- Неговите сведения са в основата на сключения през 1939 г. Пакт за ненападение между Германия и СССР
- Последните думи на легендарния Рамзай билина японски
"Разузнавачите, които могат да кажат от гроба, че за добро или лошо работата им е променила историята на планетата ни, се броят на пръстите на едната ръка. Зорге се пада на показалеца."
Фредерик Форсайт
"Опустошителен пример за блестящ успех на шпионажа"
Дъглас Макартур, Генерал от армията
През една знойна лятна вечер на 1964 г. в разположената в Подмосковието лятна вила на генералния секретар на КПСС Никита Хрушчов се провела кинопрожекция на игралния филм "Кой сте вие, доктор Зорге?" на френския режисьор Ив Сиампи. Лентата е съвместна продукция на Франция, ФРГ, Италия и Япония и създаването й е инспирирано от японската съпруга на режисьора Сейко Киси. Съветският ръководител бил толкова впечатлен от личността на Зорге, че веднага се разпоредил името и делото му да бъдат извадени от забвение. До момента в СССР за дейността на агент "Рамзай" знаели само тесен кръг посветени.Само за месец след официалната премиера на филма в Съветския съюз излезли над 30 материала в пресата за легендарния разузнавач. Създадена била специална комисия в Главното
Разузнавателно Управление(ГРУ) на Генералния щаб за изваждане и изучаване на всички документи, свързани с личността на Рихард Зорге. На 5 ноември 1964 г. с указ на президиума на КПСС на Зорге е присъдено посмъртно званието Герой на СССР, а членове на групата му са наградени с бойни ордени. Така един художествен филм става повод обществеността зад желязната завеса да научи за дейността на разузнавача, за когото писателя Ян Флеминг (авторът на книгите за Джеймс Бонд) казва: "За мен Зорге е най-забележителният разузнавач изобщо".
Рихард Зорге е роден в село Сабунчи, Бакинска губерния на 4 ноември 1895 г. в семейството на немския инженер Густав Зорге, занимаващ се по това време с нефтодобив в Бакинските нефтени полета на сегашен Азербайджан. Втората съпруга на Густав и майка на Рихард, Нина била рускиня. В автобиографията си подадена в Коминтерна Рихард пише: "Семейството на баща ми беше освен от потомствени интелигенти, но и със стари революционни традиции. И дядо ми и прачичовците ми са били активни революционери в революцията от 1848 г." През 1898 г. семейството на Зорге се мести в Германия. Години по-късно Рихард се шегува с московски приятели: "Аз въобще мога да се считам за азербайджанец. Само че за беда не знам нито една дума на азерски."След избухването на Първата световна война, макар и незавършил училище, Зорге се записва като доброволец. През 1915 г. в боевете при река Ипр е ранен за първи път и докато се лекува в Берлин взима изпитните си матури. След оздравяването си е изпратен в Галиция, но скоро отново е ранен, за което е награден с Железен кръст.През 1917 г. след взрив на снаряд е ранен за трети път и
три дена виси на бодлива тел
докато санитарите успяват да се доберат до него. След оздравяването си е инвалидизиран (единият му крак остава по-къс) и е уволнен от военна служба. Преживяното по фронтовете го води до дълбок душевен прелом, в резултат от което той започва да се интересува от левите идеи. Както ще напише по-късно: "Световната война оказа най-дълбоко влияние в живота ми. Мисля че, такова влияние не съм изпитвал от никакъв друг фактор. Само заради тази война аз станах комунист".След демобилизацията постъпва във Факултета по обществени науки на Килския университет, където учи социология и икономика. По-късно се мести в Хамбургския университет. Там защитава докторска степен по право. По-късно той ще признае пред приятели: "Ако времената бяха други, щях да съм учен".