- За гордия северен народ най-големият срам бил да умреш от естествена смърт
- 30 години воюват и не се покоряват, до ХХ век те така и не разбират чии граждани са
Съветските милиционери тръгнали да правят паспорти на чукчите, но понеже всички изглеждали еднакво, решили да си спестят усилията и вместо да снимат всеки чукчи, щракнали един и залепили фотографията на всички паспорти. Така де, кой ще намери разлика. Но уви, след седмица в полицейското се появил един чикчи, който упорствал: Това не съм аз.- Как разбра? - попитал милиционерът.- Рубашка не моя!Кой не се е смял на вицовете за чукчи? Малцина обаче познават историята на гордия народ, за който най-големият срам е човек да умре от естествена смърт, а не в битка. Той обитава Далечния изток на Русия - полуостров Чукотка, на брега на Чукотско море. И с него е свързана "неизвестната" срамна война на Русия. Руснаците се бият с чукчите - еленовъди и рибари, които разполагат само със стрели, камъни и примитивни ножове, повече от 30 години, но така и не успяват да ги победят.
В руската военна и дипломатическа традиция не е прието да се използва думата "колонизация", защото за руснаците тя има крайно негативно звучене. Колонизацията, благодарение на която Русия владее огромни части от земята, е различна.Руските колониалисти не предприемали дълги пътешествия за ценни суровини. Всъщност те просто разширявали жизненото си пространство, овладявайки отдавна познатите земи чрез въвеждане на "новите технологии" - оръдия на труда, оръжия за отбрана и т.н.През XVII и XVIII в. Руската империя се разширява на изток към Тихия океан. При това колонизиране на териториите много от местните племена били лесно приобщени - те се
заклевали във вярност и започвали да плащат ясак
Данък в натура - продукти и стоки, с който коренното население на Поволжието се отчита от ХV до ХVIII век, а в Севера - чак до ХХ век.Често за това руските владетели дори не воювали - племената сами разбирали ползите от сътрудничеството си със западните "извънземни" и заставали на тяхна страна. С чукчите обаче съвсем не било така. И Русия го разбира по най-трудния и мъчителен начин.Тези жители на Далечния север, които не наброявали повече от 9 000 души, се откроявали със своята особена войнственост. Чукчи, изобщо не са добродушният и тесногръд герой от съветските вицове. А хората, които през ХVIII век яростно се противопоставят на руснаците.
Манталитетът на племената чукчи се формира в във възможно най-тежките условия за живот: адски студ и липса на храна. Затова чукчите са сръчни, издръжливи, решителни и изключително жестоки хора. Те наистина вярвали, че е срамно да умреш от естествена смърт. За тях единствено приемлива била смъртта в бой. Няма ли възможност за това,
алтернативата била самоубийството
Към него прибягвали възрастните хора и тежко болните членове на племето.Основното занимание на чукчите била войната. Те непрекъснато нападали съседите си - крадели елените им, отвличали жените и пленявали децата, превръщайки ги в роби, като били особено жестоки с тях и редовно ги измъчвали.Биели се в доспехи от моржови кожи с костни плочки на гърдите, използвали стрели и копия с костни върхове, понякога и примитивни железни ножове. Веднъж пленени, те не се примирявали. Самоубивали се.Сред северните народи чукчите били най-свирепи и жестоки - руските завоеватели ги наричали "северните черкези". Подобно на войнствените планинари, бойната подготовка на чукчите започвала в ранна детска възраст и се провеждала в сурови условия. Първите контакти на чукчи с руски индустриалци и моряци били от средата на ХVII век. През 1648 г. казаците, водени от атаман Семьон Дежнев, се сблъскали с чукчите по време на своя голяма експедиция. След редица корабокрушения те заобиколили крайната източна точка на Евразия - Големият каменен нос, наречен по-късно Дежнев. И започнали търговия с хората на чукския лидер Ермачин. Но всичко, разбира се, свършило военен конфликт - казаците понесли огромни загуби и били принудени да отстъпят. Две военни експедиции тръгнали да отмъщават на местните жители през следващата година, но чукотската пустош изиграла своята роля: номадите просто не можели да бъдат открити в тундрата.За разлика от непрекъснато движещите се чукчи, казаците били уседнал народ.
