Филип Македонски превзема града, Александър го прави гарнизон при похода срещу скитите
Музеят е само на 7 км от магистрала "Тракия"
Само на 7 километра от магистрала "Тракия" край село Кабиле имате шанса да се върнете хилядолетия назад. Точно там някога се е издигал един от най-важните и богати тракийски градове. Благодарение на проект от Оперативна програма "Регионално развитие", спечелен от община Ямбол, днес античното селище, както и находките от него, могат да се видят от всички изкушени от древното ни минало.
За Кабиле се заговаря за първи път още в халколитната епоха. През античността обаче градът е разрушен. Издига се отново, а през 342 година преди новата ера е превзет от Филип Македонски. През 336 г. пр. Хр. по време на похода си срещу скитите в Кабиле отсяда и самият Александър Македонски, гласят писанията. Прочутият владетел го укрепява и настанява в него военен гарнизон. Разцветът на града обаче е при владението на тракийските династии Спарток и Скосток. Тогава той се превръща в изключително важен център.
През трети век преди новата ера в Кабиле секат собствени монети
На тях са изобразени древногръцките богове Аполон, Артемида, Херакъл и Атина. След траките градът е владение на римляните. Те го превземат в навечерието на новата ера - 45 години преди Христа, и разквартироват в него кохорта от свои воини. Днес обаче видими за неспециалистите са само останките от следващата епоха на Кабиле. След приемане на християнството градът става епископски. Следи от две базилики са запазени и днес.
Кабиле идва от името на богинята Кибела, която по-късно е наречена Артемида, разказва директорът на регионалния музей в Ямбол Стефан Бакърджиев. Главна причина за възникването на селището е скалното светилище на Зайчи връх над него. Площта на града е била 280 декара, а дължината на крепостните му стени - 2,5 километра. В експозицията на музея не са изложени единствено находките от Кабиле, а от целия ямболски район. Край река Тунджа например са намерени различни фосили и вкаменелости, както и част от бивна на мамут.
Има следи и от културата "Караново".
Покрай реката са разположени над 30 неолитни жилища
Сред най-проучените е могилата при Драма. Пластиките от нея най-често са женски образи, показващи зараждането на живота и символ на плодородието. Сред най-интересните експонати от това време е една мъжка фигура, изключително рядка пластика за периода. Тя показва и ролята на признавания за силен пол днес. Впечатляват и 158-те съда, които представляват цялата посуда на един древен дом. Част от тях сервизи с еднаква форма и окраска. Интересни са и глинените съдове с многобройни ситни дупки, които са древният вариант на днешните сокоизстисквачки. Във всяка праисторическа къща задължително е имало домашни божества - малки идолни пластики, на които обитателите са се молили.
Сред уникалните експонати в музея на Кабиле е и миниатюрна бронзова фигура, която изключително много наподобява на скулптурата "Мислителя" на Роден. Представени са и древните занаяти.
В края на халколита по тези земи нахлуват чужди племена. Те имат представа как се прави бронз, опитомяват конете, познават ритуалите за погребения в могили.
В Кабиле са запазени съдове още от времето на Троянската война. Градът е една от резиденциите на тракийските царе от Одриското царство. От онова време са намерени както тракийски съдове, така и типичните за търговията предмети и монети. Тук е
открит и договор между вдовицата на Севт III и владетеля на Кабиле Спарток
който доказва, че последният е провъзгласен за цар на всички траки. Документът, открит в Севтополис, се пази в Археологическия музей в София. В Кабиле се намира и една от най - големите колекции на амфорни печати. Всяка пета или седма амфора с вино или зехтин се е запечатвала, за да е ясно какъв е произходът на продукта и времето на произвеждане. Естествено, не липсвали фалшификати.