През 1918 г. участва в Ноемврийската революция, по време на матроските бунтове е член на Килския съвет на работниците и матросите. По това време се запознава с Ернст Телман и през 1919 г. става член на Германската комунистическа партия. Едновременно Зорге започва да се занимава и с журналистика. През 1924 г. приема предложението на Коминтерна да замине за Москва. На следващата година получава съветско гражданство и започва работа като секретар на организационния отдел на Института по марксизъм-ленинизъм към ЦК на ВКП(б). По това време негови статии и научни разработки са публикувани в списанията "Болшевик", "Комунистически Интернационал", "Световно стопанство и политика" и други. През 1926 г. вече работи в международния отдел на Коминтерна и често е изпращан зад граница с политическо-организационни задачи. През 1929 г. е командирован във Великобритания и Ирландия където е задържан от полицията, но впоследствие е освободен. Според една от версиите там се е срещал с високопоставен служител на британското разузнаване, от когото е получил важна информация. Същата година е вербуван от Разведупр на РККА (предшественика на Главното Разузнавателно Управление на Червената армия) и лично е ръководен от началниците Семьон Урицки и Ян Берзин. През 1930г. е изпратен на мисия в Шанхай, като прикритието му е на журналист от немски вестник. Скоро след пристигането си Зорге започва да посещава ресторантите и музикалните заведения в международната част на града. Среща се с колеги от местните медии, работи с германското консулство и други западни дипломати. Тук той се запознава с американската журналистка и шпионка Агнес Смедли и японския журналист Хоцуми Одзаки, които впоследствие стават едни от най-важните му информатори. Задачата на неговата група е разузнаване на скритите тенденции и тайните планове на Япония и нейните китайски сателити-политици и генерали-милитаристи. Зорге съумява да информира своевременно и изчерпателно Центъра за "Мукденския инцидент", т. е. за японската окупация на Манджурия от края на 1931 и началото на 1932 г., увенчала новите провокации по КВЖД (Китайско-Восточная железная дорога), за организираните от страна на японците нови белогвардейски семьоновски банди, чиято задача била да участват в провокациите, да нахлуват през далекоизточната граница и да безчинстват в пограничните райони.В Китай разузнавателната група на Зорге успява да се добере до шифровъчните кодове на германските военни съветници в армията на генерал Чан Кай Ши, а също така и с конкретните им задачи и имена. Често организира празненства в дома си, които продължават до сутринта. Бурният му личен живот създава голяма част от митовете за начина му на работа. По същото време започва да подписва донесенията си като "Рамзай". По-късно ще обясни че така се четат инициалите му Р.З. изписани с йероглифи.През 1933 г. ГРУ взима решение да бъде изпратен В Япония с мисия да създаде разузнавателна мрежа. Преди пристигането си в Япония Зорге посешава Франция, където се среща със съветски емисари, и САЩ откъдето японският посланик праща писмо да Токио с препоръки относно Рихард Зорге. Посещава също и Берлин откъдето получава назначение като кореспондент на "Франкфуртер цайтунг" в азиатската столица. Става член на Националсоциалистическата партия и на Германскиа съюз на журналистите. Задачата поставена от ГРУ на Зорге в Япония е да разузнае и получи информация за имперските планове на военната върхушка. Първоначално в групата му са радиста Вайнгартен, който обаче се бои от предаването на шифрованата информация и е заменен от Макс Клаузен. Освен него Зорге се свързва с японския художник Мияги Йотоку и хърватина Бранка Вукелич. Най-ценен обаче се оказва познатия от работата в Китай японски журналист Хоцуми Одзаки. Вълната от репресии заляла Съветския съюз не подминава и агентурния апарат зад граница. Преките ръководители на Зорге, Ян Берзин и Урицки са разстреляни. През втората половина на 1937 г. е взето решение за
отзоваване на Рамзай и ликвидиране на резидентурата му