Правели лагери, вдигали крепости, запасявали се с храна и оръжие в тях. Започнали да вдигат крепости в Чукотка с идеята да подчинят непокорния народ. Основната била Анадир, основана от експедицията на Дежнев. Но руската власт била заета и с други войни и не можела да изпрати големи отряди в пустошта. Дървените крепости най-често били защитавани само от няколко десетки души. Вярно, те имали огнестрелни оръжия, но само бдителността на охраната можела в крайна сметка да ги предпази от изненадващите атаки на безстрашните чукчи.Другите северни народи, които отдавна враждували с чукчите, не само плащали на руснаците ясак, но и ставали техни съюзници. Въпреки това казашките отряди не можели да се оправят с войнствените рибари. На практика било абсолютно невъзможно да се установи мир. Още повече, че племената чукчи съществували независимо една от друго, много рядко се обединявали - дори за да се изправят срещу колонистите.През ХVIII век руското правителство - вече имперско, а не царско - обърнало по-голямо внимание на случващото се в далечните източни земи. Съществуването на бунтовен народ на източните граници на Руската империя било крайно неприемливо за Санкт Петербург: опитвайки се да достигне Тихия океан, било невъзможно да остави врагове зад себе си. През 1727 г. властта в Санкт Петербург обявява кампания за покоряване на Далечния изток. И две години по-късно Сенатът изпратил голям военен отряд в Чукотка.Целта на експедицията била ясна: непокорните чукчи трябвало да бъдат "поставени под руско владение и да плащат ясак". В Анадир били съсредоточени 400 въоръжени бойци - много солидна военна сила за слабо населения Север. Гарнизонът бил поверен на якутския казак Василий Шестаков. Командир на войските бил капитанът на тоболския драгунски полк Дмитрий Павлуцки. Двамата обаче се скарали още по пътя - Павлуцки отказал да се подчини на казака Шестаков. И Шестаков се отделил с отряд от две дузини казаци и отишъл да защитава съюзнически племена от набезите на чукчите. В голяма битка с чукчите на река Ергач бил убит.Силата на Русия над Севера по това време се основавала до голяма степен на силата на оръжието на казаците. Смъртта на голям руски военен лидер обаче можела да разклати властта. Затова Павлуцки реагирал по същия начин като испанските конкистадори в Централна Америка: започнал безмилостна военна операция. Няколкостотин казаци и заедно с хора от северното племе юкагири изминали повече от две хиляди километра за десет месеца,
унищожавайки по пътя си почти една десета от тогавашните чукчи
- 1 500 души. Войнственият народ три пъти събирал сили, за да отблъсне Павлуцки, но и трите пъти бил побеждаван, въпреки численото си предимство. Метални брони пазели руснаците от стрелите на чукчите, а никакви доспехи от морж и кости не спасявали чукчите от руските пушки. Павлуцки се оказал толкова страшен враг, че накрая станал част от чукския фолклор. Наречен бил "жесток убиец", за него казвали, че не оставял след себе си жив човек, разчленявал мъже и жени. Юкагирите, които помагали на Плавуцки, за да си отмъстят на чукчите за набезите, пък го величаели като герой, "черна мечка", "велик рицар и шаман".Губейки войната обаче чукчите не се предали. Напротив - продължили набезите и атаките си. Така властта в Санкт Петербург решила, че жестокостта е единствената ефективна политика срещу това племе и през 1742 г. императрица Елисавета заповядва на войниците си да "елиминират всички войнствено настроени чукчи". Тези, които не можело да бъдат унищожени, трябвало да бъдат пленени и преселени в земите на други племена. Така започнала истинска партизанска война.Павлуцки продължил службата си в Камчатка, след това в Якутск, после се върнал в Анадир. През 1747 г., преследвайки поредните чукчи, попаднал на засада и бил убит. Империята продължила да изпраща наказателни отряди, но надлъгването в пустошта не спирало.
Чукчите нападали племената и отмъквали животните и продуктите, предназначени за данъка ясак.През 1755 г. руските власти осъзнали, че е безсмислено да изискват подчинение от хора, които дори не разбират какво е това, но битките продължили. Чак през 1763 г. комендантът на Анадир Фридрих Плениснер, успял да убеди Санкт Петербург в безполезността на войната. Направил го с цифри. Годишната издръжка на крепостта била почти 1,4 милиона рубли, а носела като доход не повече от 30 хиляди рубли.С установяването на морския път до Далечния изток и консолидацията на руснаците в Камчатка, необходимостта от строг контрол над Чукотка постепенно изчезнала. Пушките били прибрани, казаците изтеглени. Дошло време за преговори. Икономическото завладяване се оказало много по-лесно от това с оръжието. Русия
започнала да продава "чудни стоки"
на номадите. В същото време дипломати на империята обикаляли вождовете на племената чукчи, за да установявайки мирно търговско сътрудничество. През 1779 г. Екатерина Велика официално провъзгласява всички чукчи за граждани на Русия. Те са задължени да плащат ясак, но... само толкова, колкото сами решат. На практика всъщност изобщо не плащат данък. И така - век и половина.Руски източници сочат, че в края на ХIХ век, сто години след включването на чукчите в империята, те продължават да живеят според заветите на предците си и по собствените си закони и обичаи. В началото на ХХ век повече от тях дори не подозират, че имат руското си гражданство. Дори при съветската власт чукчите запазват своето специално място в руските земи.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
