Най-общо казано ,римляните са имали по-малко задръжки от хората днес. Те са сравнително окей с по-тесните помещения – в края на краищата, седалките и в римския театър също са доста близо, на около 30 сантиметра една от друга. И също така са окей и с колективното ходене.
„Днес когато си свалим панталоните, оставаме доста голи, но римляните са увити тоги, което им осигурява прикритие“, казва Колоски-Остроу, антрополог в университета Брандейс.
„Дрехите, които носят, им осигуряват барикада, така че всъщност да могат да си вършат работата в относително уединение, да станат и да си тръгнат. И да се надяваме, че тогата ви не е била много засегната след това. Ако сравним тогавашните тоалетни с модерния писоар, добавя тя, те всъщност предлагат повече уединение.
Въпреки липсата на тоалетна хартия, посетителите използват с гъби, прикрепени към пръчка, които измивали в чиста течаща вода.
Римляните обичат комфорта в такива ситуации . Дали са си измивали ръцете обаче е друга история. Може би ги потапяли в амфора с вода. Може би не са. Може би са го правили в някои части на империята, но не и в други. По-лошото е, че пръчката с гъбата вероятно е била използвана многократно и споделяна от всички посетители.
Така че, ако някой от посетителите има някакви болести, всички останали също ги хващат. Без познания за това как се разпространяват болестите, римската тоалетна трудно може да се нарече хигиенична по съвременните стандарти. Този мек, нежен инструмент се нарича терсориум, което буквално означава „нещо за избърсване“.
Въпреки че изглеждат напреднали за древна цивилизация, римските обществени тоалетни далеч не са особено бляскави. Белите мраморни седалки, блестящи на слънцето, може да изглеждат чисти сега, но това едва ли е било така, когато тези съоръжения са работели. Те имат ниски покриви и малки прозорци, които пропускат малко светлина.
Хората понякога не уцелват дупките, така че подовете и седалките често са мръсни. Въздухът вони. „Помислете – колко често някой идва да почисти този мрамор?“ – пита Колоски-Остроу. Всъщност тя смята, че съоръженията са били толкова неприятни, че елитът на империята ги е използвал само в много тежки ситуации.
Римляните от висшата класа, които понякога плащат за построяването на тоалетни, обикновено не са стъпвали в тези места. Те ги конструират за бедните и поробените — но не защото се смиляват над нисшите класи. Те ги построяват, за да не им се налага да газят в екскременти по улиците. Подобно на всяка друга цивилизация, която избира да се урбанизира, римляните са изправени пред проблем: Какво да правят с всички отпадъци?
Римският елит гледа на обществените тоалетни като на инструмент, който отмива мръсотията на плебеите от благородния им поглед. В римските бани е обичайна практика да се изписва името на благодетеля, платил за изграждането на съоръжението, но стените на тоалетните не носят такива надписи. „Изглежда, че никой в Рим не е искал да бъде свързван с тоалетна“, казва Колоски-Остроу.
Обществените тоалетни не са били удобни и за жените. През 2 век „тези места са построени в районите на града, където мъжете са имали работа“, казва Колоски-Остроу.
„Може би едно поробено момиче, което е изпратено до пазара, би се осмелило да влезе, по необходимост, въпреки че би се страхувало да не бъде ограбено или изнасилено. Но римлянка от елита никога няма да бъде видя там дори мъртва.
Обратно в удобните си вили, богатите граждани имат свои собствени тоалетни, построени над помийни ями. Но дори и те може би са предпочитали по-удобния, по-малко миризлив вариант със стайните гърнета, които поробените хора след това са принудени да изпразват в градината.
Елитът не иска да свърже помийните си ями с канализационните тръби, защото това вероятно ще бъде удобен път за вредителите и миризми към домовете им. Вместо това те наемат хора, които да се оправят с ямите им
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