Ситуацията променя новият началник в разузнавателните служби Семьон Гендин (година по-късно и той е разстрелян), който успява да запази групата. Въпреки това остават подозренията че Зорге предава дезинформация и е "политически непълноценен", а даже и че може би играе двойна игра. На следващата година Рамзай заявява че е готов да се завърне в СССР, но това остава без последствия. Въпреки тези политически перипетии, дейността на Зорге се разраства и информацията, която той придобива става все по-достоверна и ценна. Агентът Одзаки изгражда забележителна обществена кариера и влиза във висшите правителствени кръгове на Япония. През 1939 г. той вече е съветник на тогавашния японски премиер. Но, перлата в короната на от разузнавателни източници на Рамзай е германският военен аташе, а по-късно и посланик в Япония Ойген Отт.Оказало се, че по време на Първата световна война, двамата били в една и съща част на Западния фронт. Освен това, Зорге познавал още от Берлин съпругата на посланика. Рамзай помагал много на военния аташе, като понякога сам пишел информациите, които били пращани в Берлин. Когато Отт става посланик, Зорге получава и собствен кабинет в дипломатическата мисия, като по този начин е имал възможност безконтролно да се движи навсякъде из посолството и да има достъп до голяма част от документацията. Това сътрудничество с посланика създава обаче и илюзията за двойна игра, макар че Зорге подава на германците информация само за случващото се в Япония, без да разкрива истинската си същност. По това време разузнавачът вече си е изградил името на
един от най-добрите познавачи на Япония в Европа
и това го прави най-търсения журналист който да пише по проблематиката на Източна Азия. През 1938 г. обаче се случва инцидент, който едва не проваля дейността на цялата резидентура в Япония. Една майска вечер Зорге получава от Одзаки важна информация, която срочно трябва да се предаде в Москва. Зорге сяда на мотоциклет и се отправя към дома на радиста Макс Клаузен, където се намирала радиостанцията. Но, пътьом с висока скорост се удря в стена и получава множество контузии: сътресение на мозъка, пукната челюст, избити зъби, изкълчване на раменната става и други. Веднага е закаран в болница за чужденци, в която лежи три седмици. Спасил го фактът, че през цялото време останал в съзнание и викнал Клаузен, на когото предал секретните документи. Радистът веднага отишъл в дома на Зорге и успял да скрие всички компрометиращи документи преди идването на полицията. Въпреки инцидента, работата на групата продължила. Зорге на няколко пъти запитвал Центъра докога ще води резидентурата, но от Москва му отговаряли, че няма с кого да го заменят и затова трябва да остане в Япония. Според някои изследователи неговите сведения са в основата на сключения през 1939 г. пакт за ненападение между Германия и СССР. Новината, че Япония се опитва да убеди Германия да формира антисъветски съюз кара Йосиф Сталин да притисне Берлин към преговори, които водят до сключването на пакта Рибентроп - Молотов. Това по същество убива всякакви скорошни шансове за атака на два фронта от Германия и Япония над СССР. Едновременно с това по поръчение на директора на Германското информационно бюро фон Ритген, Зорге изготвя материали за японската политика, които да се ползват от германските разузнавателни агенции. Така след германското нападение над СССР Рамзай докладва, че Япония в никакъв случай не би нападнала Съветския съюз. През пролетта на 1941 г. Зорге получава многократни сведения за предстоящето нападение на Германия над СССР.
10 март: "Новият германски военен аташе счита, че след края на европейските военни действия, Германия ще започне ожесточена война с СССР"
2 май: "Според германския посланик и военоморското аташе решението за началото на войната с СССР, Хитлер ще вземе през май след войната с Англия"
19 май: "Новите германски представители, които пристигнаха от Берлин заявиха, че войната със СССР може да започне в края на май, защото са получили заповед да се върнат дотогава в германската столица."
30 май: "Берлин информира посланик Отт, че немското настъпление срещу СССР ще започне във втората половина на юни."
1 юни: "Според подполковник Шолл, бъдещото военно аташе в Бангкок, войната ще започне на 15 юни"
15 юни: "Германски куриер каза на посланика, че нападението се задържа до края на месеца. Военното аташе не знае ще има или няма война."