Хомосексуализмът в древността и особено по време на римското управление не само че е бил нещо съвсем нормално, но дори се е толерирал, доказват откритията на архелозите в Кабиле. Зад витрините в музея ще видите римска лампа с двама мъже в сексуална сцена. Сред експонатите е и план "за първа копка" - жертвоприношение за изграждане на бойна сграда. Във витрините има и военни дипломи, които описват биографиите на легионерите. Бойците ги получавали след 20 години служба. Бронзовите дипломи давали право на римско гражданство, освобождавали от данъци и носели добри финансови дивиденти.
Сред най- голямата гордост на музея в Кабиле са двете статуи на Асклепий и Хигия. Сред много редките експонати са и клещи за скопяване на животни, каквито в света има намерени само четири броя. Открити са на около седем километра от селището. Зад витрините не липсват и дамски принадлежности за украсяване, като гребени, накити и дори ролки за коса.
За да откриете тайните на експозицията, е добре да си заявите беседа в рамките на 50 минути, която е записана на пет езика.
По време на лятното равноденствие камъкът с релефа свети в червено
Кибела лекува на Зайчи връх
Богинята е издялана в скалите на извишението
Причината за основаването на град Кабиле всъщност е скалното светилище над селището на Зайчи връх. Извишението било точно над тогавашното корито на река Тунджа. В древността е почти непристъпно и невидимо заради разположението на скалите. Достъп до него са имали само избрани - жреци и владетели. Наречен е Зайчи, защото като се гледа отдолу, формата му наподобява симпатичното животинче.
Достъпът до него и днес не е лесен. Първата част от пътя минава по стъпала, изградени по европейския проект за социализация на Кабиле. Те водят до първата панорамна площадка, от която се разкрива гледка към долината и руините на Кабиле. Следващата част от пътя е по пътека, която ще изминете значително по-лесно, ако сте с подходящи обувки и облекло. Преди върха ще се насладите на гледката и от втора панорамна площадка. Самият връх днес е най-посещаван по време на пролетното и есенно равнодействие.
Затова си има причина. В скалите на светилището, макар и трудно, ако не знаете какво търсите, ще видите изсечен образа на богинята Кибела, яхнала лъв. По време на лятното слънцестоене на 21 юни образът се огрява от слънчевите лъчи, а камъните започват да сменят цветовете си. Като че ли образът на Кибела има свой живот, защото неговите цветове се различават ясно от тези на околните скали. Богинята преминава през яркочервено, оранжево и жълто, а всички присъстващи на ритуала неизменно го определят като магически. Слънчевите лъчи пък се насочват да достигнат точно до образа на богинята посредством изкуствено изкопан улей.
На Зайчи връх е била експедиция, която е замервала с уреди както магнитното поле на светилището, така и състоянието на хората, които са се качили на него преди и след престой от няколко часа. Резултатите са удивителни. Оказва се, че магнитното поле на Зайчи връх и самото светилище е 7 пъти по-силно в сравнение с нормалното за планетата. Медицинските показатели на присъстващите на експеримента се подобрили значително. Нормализирало се кръвното им налягане. Върхът лекува, категорични са хора, които го посещават поне веднъж седмично за тонус. Най-силно било влиянието между двете скали, които пречат да се види светилището от обратната страна на Кабиле.
За тези, които решат да посетят светилището по време на есенното равноденствие, има друга изненада. В подножието на светилището, по друга, по-стръмна пътека се крие още един идол. Проучилите твърдят, че е той е по-стар, почитан преди Кибела. Камъкът всъщност е огромна глава с дупки за очите и устата. За да го разпознаете, трябва някой да ви го покаже или да имате доста развихрено въображение. Факт е обаче, че по подобен начин на изображението на Кибела образът се огрява, но през есенното равноденствие.
Магически спектакъл възражда античността
На метри от музея внушителна крепост със здрави дървени стени привлича като магнит туристите. Пред очите им тежките залостените врати се отварят и римски войни вежливо ги канят в лагера си. Със своите лъскави брони, шлемове, мечове мъжете като че ли са слезли от екрана на някоя холивудска суперпродукция. Звучи музика, чуват се команди, дрънчи оръжие. Това е легионът, най-малката клетка на римската войска. Смелите войни, които постъпват на служба в него, са на 17 години.
