност
за участието си във войната на страната на хитлеристка Германия. След края на войната Австрия е отделена от Германия като й се връщат всички влизащи по-рано в състава й територии, но в нея е наложен окупационен режим. В съответствие със Съглашението за контрол над Австрия, страната е разделена на зони, в които са настанени окупационни войски на четирите държави победителки, като контролът продължава до средата на 50-те години на 20 век. На 15 май 1955 г. е подписан Държавен договор за възстановяване на независима и демократична Австрия. Той е парафиран от съюзниците от една страна и австрийското правителство от друга. Няколко месеца по-късно на 26 октомври същата година е приета и Декларацията за неутралитета на Австрия.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
