Истерия по "Чинари"

Истерия по "Чинари" | StandartNews.com

Ударихме главата си в стената и с неистов резонанс се връщаме към корените, казва хореографът Асен Павлов

- Знаеш ли защо ям само корени? - пита Светицата журналиста Джеф Гамбардела в оскаровия филм "Великата красота".

- Не. Защо?

- Защото корените са важни.

Новият спектакъл на ансамбъл "Чинари" неслучайно е озаглавен "Ние, българите". Танцьорите от трупата на Асен Павлов ще разтуптят сърцата в неравноделен ритъм на 24 ноември в зала номер едно на НДК. Интересът към билетите е голям. Причината: хората копнеят да се завърнат към идентичността си.

"Времето е изострено на тема патриотизъм и национализъм. Преди години правехме по-стилизирани представления, осъвременявахме фолклора. А сега публиката иска типичното, българското, с което се гордеем. Това е кръговрат. Когато се отвори врата, всички се втурват напред с надежда, но после искат да се върнат в старото. Защото там им е било по-хубаво. Хората изконсумираха информацията за света чрез интернет и многото формати. А после сами видяха - не вярваха, когато някой с опит им разказваше. А сега се прибират в България и казват, че тук храната е по-вкусна, танците са по-интересни, хората са по-темпераментни, песните ни - по-хубави. Видяха, че навсякъде е бачкане до дупка - и разбраха, че могат и тук да работят. Мнозина се удариха в стена и се връщат с грандиозен резонанс към миналото, който се отразява във форматите, привкуса, дрехите, фолклора. Видяха, че нашите носии са от най-колоритните по целия свят - на стотици години, с истинска история. Та този позасилен патриотизъм влияе и на хората в изкуството - затова правим "Ние, българите", обяснява Асен Павлов. Той създава "Чинари" през 1993 г-а.

Миналата година трупата му бе отличена с "Икар" в категория "Вариететни изкуства" за спектакъла "Траките" - за Орфей и Космоса, за митичната златна маска.

Бяхме мотивирани от археологическите открития

Те ни показаха какво има под златната земя за нас, българите", допълва той.
В "Ние, българите" няма сюжет - само фойерверк от танци и песни с оркестъра за народна музика към БНР с диригент Димитър Христов. В зрелището ще участва "Етнотикс" - квартет от гъдулки,
перкусии, вокал, рок, акустична китара. Млади хора между 18 и 22, които се изявяват и самостоятелно, не само в проектите на "Чинари". Дебютът им беше в спектакъла "Траките". "Булгарина" също са в играта. Любомира учи в "Музикална педагогика" в Алма матер, Надежда е в Консерваторията, а Деница завършва "Любомир Пипков" с народно пеене. Квартет "Светоглас" ще държи мъжките вокали в спектакъла.

БНТ ще запише "Ние, българите" и ще го излъчи около Коледа или Нова година.
Една от последните международни изяви на "Чинари" била в Ница през лятото. В имение на Лазурния бряг се събрал "каймак" от Европа и Америка, за да аплодира българите и други световни артисти. "Представихме по атрактивен начин българския фолклор, а дамата, която ни покани по телефона, ми каза, че е изгледала почти всичко, качено в интернет от този жанр и се спряла на нас. Нямаше как да не бъда поласкан", признава Асен.

През 2005-а играели "Свят от емоции" в Брансън, Мисури, в зала за 3000, която пълнели по няколко пъти на ден. В съседния театър били звездите от Цирк дьо Солей. Хората коментирали, че в последните години не са виждали такова динамично танцово шоу. "Не сме чак толкова екзотични през последните 20 години. Бяхме, когато имаше Желязна завеса. Пътувахме из целия свят. Онези хора там нямаше как да знаят за нас - освен от някоя снимка. А сега, преди да им гостуваме, цъкат в нета, гледат ни и отиваме, за да ни видят на живо.

Сега козът е в качеството

на изпълнението, в естетиката. Да ги впечатлиш - с виртуозност и харизматичност", анализира Асен.
Той припомня, че преди години в зала "Берси" в Париж, голяма колкото "Арена Армеец", 15 000 французи полудели по представлението им, което било смесица от бул кемпо и народен танц.
"В "Траките" жените играят с кози рога - има елементи на булкембо. На българката й е присъщо да бъде войнствена, генетично й е заложено", смята Павлов.

"Ние, българите, се забавляваме на маса, като пеем. Или танцуваме на мегдана - всички заедно. Така че не сме индивидуалисти. Говорят го, вменяват ни го - но не е така. Опитаха се да ни наложат другата култура, но някак си не става, така отгоре. Защото това, което е отдолу, надделява", смята още Павлов.

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com

Коментирай