Започва възстановката. Легионерите изпълняват различни военни упражнения, демонстрират отбрана и бой. Левентът Дизапис успешно е преминал курса по латински, яздене, строеж на лагер и пътища. Сега тържествено, пред очите на гостите, той ще получи, разбира се срещу заплащане, своето въоръжение. След този ритуал новобранецът вече е готов да излезе на полето на бойната слава. Това е един много вълнуващ миг за легиониера, обяснява водещият. Най-напред се облича бронята. Тогава тя е била два вида. Изработва се от метални нишки или пластини и тежи между 5 и 8 килограма. Ако се постави неправилно, може да предизвика рани, каквито и врагът не може да причини.
Шлемът се налага последен, нарича се хелмето. Накрая войнът взима в ръце щита, изработен от брезови дъски, покрити с волска кожа. Размерът му е 125 на 80 сантиметра и тежи от 5 до 7 кг. Отвътре има вдлъбнатина, в която се съхраняват личните записи на война: име, номер на легиона и други. Скутумът е облицован с медни и железни листове. "Този щит без да пита, враг когато налита, като вярна стена ще стои, между твоите гърди и свирепите вражи стрели", чете командирът. После идва моментът на новобранското клетва: "Кълна се в името на Юпитер Спасител, че ще бъде доброжелателен към императора и цялото му семейство.
И ще смятам за приятели тези, които той определи и за врагове онези, които той определи. На тези, които спазват тази клетва, нека се случват хубави неща, а на клетвопрестъпниците - обратно. Ако съзнателно не спазвам клетвата, сега и в бъдеще, нека Юпитер всемогъщ, божественият Август и всички останали безсмъртни богове ме лишат от Родина от безопасност и и всякакво щастие." Войската скандира: Скута, салве, салве, салве.
Юпитер е безспорният пантеон на Римската империя, обяснява авторът на сценария на възстановката актьорът Илия Деведжиев.
Той доста се е ровил в историята, прочел е много стари книги, преди да подготви текста. Всички команди са взети от тях. Идеята на спектакъла е да пресъздаде бита, културата и военната техника в римски легионен лагер. Хората от музея в Ямбол са били най-верните помощници в работата му, която продължила шест месеца. Особено впечатлени от възстановката са чужденците, които направо изпадат в екстаз, щом "попаднат" в древния Рим. Търсена е максимална автентичност и динамика в боя.
Дори броните тежат колкото тези от древността. След края на военните упражнения гостите отиват при древните търговци, които им предлагат глинени съдове и украшения, хапват от легионерската манджа и, разбира се, пият еликсирите на ямболските винарски изби. Остава спектакълът от приятна атракция да се превърне в туристически продукт. Пожелание, което всички се надяват, че ще се сбъдне.
И тогава имали СПА центрове
Най голям възход Кабиле е имал между IV и I век преди Христа. През трети век градът заема 280 декара и е столица на Одриската държава. Жителите му са 7000. Като всеки сериозен икономически център до него водят няколко пътя, има голям площад, храм на Артемида и Аполон, много търговски сгради.
В столицата живеят заможни хора, които търгуват с целия средиземноморски свят, тук са и най-близките на владетеля, неговата дружина. За много високия социален статус и позции на Кабиле в тогавашния античен свят говори фактът, че в своите речи го споменава една световноизвестна личност - Демостен, който живее в Атина. В Кабиле по това време има градска управа, която сече монети, магистрати, население с право да гласува, голяма армия, занаятчии, търговци.
До днес в района на музея са запазени останките от две бани, които по нищо не са отстъпвали на днешните луксозни СПА центрове. В тях има помещения за потене, басейн с хладка вода, горещо помещение с вряла, а после закаляване със студена вода. В басейните има места за хранене, спортуване, масажи, и, разбира се, плътски удоволствия. Явно сладкия живот не е наше откритие.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
