Благоевград. Фикра Парапанова почти не излиза от дома си в гърменското село Осиково. Всеки петък обаче минава като сянка през селските улици. Върви към гробищата. По пътя не вижда и не чува никой. Тя е в света на мъртвите свои свидни рожби и близки. Катери безмълвно и изпълнена с огромна мъка своята Голгота. Нейният живот отдавна няма цена, защото е загубила и деца, и внуци. В гробищния парк й трябват над 2 ч, остава без крака, докато обиколи всички гробове. Най-свидните й хора са дълбоко заровени в студената земя. Тук е последният дом на двете й невръстни внучета, на сина й, на дъщеря й, на майка й, на баща й, на други роднини. Изляла е не реки, а океани от сълзи, но напразно. Не може да си върне рожбите.
"Как отивам до гробищата и как се връщам - само Аллах знае! И дечицата ми, и внучетата ми нещо са ми се разсърдили. Не искат ми се обадят, не искат да говорят с мен. Моля се на Господ да отвори гробовете, че да ги видя, ама и той не ме чува. Един изверг почерни живота ни, дишаме с мъжа ми, но и ние сме мъртви", изповядва през сълзи 58-годишната майка и баба, която не може да се радва нито на деца, нито на внуци.
И за друго се моли от известно време Фикра - да не се премахва най-тежкото наказание "доживотен затвор без право на замяна". На 4 февруари се навършиха 5 г. от най-кървавата и жестока драма в Осиково. Тогава не само един род, а цялото селище бе почернено от Манчо Панюков, зет на Фикра и съпруг на дъщеря й. Вечерта на най-черната дата в историята на селото мъжът драсна клечката на къщата на тъста си, сякаш пали наръч дърва. А в стаята имаше седем родственици на стопаните. Всички пламнаха като въглени. Веднага след палежа извергът
закла с нож като агнета
родните си синове - 8-годишния Еди и 6-годишния Иво. От получените тежки изгаряния в пожара съпругата на детеубиеца Биляна по-късно издъхна в "Пирогов".
"Този изверг вкара в гроба дъщеря ми и двете златни дечица, после "изкопа" гробове на още 4-ма наши роднини, които си отидоха заради преживения стрес. Искаше и нашата смърт. Тези, които оцеляхме, не знаем на кой свят сме! Пия антидепресанти, хапчета за високо кръвно. Мъжът ми също гълта цяла шепа хапове. А оня злодей, дето няма съвест и сърце, си живее спокойно в затвора, държавата го храни, не похваща никаква работа. Той трябваше да е първият, за който да въведат смъртното наказание! А те искат да отменят и доживотната присъда", плаче Фикра. Тя призовава тези, които дискутират по този въпрос и от които зависят нещата, за миг поне да се поставят на мястото на почернените съпрузи. "На никой не пожелавам това, което ни се случи. Но разберат ли нашата болка, ще са наясно, че вършат грях, дето искат премахването на най-тежкото наказание. Да помилваш крадец, човек, който не е убил, е друго. Но да пуснеш на свобода такива, дето са затрили най-близките си и се заканват да продължат да затриват, е недопустимо", убедена е Фикра. За такива изверги - само смърт, казва присъдата си съсипаната от мъка жена. Готова е да иска среща и с правосъдния министър, че и до Страсбург да стигне, за да каже своята истина. Да предотврати възможността да се помилват хора,
които са убили и пак ще убиват
ако са на свобода.
С мъжа й Мурад гледат по телевизията колко кланета стават из страната, разбират болката на близките на жертвите. "Ако го накажеха със смърт, сигурно нямаше да има толкова много други трагедии. А вместо смърт този убиец звъни по телефона на свои приятели. Казвал, че иска да го пуснат само за 2 ч, "за да очистя и другите", с децата направил това, което трябвало. Ще изчака 15 г. и ще се върне да мъсти", така и не казва името на детеубиеца жената. Него дори не го пращат да работи, а е осъден и да плаща кръвнина. Само на тях са към 150 000 лева. "Но ние не му щем парите. Ако някога получим нещо, ще ги дарим. Този самолюбец никога не е мислил да си сложи край на живота. Уби децата си и заспа най-спокойно", гневят се съпрузите.
