Пенсионер вдигна ветрогенератор в двора, направи си бойлер от сателитна чиния
Бай Гочо полива градината с ВиК система на дъждовна вода
"Сиромах човек - жив дявол", казва народът и тази поговорка напълно приляга на скромния пенсионер от старозагорското село Елхово Гочо Гочев. Той и съпругата му живеят само с неговата пенсия от 350 лв. Въпреки че има повече от 30 г. стаж като готвачка, на Радка не й стигнали 4 години да се пенсионира. Сега си докарва някой лев в малкото квартално магазинче, в което на ден я влезе някой да пазарува, я не. "Повечето хора на село си произвеждат всичко и купуват кажи-речи само хляб и олио", пояснява търговката по неволя. За щастие мъжът й Гочо, който има 42 г. зад волана, е със златни ръце. Впрегнал е един куп природни стихии да му помагат и да пестят от разходите в трудното им битие. Гордостта му естествено е вятърната инсталация в двора. Четирите перки са от пластмасови плоскости, оребрени с железни пръчки.
Боядисани са в цветовете на българското знаме
- бяло, зелено и червено, и се издигат върху здраво скеле от винкели на височина 7-8 м. Самата инсталация е на високото в източния край на селото и се вижда буквално от всяка точка. Гочо е измайсторил и подвижна платформа върху поддържащата конструкция, за да може спокойно да ремонтира оригиналната инсталация, когато се наложи.
"Чрез една система от карданки /б.а карданен вал/ движението на перките се предава на водната помпа, с която черпя вода от кладенеца", пояснява простичко полезния ефект Гочо. Признава, че за производство на ток не е мислил, защото е много по-сложно, пък и вероятно ще трябва много повече инвестиции, които не са по джоба на един пенсионер. Но е сигурен, че перките наистина създават енергия за един ветрогенератор. Веднъж, когато се опитвал да улови посоката на вятъра, за да насочи перките, изпуснал ключа и за една бройка щял да бъде отнесен като перце.
Гочо използва най-рационално и дъждовната вода. Чрез система от тръби и маркучи самоукият изобретател улавя всяка капка от улуците на къщата и я вкарва в един 6-кубиков резервоар. Оттам, когато трябва, живителната влага поема към лехите със зеленчуци и овошките в двора. Впрегнал е в употреба и неизползваемата вече сателитна чиния. С една ефектна, вита стълба, тя е издигната над покрива на къщата. Върху всяко от перилата пък е
изписана емблемата на любимия "Берое"
Дълбоката чиния, която събира колкото един по-малък бойлер - 50-60 л, е свързана с две тръби с ВиК мрежата. Едната я пълни, другата я изпразва. През лятото, когато само за час-два, слънцето загрява водата, тази простичка система работи безотказно. "Имаме и проточен бойлер, но защо да плащаме скъпия и прескъп ток", казва Гочо.
Последното увлечение на чевръстия пенсионер е по-близо до изкуството. Дори често се шегува с някои по-любопитни, че това е поръчка на шефа на Националния исторически музей проф. Божидар Димитров. Големият питос, сякаш току-що изровен от някоя тракийска гробница, все още съхне на плочата над къщата. "Не съм грънчар, това е по-скоро дюлгерлък, делвата е от цимент, боядисан с червена оксидна боя", разбулва тайната Гочо. Всеки строител, който е правил такъв сложен овален кофраж, обаче сигурно ще признае майсторлъка му. За да се получи идеалната форма на питоса, самоукият грънчар е използвал своебразен пергел от желязна полусфера за заглаждане. "За съжаление не можах да боядисам делвата още веднъж за по-плътен цвят,
получи се сакатлък и паднах от плочата от 2-3 м
припомня си с усмивка Гочо. Успял някак си да се обърне и се приземил върху краката си. Но натъртил жестоко единия, дори докторите казали, че има счупени костици, и сега се движи с патерица, докато калцират.
В момента доизкусурява системата "хаспел", с която трябва да бъде свалена тежката делва от високата плоча, защото габаритите й наистина са впечатляващи. Висока е 140 см, диаметърът е 1 м и тежи поне 120-130 кг. По поръка на своите "западняци" - дъщерята Мариана, зетя Деян и внука Галин, които от 12-13 г. живеят в Австрия, в момента подготвя английска морава. Изградил е подземна система за поливане, засял е и райграса и се надява до месец-два зеленият килим да стане. Изненадата за скъпите им гости от Виена, които всяко лято идват да се насладят на прохладата и тишината в Елхово, ще бъде голямата делва на моравата.
Преди това обаче на дядо Гочо и на баба Радка
им престои очаквано пътуване до Виена
"От няколко години посрещаме Гергьовден при тях, нали и аз, и внукът сме именници," пояснява Гочо. Съжаляват, че няма как да занесат прясно агнешко от България. Но затова пък зетят поръчвал винаги цяло агне, изпечено почти по нашенски от близка фурна на сърби имигранти. Мъчно им е, разбира се, че най-близките им хора живеят толкова далеч, но пък са спокойни, че всичко им е наред. И двамата работели - зетят в автосервиз, дъщерята към социална служба за деца с увреждания. Изкарвали добри пари, купили си и собствено жилище по-миналата година. "Кога ще спечелят толкова за десетина години в България", пита се недоумяващо Гочо. Признава, че като отидат във Виена с бабата, не могат да се нарадват на красотата и чистотата на този град градина. "Почти в центъра има завод за преработка на отпадъци
ние с бабата му викаме Бойковия ТЕЦ
нали в София ще строят такъв, не можеш да разбереш, че горят боклук", казва с неприкрито възхищение Гочо. При всяко ходене в Австрия винаги си блъска главата защо те живеят толкова добре, а ние тънем в мизерия. По територия и по население сме кажи-речи равни, нещо друго трябва да ни различава, търси обяснението той. И за себе си е открил разликата. "По-мързеливи и по-крадливи сме от тях", казва Гочо. Неговата истина потвърждават и упоритите слухове, че палати във Виена имат бивш министър, мастит олигарх, кримигерой и още куп българи.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