20 юни: "Посланик Отт каза че войната е неизбежна"
21 юни: "Нападението се задържа до края на месеца"Впоследствие става известно, че на 15 февруари фелдмаршал Кайтел подписва секретна директива за дезинформация на съветското командване посредством посланиците и военните аташета в германските дипломатически мисии. В Москва считат донесенията му за неблагонадеждни и Сталин не се доверява на информациите му като го нарича
"копеле, което създава фабрики и публични домове в Япония"
В деня на нападението на Германия срещу СССР Зорге се напива почти до безпаметност. Той звъни на германския посланик Отт, с когото са приятели, и му се разкрещява: "Разбираш ли, че това е безумие?! Тази война, която започвате сега, е вече загубена". Въпреки този изблик германците не предприемат нищо срещу него. Те са абсолютно сигурни, че Зорге е предан на Райха.Втори шанс за професионализма на Рамзай настъпва няколко месеца по-късно, когато на 14 септември 1941г. изпраща радиограма до Москва с информация за проведеното на 6 септември при императора свръхсекретно съвещание, на което е взето решение Япония да не започва война със СССР до началото на 1942г. Шпионинът информира Москва, че Токио ще се съсредоточи върху южния си фронт и ще атакува Русия, само ако Червената армия претърпи бърза загуба от нацистка Германия. Той успява да се добере до потвърждение, че Германия не е успяла да убеди Япония незабавно да атакува СССР.
4 октомври: "Воденето на война от страна на Япония против далекоизточната армия, която все се смята силна в бойно отношение, не може да се очаква по-рано от пролетта... Война през тази година няма да има."
17 октомври: "Нашата мисия в Япония е изпълнена. Войната между Япония и СССР можа да бъде избягната. Върнете ни в Москва или ни изпратете в Германия." Тази шифрограма остава неизпратена поради започналите арести.
Този път Сталин и висшето съветско командване се вслушват в думите на Зорге. По това време вече започнала битката за Москва и командването могло без риск за източните граници на държавата да изпрати на западния фронт 26 свежи, обучени и добре комплектовани дивизии на помощ на защитниците на столицата.На 18 октомври 1941г. 25 от 32-та разузнавачи на групата на Зорге били арестувани, като арестите започнали седмица по-рано - на 10 октомври бил задържан Мияги, а на 14-те - Одзаки. При извършените обиски в домовете на всички били открити доказателства за шпионската им дейност, бил намерен и шифърът, с който се кодирали радиограмите. Още от 1937 г. японците прихванали радиосеансите, но до момента не могли да разбият шифъра. От самото начало на разпитите Зорге твърдял че работи за Коминтерна, пропагандирайки световния комунизъм, а не за съветското разузнаване. Така твърдял, за да не попадне следствието му в ръцете на японската военна полиция. Така процесуалните действия се водели от тайната полиция, като през януари 1942г. били извършени нови арести - общо до момента задържаните били 35 души. Дознанието се водело от японската прокуратура и продължило до май 1942 г. Като обвиняеми били привлечени 17 души. Съдебните заседания започнали на 31 май 1943г., като делото на всеки обвиняем се гледало от трима съдии. Така за всеки обвиняем се издавала отделна присъда. Присъдите били прочетени на 29 септември 1943 г. Рихард Зорге и Одзаки били осъдени на смърт чрез обесване. Вукелич и Клаузен получили доживотен затвор. Мияги умрял в затвора още преди произнасяне на присъдите. Седем други обвиняеми получили различни срокове затвор. На 20 януари 1944 г. Върховният съд на Япония отхвърлил касационната жалба на Зорге и оставил в сила произнесената присъда. Немските официални лица дълго време не могли да повярват във вината на Рамзай, но след предоставените им от японска страна неопровержими доказателства, Хитлер лично настоял шпионинът да бъде предаден на Германия. Японската страна отказала. Според спомените на легендарния разузнавач Леополд Трепер, основател и ръководител на "Червения оркестър", японците предлагали на Сталин размяна, но последният отхвърлил предложението.