София. Иван, синът на Теди Москов и Мая Новоселска, се кани да се гмурне в политиката. Младият кинаджия ще се включи в движението "22 септември", за да участва в обединението на всички десни партии. Юнакът е поредно поколение бунтар във фамилната история. В нея са записани изселвания, лагери, смърт.
Дядо му Стефан и баба му Рада са от най-отявлените интелектуалци на съвременна България. Те са лекари, но и музиканти и писатели. И въпреки неговите прекрасни композиции и нейните страхотни сценарии, които се превръщат в най-добрите детски филми на 80-те, двамата никога не се нареждат сред арт фаворитите и респективно ползвателите на предишната конюнктура. Така че в произхода на Иван има достатъчно мая, а в сърцето и ума му достатъчно мотивации, за да се впусне в социалното приключение. А и домашните отдавна са свикнали със сравнително ранния му радикализъм. Защото не цепи басма на никому - дори на професорите си в НАТФИЗ. ("Дипломата няма да ме направи нито по-умен, нито по-талантлив. Вярвам, че мога.") Чаровникът е винаги готов да бъде различен, да ръси провокации и каламбури. Но е сдържан - точно като родителите си, когато са извън сцената и екрана. Пада си по шедьоврите на "Монти Пайтън", по магическия реализъм на Жан Жьоне и Емир Кустурица, по моноспектаклите на Мая Новоселска. Фанатично държи на независимостта си - неслучайно професионалната му общност е обявена като група за независимо кино ASMA. Сред аверите му е и Светослав, синът на Евгений Михайлов, друг активист в "22 септември".
Иван се впуска в снимки още на 16 - тогава баба Рада му подарява фотоапарат. Снима наред, а после решава, че това не му е достатъчно и търси програми да раздвижи образите - тоест изкушава се от киното. Първо е категоричен - ще става оператор. После обаче решава да командва парада и иска да се преквалифицира в режисьор. Но професорите в академията, където вече е приет, са скандализирани от мераците му. Затова се и разделят. "Бях почтен - още от самото начало. Не ме разбраха. Дори и най-готините".
Иван няма страх от публиката, така че може би ще се справи и с публичните речи без потене и притеснения. Дебютира на екрана в култовото тв шоу "Улицата" на Теди - той е детето, което ака в каската на баща си. После се очертава като потенциален пироман - опитва се да подпали сцената в театър "Ла страда". В "Кецове" пък е морски купонджия и вълк. "Дори като съвсем малък не съм мислил да ставам актьор. Дори никога не съм смятал да се занимавам с изкуство. Колкото и странно да звучи, се чудех дали строителството е моето призвание. Но, слава Богу, се отказах", споделя младши. Най-доброто при него, че не страда от синдрома "в сянката на родителите". Шегува се със случките, в които фамилията му е правела пакости и му е помагала. Не споделя често с баща си, а и Теди се е отказал да му дава акъл, ако не му го иска.
"Ъндърграундът е специалитет на България - така и винаги ще бъде. Всеки гледа до края на двора си. Оттам нататък нищо не го интересува", казва Иван. Обаче е готов да работи, за да има качествено съревнование на тези 111 000 квадратни километра. Въпреки че в голямото ни село всички се познават, а професионалистите са малко. Москов-син е настроен достатъчно философски, за да се труди върху сценарий за смъртта в различните й състояния. Не крие, че бг киното тук и сега често прилича на манджа с грозде. Иска му се обаче да се включи във възстановяването на естетското равновесие.
"Най-хубавото е, че у нас се снима. След като веднъж си разбрал какво означава това, няма как да кажеш нещо негативно за когото и да било - защото знаеш какво струва на всеки, който прави кино. Добрият филм е този, който те потапя така, че забравяш за останалите в салона", убеден е Москов-син.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
