Всички опитаха от вкусните ястия и извиха кръшни народни хора
Традиционният фестивал събра стотици гости от страната и чужбина
Най-сладкият кестен в Европа расте в симитлийското село Брежани. Това казват местните хора и не приемат никакви съмнения. Те са готови да докажат своето твърдение по всяко време. Направиха го и по време на седмия поред празник, посветен на прочутия брежански кестен, който събра стотици жители и гости на площада в селището. Рано сутринта в събота благоухание на печени и варени кестени се разнесе чак до съседните населени места в община Симитли.
Домакините опънаха близо 50-метрови трапези, отрупани с най-различни вкусни ястия. Всеки можеше да опита от местните специалитети.
Кулинарна изложба с ястия с кестени, традиционни баници, питки, качамак, зелник и много други гозби увериха гостите, че тук са съхранени автентични рецепти и кестенът е намерил своето достойно място в тях. Ученици от гимназията в Симитли представиха за първи път домашно направено сладко от кестени и мед от района на Брежани.
"Боне кастаня, боне кастаня, боне кастаня", с настроение и усмивка се провикваше италианецът Мауро. 11-годишният му син Марчело превежда на висок глас - "Хубави кестени". Местните нямат нужда от превод, но това не важи за гостите на празника на брежанския кестен. Стотици минаха край ароматната скара, на която по италианска рецепта се печаха прочутите тукашни кестени. Мауро обяснява, че преди да стигнат до скарата, е необходимо да се продупчат кестените, за да не подскачат върху огъня и да се пекат равномерно навсякъде. За целта е измайсторил дървено шило, с което малчуганът ги пробива. Силата на огъня също е много важна. "Другото е изкуство и усет. Не съм ял по-вкусни кестени", признава Мауро. Марчело също е категоричен, че е ял и в София, и в Италия, но тези в Брежани са най-добрите. Те са емблемата на някогашното миньорско селище. Благодарение на тях то е известно не само в страната, но и в чужбина.
Празникът в чест на местния кестен се провежда вече шеста година.
"Тук всичко правим с кестени - баклава, супа, манджа, сини домати. Кестенът е основна храна. Много хора ги събират в гората, след това ги продават на търговци и се препитават. Безработните така изкарват по някой лев. Мината затвори и няма работа в селото", реди 73-годишната Райна Гюрова.
Преди години имало много насаждения, но болест тръгнала по дърветата и ги съсипала. По време на АПК-то идвали с камиони, за да натоварят кестеновата реколта. Ходили да ги разменят за жито чак в Северна България. След 1980 г. засадили 3000 декара в община Симитли. От дърво на 50-60 години се добиват всяка година по стотина килограма.
На празника присъстваха кметът на община Симитли Апостол Апостолов, депутатите Даниела Савеклиева и Йордан Андонов, гости от съседна Македония, получи се и поздравителен адрес от евродепутата Момчил Ненков.
Основен организатор на събитието е Сдружение "Хора и традиции", което изпълни проект, посветен на кестена. Председателят Румяна Панова разкри, че благодарение на него са направени 30 брежански носии - 20 женски и 10 мъжки, издадена бе кулинарна книга, подредена бе картинна галерия. Брежанският кестен беше представен дори в Европейския парламент, както и на изложение на домашно приготвената храна в италианския град Торино.
"Всички обичаме Брежани, макар и това да е най- младият празник в общината, ние обичаме този празник и нека още дълги години да го празнуваме", пожела кметът Апостол Апостолов.
Празник без музика не може. В концертната програма, която разигра брежанци и многобройните гости, се включиха брежанските баби, детската певческа група в селото, певицата Соня Ковачка. Заедно със сестрите си тя изправи публиката на крака. Ансамбъл "Веселие" с ръководители Калина и Любомир Марянски демонстрира красотата на младостта на Симитли, а ансамбълът при КУД "Гоце Делчев" от македонския град Делчево представи автентичната стара македонска сватба с песен, танц и ритуали. Мъжката фолклорна група "Веселие", също зарадва празнуващите със своите песни. Приемственост показаха ученици от СУ "Св. св. Кирил и Методий" в Симитли, които пяха заедно с бабите. Гост на празника бе народната певица Румяна Попова, която запя някои от най-обичаните български народни песни. Извиха се кръшни народни хора, които продължиха през целия ден. А във въздуха се усещаше прекрасният аромат на печени кестени.
Разсадник умножава местния сорт
Жители на село Брежани и представители на Сдружение "Хора и традиции" направиха първия разсадник на брежански кестени в края на миналата година. "Да е хаирлия!", нарече тогава облечената в носия прочута самодейка Райна Гюрова. Стотиците семена, които бяха засети, са специално селектирани от жителите на селището. За да има добри резултати, пенсионерката засади в почвата и китка здравец. Съдбата на кестеновите гори в региона на Брежани, превръщането на брежанския кестен в патент, съхраняването и създаването на нови плантации, се обсъдиха и на нарочна работна среща. Тя бе организирана от кмета на община Симитли Апостол Апостолов, Сдружение "Хора и традиции" - Брежани, експерти от Югозападното държавно предприятие, Регионалното управление на горите, Национален парк "Пирин". Според Апостолов каузата да се съхранят кестените е обща, но много важно е те да се умножат.
"В България има на три места ядлив кестен, но брежанският е с най-добри качества и можем да направим нови кестенови гори, които да са печеливш поминък за хората от Брежани и Симитли", категоричен е общинският кмет. Целта е да се разработят проекти и да се създаде регионален технологичен и експертен център по кестените, семенна база с научни технологии, изследване на почвата и залесяване. Местните хора уверяват, че трябва да запазят местния сорт брежански кестен, резултат на хилядолетна селекция, да се изследва почвата, да се създадат предпоставки за по-малко зависимости на тези стопанства на открито от времето.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