5 месеца преди кървавото престъпление на зет им - на 9 септември 2008 г., в катастрофа загива и 22-годишният им син. Фикра и Мурад живеят от есента на 2011 г. в къщата, в която се разигра драмата. "Много трудно се съгласих да се върнем тук. Много се карахме с мъжа ми. Но страшните спомени не ме напускаха за ден и в родния ми дом, където бяхме повече от две години и половина. Поне сега сме в другата половина на сградата", казва Фикра. В края на миналата година Мурад минал на ТЕЛК,
пенсията му сега е точно 127 лева
Двамата с помощта на роднини гледат и тютюн. Изкарали 350 кг. За повече нямат сили. Чакат да им го платят, за да си върнат заемите към сина и дъщерята на сестрата на Фикра - Биляна. "Допълнителна болка ни е, че този изверг си лежи в килията и никой не го кара да работи. Нека поне се труди. Иначе що за наказание е това!?, чудят се те. Често си задават въпроса: Не можехме ли да предотвратим трагедията? Но нямат отговор. Съпрузите признават, че преди драмата зетят им често вдигал скандали, псувал ги, ругаел ги. Дори ги заплашвал с пистолет. Но никой от тях не допускал, че може да посегне на собствените си рожби. "Молим се всеки ден на Аллах по-скоро да отидем при слънцата ни Еди и Иво, при дъщерята и сина. Но насила не се умира. Аллах да го накаже оня, червеите да го изядат, бял ден да не види!", кълне го Фикра. Тя често сънува внуците и децата си. Чува само гласовете им как викат за помощ. Но не вижда лицата им. Останали са й само снимките. Над тях лее сълзи всеки ден. И се моли никой друг да няма тяхната злощастна съдба.
Съселяните: Дайте ни го, ние ще го научим!
Всички в Осиково са настръхнали от възможността да отпадне най-тежкото наказание - доживотен затвор без право на замяна.
Може да я сменят за Манчо само със смърт. "Той заслужава да го сполети същата съдба, каквато отреди на собствените си дечица. С какво заслужихме такава трагедия?! Минаха 5 г. от драмата, а всички се стряскаме, сякаш бе вчера", твърдят жителите на Осиково. "Нашата присъда е по-страшна, ама никой не ни пита. Да ни го дадат пустия му Манчо на площада, сами ще го убием!", палят се местните.
Панюков оспорва, че е теглил 10 бона кредит
Манчо Панюков обжалва съдебно решение за връщане на банков кредит от 10 112 лева, който получил през 2007 г. В началото превел 4 погасителни вноски, но през януари 2008 г. преустановил плащането към Райфайзенбанк. Той се яви на 28 януари 2014 г. в Окръжен съд - Благоевград, като за охраната му се грижеха 6 полицаи, някои от които бяха с бронежилетки. Панюков бе с белезници и вериги на краката. Бе видимо отслабнал и остриган нула номер, облечен бе с дънки и черно яке, изглеждаше спокоен. "Не съм подписвал договор с банката, не съм правил и вноски. Бях попълнил заявление за искане на кредит, но ми отказаха", каза пред съда Манчо Панюков. Според адвоката му Снежана Аргирова има непълнота на документацията. Тя представи и постановление на Районна прокуратура - Гоце Делчев, което подзащитният й получил в затвора. При едната направена графологична експертиза заключението е, че подписът под въпросния договор от 21 септември 2007 г. е на Панюков. Втората обаче твърди, че подписът не е негов, не бил истински и подписът на съдлъжника му Нели Баймакова, както и този на банковия служител. Аргирова поиска от съда да обяви за нищожен този договор. Панюков е категоричен, че никога не е ходил с Баймакова в банката, за да подписва договора заедно с нея. Според запознати с делото Панюков цели да разнообрази сивото си ежедневие в затвора в Бобов дол. "Там спи до обяд, отказва срещи с психолози, въобще няма виновно поведение, сякаш не съжалява за стореното", твърдят те.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
