Иван Мирчев от дълги години се е занимава с покер и беше включен в отбора на Резервите в екстремното риалити „Игри на волята: България“ сезон 4. Софтуерният инженер, който е на 29 години, е поредният участник, за който битката в надпреварата за Голямата награда приключи. Специално за „На кафе“ той сподели емоциите си и причината за отпадането му и впечатленията си от останалите участници в зрелищното риалити.
„Понякога е добре човек сам да вземе решението за себе си. Едно е желанието, но здравето е на първо място. Това е една от причините да помоля да ме номинират. Не виждах как мога да спечеля битка в състоянието, в което се намирах. Влязох в предаването с травма, която бях лекувал дълго време и продължавам да лекувам. От дългите години на спортист имам наследство и болките в кръста и схващанията са едни от тях“, обосновава решението си да напусне „Игри на волята: България“.
Спортистът разказва, че тренира активно и при влизането си е влязъл в риалитито няколко килограма под обичайното си тегло. Целта му е била да не усети проблем с глада, но за десетината дни, в които е част от Резервите, е свалил още няколко килограма. Не е имал притеснения относно самите Игри, а относно как тялото му ще реагира на предизвикателството.
„Спали сме около 4 часа на вечер. През деня е пълно с комари и мухи, а когато около 5 ч. изгрее слънцето, вече няма заспиване. Вечер е доста студено, а когато си гладен, усещаш студа по различен начин. Затова и седяхме край огъня възможно най-дълго време, за да се сгреем“, разказва Иван за удоволствието да живееш без храна и покрив над главата си.
„Хората, с които се запознах, оставиха много приятно впечатление у мен. С доста от тях поддържам връзка и в момента, и някои от тях мога да нарека приятели. Разбирах се с всички. Исках да номинирам Алекса и Гайтанов, но това беше чисто стратегически. Трябваше да останат няколко човека от нас и затова номинираш конкурентите си. С тях намерих общ език и в Игрите срещнах едни много готини хора“, споделя впечатленията си Иван.
„Взех решението да ги помоля да ме номинират, тъй като осъзнах, че само миг невнимание, в комбинация с глада и студа, дори да дам всичко от себе си, нямаше да се справя. Ако бях част от племе и като отборен играч, щях да бъда ценен кадър, поне докато се слеят племената.“
„Кръстът ми е очевидно слабо място. При една от поредните COVID вълни получих симптоми. Тръгнах с колата за консултация с лекар, но колата не запали, тъй като й беше паднал акумулатора. Имам зарядно и опитвайки се да отворя капака със сила, останах сецнал се. Отидох пеша, за да не заразявам хората“, разказва за един от случаите си за проблеми с кръста инженерът.
Иван споделя, че е тренирал различни спортове, но избира този, който му е бил най-труден – баскетбола. Прекарва 12 години в залата за баскетбола и преодолява с много усилия трудностите, които среща. Завършва обучението си по право, но няма нито ден стаж като юрист. Разбира по време на следването си, че не е нещото, с което иска да се занимава в живота, но тъй като не обича да се отказва, решава да завърши. Покерът започва като хоби, но се превръща в страст за младия мъж. Опитва се да направи хобито си в професия и за известно време успява. Признава, че е започнал да се занимава с покер, тъй като му е липсвала тръпката от състезанието и усещането да се чувства победител.
„Парите като самоцел не са най-важното нещо. Дори и да разполагаш с тях, ти нямаш време за тях. Редовно играех по 16 часа. Затова и реших да взема кучето си, тъй като осъзнах, че нямам нищо друго в живота си освен покера. Затова и се казва Спарк, тъй като е една искра, която трябва да промени живота ми. Успях да се преквалифицирам като записах Академия и станах програмист. Идеята да стана такъв е от една приятелка, която ми казваше, че съм роден да решавам проблеми. Харесва ми работата и решавам проблеми, като давам всичко от себе си. Дали се справям, ще споделят хората, с които работя“, разказва за откриването на житейския си път Иван.
„Участието ми в „Игри на волята: България“ е да вкарам някакъв вид нова емоция и тръпка в живота ми. Човек съм, който обича да се предизвиква. Винаги има предизвикателства, но важното е човек да си поставя цели за тях", признава спортистът-програмист.
„Неразделни сме последните 4 години с кучето ми откакто аз съм негов и едно от най-трудните неща, беше да го оставя. Обикновено хората си купуват къща и след това си взимат куче, докато аз направих обратното. Реших, че ще е готино да има място където той да тича и играе и затова си взех къща. Всъщност тя е за него, а аз съм пребиваващ в нея“, разкрива силната връзка между него и домашния му любимец.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
