Първото ни момиченце на 3 г. не можеше да яде и пие, боеше се от маслини
Гинка Илиева, приемен родител
Приемното родителство у нас все още трудно си пробива път. Инициативата "Приеми дете. Създай бъдеще" е проект на Мтел и Национална мрежа за децата, с чиято помощ над 200 деца, настанени в приемни семейства, са получили помощ от 200 лева. Всеки може да помогне на децата в приемни семейства, като изпрати SMS с текст DMS DETE към номер 17 777. Дарения могат да се направят и чрез банков превод IBAN BG13UNCR76301078951570, онлайн на сайта на www.nmd.bg, както и в специалните касички във всеки Мтел магазин в страната.
Модерно стана да се говори за приемните родители като "печалбари" - масово неграмотни хора, които "отглеждат по един малък банкомат". Хора, за които водеща е заплатата и издръжката на сирачетата. Докато си говорим за приемните родители като печалбари и използвачи, децата раснат по сиропиталищата, родителите им ги бият, а нищетата и мизерията е една - и за приемни родители, и за родните семейства. Законите се употребяват, както и на когото са угодни. Социални работници взимат децата на бедните родители, без да им помогнат. Родители раждат, за да взимат помощи. Други хора използват приемната грижа, за да осиновят по-лесно. Прехвалените експерти използват законите, за да мачкат приемните семейства. Законодателство за многократна употреба. Губят децата.
Аз и моят съпруг сме приемни родители от 5 г. Аз съм и координатор на Националната асоциация за приемна грижа за област Шумен. Участвам и в комисията, която одобрява приемните родители в Шуменско. Хората са различни, мотивите им да станат приемни родители - също. Има такива, родени да дават любов и грижа на онези хлапета, които никой не иска. Има и такива, които с действията си петнят приемната грижа. И това не са ромите от Димово. Отвъд медийната сензация някой видя ли колко чисти са къщите на тези роми, как плачат за "малките банкоматчета" при мисълта за раздялата с тях? Понеже съм ходила в Димово, знам, че единственото, което искаха от Асоциацията по приемна грижа, бяха материали за ремонт на детската градина. Пак за децата.
Но за "печалбарите" ми е думата. Виждала съм и такива. Е, кой е виновен за това да ги има сред приемните родители? Онези, които ги увещават, че това е лесна работа. Онези, които ги обучават, онези, които ги проучват. И онези, които въпреки всичко са ги предложили за одобрение, като по този начин застават с името си като гаранти за качествена приемна грижа. На фона на единиците приемни родители, които "печелят", има стотици, които помагат на децата да станат хора. Такива приемни родители заслужават да бъдат подкрепяни, а не да им се пречи. Приемните родители като донкихотовци се борят сами с вятърните мелници с училищата, детските градини, личните лекари, съседите, социалните работници. А това не може да се таксува и плати. Всички, които милозливо гледат сирачетата и се дивят на това какви пари взимат приемните родители, често бездушно вдигат рамене и ни оставят да се оправяме, както можем. С пари не може да се купи любовта, която се дава на децата. И никой не може да те научи да ги обичаш.
С моя съпруг имаме трима синове, които сме възпитали да бъдат състрадателни, честни и отговорни. Двамата сме живели известно време в домове за сираци. Познаваме от личен опит болката да бъдеш нежелано дете. Искаме да дадем шанс на изоставени деца да имат детство. Още помним времето, когато с нетърпение чакахме деня да видим първото ни приемно дете. Тя беше на 3 г., изключително слаба, ниска за възрастта си, с дехидратирана кожа и неприятна миризма. За първи път виждах толкова тъжно дете. Тя не играеше с другите, стоеше на столчето си и гледаше в земята. Наскоро беше проходила и едва пристъпваше, мускулите й бяха атрофирали. Не можеше да се храни, смучеше с езика си храната и гълташе. Не можеше да пие вода, знаеше много малко думи, имаше толкова много страхове.
Спомням си как се уплаши от маслини и отказа да яде, защото бяха черни и тя ги нарече "тъмно". Днес тя е между най-добрите ученички в класа. Умна, красива, наваксала дефицитите, прави планове за своето бъдеще, рисува весели картини на цялото семейство. Рисува себе си винаги като принцеса... Всъщност ние я наричаме така. Подкрепяме връзката й с биологичната майка, съдействаме за срещи, подкрепяме ги в общуването. Биологичната майка ни уважава, търси нашето съдействие и съвети.
Друго момиченце, което настаниха в семейството ни, беше на годинка, но не отговаряше на възрастта си. Беше в изключително лошо физическо и емоционално състояние. Държеше се като зверче - хапеше, ръмжеше и крещеше, ближеше с език всеки предмет и човек. Не можеше да стои седнала, беше хранена само с мляко, беше лежала една година по гръб в креватчето си. Вследствие на това крачетата й бяха обърнати назад, като на жабче не можеше да лежи на една страна и два пъти беше боледувала от анемия. Наскоро я осиновиха. Не можете да я познаете.
Хората задават странни въпроси, като един от тях е - защо, след като сме толкова благородни, получаваме заплата. Да, на приемните родители се плаща, така както получават заплата и всички други работещи хора. Това е регламентирана професия в класификатора на професиите. Парите получава само единият от родителите, но цялото семейство участва активно в живота, възпитанието и обгрижването на настаненото дете. Заплатата, в размер на 150% от минималната, е изключително ниска за отговорността, която имаме. Работим без почивен ден, без отпуска, без право на болничен и обезщетение за безработица. Имаме много отговорности и почти никакви права. С тази заплата издържаме собственото си семейство, но много често я използваме и за приемните ни деца. За тях получаваме издръжка от 195 лв., която почти винаги не стига. От тази сума плащаме за транспорт, когато пътуваме за срещи с биологичното семейство, за медицинско свидетелство, когато детето е в регистъра за осиновяване. От нея плащаме, ако детето е болно и му изпишат лекарства. Ако има талант да рисува, пее или иска да спортува, пак трябва да извадим от тези средства. Затова обвиненията в печалбарство са обидни. В институциите на едно дете се падат толкова пари, колкото и в приемното семейство. Само че до децата в домовете не стига и половината от това, което получават приемните деца.
Не ние, приемните родители, отнемаме децата от бедните семейства.
Ние не взехме децата от майката в Кнежа. Напротив, вярваме, че не е нормално да се вземат деца от родителите им заради бедност. Често самите ние сме причината родителите да си стъпят на краката и да си приберат обратно децата. Ние не извеждаме деца - жертви на насилие от техните родни семейства, но на нас се пада отговорността да ги научим, че ръката може и да гали.
Стотици от нас не са печалбари. Докато ние "печелим" от приемната грижа, обществото спи спокойно, че сирачетата, за които се грижим, не са в домове. А ние спим неспокойно, защото с новия ден идва нова битка. Вместо да гледаме децата и да работим като приемни родители, ние трябва да се извиняваме, че се грижим за децата, които никой не иска. Съдба.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
