София. Георги Михайлов е един от най-добрите познавачи и изследователи на дейността на Държавна сигурност. Преди да разкажем няколко истории от службите, веднага препоръчваме сайта на Георги - desehistory.com. Там са публикувани десетки документи, удобно сортирани по категории -"Интелигенция", "Кадрова политика", "Възродителен процес", "КГБ и ДС" и много други.
Особено интересен раздел са докладите за дейността на "Хизбула", десетилетия преди организацията да стане масово разпознаваема. Идеята на Георги е да избяга от обичайния маниер на говорене за ДС, в който факти се смесват с коментари, оценки, неминуемо осъждане. "Искам чрез този сайт хората сами да прочетат архивите и да си съставят мнение, без да има спекулации. Търся максимална автентичност", казва създателят на проекта. Интересът му към историята и делата на Държавна сигурност е в голяма степен родово определен. Прадядото на Георги е Хасан Карахюсеинов (Асен Севарски след преименуването), който е от изтъкнатите интелектуалци по време на социализма. А синът на Хасан е поетът Мехмед Карахюсеинов, самозапалил се в мрачен и личен протест срещу възродителния протест. "Тези двама мои роднини насочиха интереса ми към ДС. А и съм историк по образование", казва Георги.
Вечният виновник
Тезата че ДС е основният виновник за провала на социализма и в последствие прехода, е твърде оспорима, твърди Михайлов. "Това широко изповядвано схващане е следствие от една от стратегии на прехода - за да се запази политическият елит на БКП, трябва всичко да се прехвърли на болния крак, какъвто е Държавна сигурност. Така партийците, поне в масовата представа, могат да запазят частично алиби за жестокостите на комунизма. Само че ДС никога не е действала по самоинициатива. Всяко действие на организацията е по разпореждания на Политбюро - там се задава общият план, който ДС трябва да изпълни. Така че разпределението на вината е по всички нива и няма как тя да бъде стоварена само върху тайната полиция", твърди Михайлов. И добавя: "Друг е по-големият проблем: няма осъдени по делата за лагерите, възродителния процес или икономическата разруха в края на 80-те".
Георги чете личните спомени и докладите на Мирчо Спасов, известен с прозвището "кървавия генерал". Истории, в които по разпореждания на Спасов са избити над 20 000 души, чиято смърт е описана на съвсем административен език - натоварени са еди си колко камиона с еди си колко души, които завършват с разстрел. "Тези зверства са резултат на, освен всичко, пълно неразбиране между първия в държавата и самия Спасов. Ето един илюстративен случай. През зимата на 1961-1962 г. двама лагеристи от "Трудова група Ловеч" успяват да избягат. Бегълците са заловен в София и отведени в Дирекция на Народната милиция. От разказите им става ясно за жестокия режим в трудовата група.
Предадени са на следствието, на което шеф е генерал Димитър Капитанов - той като чува какво става там, изпада в потрес. Капитанов докладва на Боян Българанов, който е ресорен в Политбюро за ДС, Българанов пък предава за ужаса там на Тодор Живков. Живков е направо учуден - той не знае, че в лагера се убиват хора масово, със страховита жестокост. Живков вика Мирчо Спасов и го пита - кой ти е казал да избиваш така? Спасов отговаря: "Вие другарю, Живков. Казах ви че има едни хулигани и вие ни казахте да ги чистим. И ние ги чистим, другарю", отвръща му Спасов. Той не е наказан сериозно, но висшето партийно ръководство е принудено да затвори лагера. "Колкото и странно да звучи, в цялата тази история има и едно просто недоразумение на езика", коментира създателят на desehistory.com
Мотивът за преизпълнението
Според Георги Михайлов една от основните причини ДС често да действа с неописуема жестокост е постоянният стремеж към преизпълнение. "Порочна практика в социалистическа България е информацията винаги да се подобрява от долу на горе. Ако сме хванали една рибка, горе при шефа вече е гигантски кораб. Голяма част от насилието се получава на този принцип, особено по време на възродителния процес", твърди Михайлов. Наблюденията му върху ранните десетилетия от съществуването на ДС е, че службите страдат и от особено ниско ниво на грамотност. "В докладите виждаш как генерали пишат "сотеен" вместо сутиен и купища подобни грешки. Или примерно доклад за убит арестант, в който обяснението звучи така: "Другарю генерал, епа ние го отепахме". "Едва през 70-те в службите започват да навлизат добре подготвени кадри, с няколко висши образования", казва Михайлов.
За каптагона и пеницилина
В разсекретените документите от архива на ДС може да се проследи и една фрапираща история - как държавата решава да печели от контрабанда на каптагон. ДС използва термина "скрит транзит", евфемизъм за контрабанда. С изпълнението на плана е натоварена фирмата "Кинтекс", под прикритието, че уж става дума за кинкалерия и текстил. В един момент обаче ДС се вижда в чудо, защото се появява конкурент - "Трансимпекс", които правят заявка, че също искат да влязат в "бизнеса". Някой от правителството дава разрешение и на "Трансимпекс" и двете организации започват да се занимават с контрабанда едновременно. Всичко това приключва, когато на Запад и в турския вестник "Милиет" започват да пишат, че България е превърнала трафика на психотропни препарати в държавна политика. За да не се урони престижът на страната, контрабандата е прекратена. Друга интересна история, намерена от Михайлов в архивите, води към причината в България да се появи висококачествен пеницилин. През 1972 г. в гигантски фармацевтичен заводи край Лондон гостува българска делегация. Един от нейните членове изостава и потапя носната си кърпа в съд с пеницилин "Г 43 000" единици, непознат дотогава у нас. Ние произвеждаме пеницилин до 20 000 единици. Човекът от делегацията се връща в посолството и пеницилинът бързо заминава с дипломатическа поща за България. Той успешно е възпроизведен, внедрен и заводът в Разград започва неговото производство. Човекът с носната кърпа е оперативен работник от Научно-техническото разузнаване. Сходна е и историята с доставката на така належащото веро, разказва още историкът.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
