"Боне кастаня, боне кастаня, боне кастаня", провиква се енергично италианецът Мауро на площада в симитлийското село Брежани. 8-годишният му син Марчело превежда на висок глас - "Хубави кестени, хубави кестени, хубави кестени". Местните нямат нужда от превод, но това не важи за гостите на празника на брежанския кестен, който се проведе днес за четвърта поредна година. Десетки се насочват към ароматната скара, на която по италианска рецепта се пекат прочутите тукашни кестени. Те са емблемата на някогашното миньорско селище. Благодарение на тях то е известно не само в страната, но и в чужбина.
Няма по-вкусен и по-хубав в цяла България
кълнат се тукашните жители. Затова те почитат кестена със специален празник, чието начало бе през 2010 година. По този начин дават дължимото на своите предци, които са засадили кестенови дървета. Затова трябва да ги съхранят и да развият, защото това може да е поминък за много от тях.
"Празникът ще го има, тъй като не само вие, но хората от цялата община го искат. Имаме гости от Благоевград, самодейци от целия Пирински край, от село Горно Сахране в община Павел баня", каза пред стотиците гости кметът на Симитли Апостол Апостолов.
"Нищо не ми дължите, кестените са безплатни. Щастливци сте, че ще хапнете от тях", не спира да говори с клиентите Марчело, докато им подава пакетчетата. Баща му Мауро обяснява, че преди да стигнат до скарата, е необходимо да се продупчат, за да не подскачат върху огъня и да се пекат равномерно навсякъде. За целта е измайсторил дървено шило, с което малчуганът пробива кестените. Силата на огъня също е много важна. "Другото е изкуство и усет. Не съм ял по-вкусни кестени", признава Мауро. Марчело също е категоричен, че е ял и в София, и в Италия, но тези в Брежани са най-добрите, най-качествените. Заради тях идват често в селото и двете сестри - 5-годишната Ана-Мария и 14-годишната Михаела. Причината е, чу тук им харесват не само спокойствието и природата, но и печените кестени, които приготвя баба им Марика. "Вкъщи мама и татко само ни ги варят. А ние ги обичаме печени. Идваме на всички празници - хем се веселим, хем си похапваме сладко", разказва каката.
През 2010 г. в Брежани
за няколко дни гостува Иван Звездев
за да научи някои от традиционните рецепти на гозби, приготвени с кестени. "Не скрихме нищо от него, нека знае да готви и такива ястия. Тук всичко правим с кестени - баклава, супа, манджа, сини домати. Кестенът е основна храна. Много хора ги събират в гората, след това ги продават на търговци и се препитават. Безработните така изкарват по някой лев. Мината затвори и няма работа в селото", реди 70-годишната Райна Гюрова. Тя е ръководител на Брежанските баби от самодейния състав за автентичен фолклор към местното читалище. Ходят на всякакви участия из цялата страна. И не спират да се хвалят, че най-вкусните ядливи кестени са в родното им село. "Станахме медийни звезди покрай нашите кестени - то не бе Иван Звездев, то не бе Гала, канят ни в много телевизии. Но мястото ни е тук, да готвим вкусни гозби с кестени за гостите си. Подредили сме десетки ястия на трапезата, да има за всички", казва баба Райна.
Празник без музика не може. Първи на сцената се качва оркестър със зурни и тъпани, дошъл от Разлог. Започна и дегустацията на специалитети, с които бяха отрупани масите. Не мина, разбира се, без домашно бяло и червено вино. Организаторите от Сдружение "Хора и традиции" и община Симитли предвидливо откриха най-напред кулинарната изложба. Че гладна мечка хоро не играе. "Първо да се подсилим, че после цял ден ще вием народни хора на мегдана", споделиха брежанци и техните гости. "Бъдещето на селото може да е в отглеждането на кестени. Да се направят нови насаждения, да се полагат грижи за старите дървета,
за да изкарват пари хората
Още римляните са знаели значението на тази култура. Засаждали я най-вече край Средиземно море, но дървета е имало чак до Кавказ. Преди картофът да се появи в Европа, неговата роля е играл кестенът", споделя Васил Косов. Преди години имало много насаждения, но болест тръгнала по дърветата и ги съсипала. По време на АПК-то идвали с камиони, за да натоварят кестеновата реколта. Ходили да ги разменят за жито чак в Северна България. След 1980 година засадили 3000 декара в община Симитли. От дърво на 50-60 години се добиват всяка година по стотина килограма.
"Искаме селото най-сетне да се сдобие с герб. А в него централното място ще е на кестена. Друга гордост, друго нещо, което да е най-доброто и да е само тук, нямаме. Не е случайно, че търговците от Петрич слагат табела на своите кестени, на която пише "Брежански", допълва гордо бай Васил. Не мина и без кукери, пристигнали от село Горно Сахране, община Павел баня. На някои от тях родовете им са от Брежани. Маскираните мъже и жени прогониха злите сили. На мегдана останаха доброто настроение и усмивките на присъстващите. Извиха се кръшни народни хора, които продължиха през целия ден. А във въздуха се усещаше прекрасният аромат на печени кестени.
Ще садят нова гора
Жителите на Брежани ще разчитат на доходи от продажбата на кестени. През пролетта на следващата година те ще засадят кестенова гора край селището. Плантацията с дърветата ще е на площ най-малко от 200 декара. "Преди няколко години закриха мината в селото ни и повечето мъже са без работа. Към кестените има все по-голям интерес и чужди бизнесмени са готови да ги изкупуват на високи цени", разкри кметът на Брежани Благой Стефанов. За осъществяването на идеята ще помогнат от Национален парк "Пирин", откъдето ще предоставят кестенови дръвчета. Ще им съдейства и Държавното горско стопанство в Симитли. "Ще търсим с община Симитли начини за кандидатстване по проекти на Европейски съюз, за да развием отглеждането на кестени", каза още селският управник.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