В 10:20ч. на 7 ноември 1944г. в токийския затвор "Сугамо" смъртната присъда била приведена в изпълнение. Последните думи на разузнавача били на японски (говорел го недобре): "Секигун (Червена армия)! Кокусай кьосанто (Коминтерн)! Собието кьосанто (Съветска компартия)!" След Зорге на бесилката увиснал и Одзаки.През 2004г. в Япония били открити документи, съдържащи доклад от директора на затвора отнасящ се до изпълнението на въпросните две смъртни присъди. Освен изпълнението на всички протоколи относно процедурата се описва и следното: След въпросите дали ще промени завещанието си, или ще го остави както е написано вече, Зорге отговорил: "Нищо, повече нищо". След това
се обърнал към надзирателите си и им казал: "Благодаря ви за вашата доброта"
и поел към бесилката. Години по-късно главният прокурор Йошикава ще каже: "През живота си не съм срещал по-велик човек". Първоначално тялото на Зорге е погребано в общ гроб в двора на затвора. По-късно неговата японска съпруга получава разрешение да прибере останките му - разпознава ги по следите от рани по краката, зъбните коронки, очилата и токата на колана - и след като ги кремира държи урната с праха му до 8 октомври 1950, когато е препогребан в токийското гробище Тама.
Бохемът омаял три съпруги
- Японската му любов ходела на гроба му до 2000-та година
Бурният личен живот на Рихард Зорге създава голяма част от митовете за начина му на работа. Зорге се жени за първи път през 1921 г. за Кристине Герлах. Младото семейство живее в малка къща във Франкфурт. Всичките стаи са боядисани от техен приятел художник в различни ярки цветове. Домът им става притегателен център за артисти и бохеми. Всяка събота Зорге устройва там празненства. Когато през 1925 г. се преместват в Москва, нещата се променят. Младата жена не може да свикне с живота в съветската столица. През 1926 г. Кристина го напуска и се връща в Германия. Те се виждат само още един път през 1932 г., за да се развеждат.
Вероятно малко преди да замине за Китай, Зорге се запознава с втората си съпруга Екатерина Максимова. Те сключват брак, когато той се връща от мисията си, но живеят заедно само около година, защото през почти цялото време Рихард е в Азия. Въпреки това непрекъснато поддържат връзка с писма. След ареста на Зорге в Токио през 1941 г. Екатерина Максимова е изпратена в съветски концлагер и през 1943 г. загива там. По време на разпитите в затвора в Токио разузнавачът казва на полицаите, че в кутия на бюрото му се намират най-ценните му документи. Когато ги намират, японците с учудване виждат, че всъщност това са писмата на Кристина Герлах и Екатерина Максимова до Зорге. Случката е документално потвърдена в протоколите от разпита.В Япония Зорге живее с Ханако Иси. Той се запознава с нея през 1933 г., когато тя работи като сервитьорка в един от любимите му ресторанти. Двамата заживяват заедно през 1936 г. Тя препогребва останките му и посещава гроба му до смъртта си през 2000 година.
Русия предлага баснословна сума за негово писмо
През 2015 г. японски антиквар купува от неизвестна жена стари книжа и документи останали й от починал роднина, изписани на латиница. По-късно ги разглежда внимателно и попада на писмо, писано на немски, придружено с подписана снимка на човек в униформа и пречупен кръст на ръкава. Антикварят превежда текста и узнава, че това е поздравително писмо от външния министър на Третия райх Йоахим фон Рибентроп до Рихард Зорге. Изпратено е по повод рождения ден на разузнавача през 1938 г.. В него се изразява благодарността на министъра за дейността му в посолството на Германия в Токио. Като разбира за находката, антикварят ги обявява на търг по интернет и те веднага са продадени. Пет часа по-късно при него запотен идва руският военен аташе с баснословно предложение, но документите вече са сменили собственика си.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
