Атон. "До 16 май съм в отпуск и идвам манастира, за да помагам", разказва 61-годишният Иван от Пловдив. На някои изборът му за почивка може да се стори странен, но той си има своето обяснение. Дошъл за пръв в "Зограф" през 2006 г., след като прочел за Света гора в книгата на гръцки монах.
"След това идвах като поклонник два пъти, а през 2008 г. реших да остана като послушник и да изкупя греховете си", спомня си той. Игуменът не поощрил решението му. "Каза ми: "Човек, ти не си за тук. Теб светът ще те тегли!" Аз обаче не го послушах, а той се оказа прав", признава Иван.
Останал като послушник в манастира в продължение на 1 г., а след това с благословията на дядо Амвросий си тръгнал. "Много е трудно. Понякога имах чувството, че ще се побъркам. Вътре малките камъчета са като канари. Това, което в света изглежда незначително, вътре има други измерения", добавя той.
По думите му най-голямата битка човек води със самия себе си - "Съвестта ти е съдник".
Иван напуснал манастира, но остава свързан с това място. Идва често. На двата храмови празника и по време на отпуск. "Пречиствам се и се зареждам. Тук пиша и стихове", казва той и добавя, че в Зограф се осъзнават много неща. "Всички си мислим, че правим нещо смислено, а всъщност нищо не остава след нас.
Единственото, оставащо след нас, това е любовта, но не тази между хората, а божествената любов. Всичко е суета", убеден е той. Радва се на подкрепата на децата си, а внуците си вече води на църква. "Слава Богу, че го има това място.
То е истинска благодат", казва разпалено Иван. А за да опише неуспешната битка със себе си, цитира надписа на иконата "Благоразумният разбойник": "Най-тежък е съдът на съвестта, когато човек сам осъди себе си и не намери оправдание. Това е кръст, който носиш цял живот."
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
