След обир в обществен трезор служители на ДАНС настоявали пред шефовете на потърпевшата банка да получат пълен списък с имената на хората, наели касети. Моментът е много подходящ - разбитият трезор е на оживена улица, доста касети са отворени и трябва да се апелира за повече сигурност. Банкерите обаче не са чак толкова сащисани, колкото очакват служителите на държавната агенция. И отказват. Те много добре знаят какво означава това - нарушаване на Закона за банковата тайна, огласяване на конфиденциална информация и погазване правата на техните клиенти. От ДАНС обаче продължават да настояват за информацията. В друга банка пък служители на силово ведомство искали списък на притежателите на депозити, след като станало ясно, че в някои влогове е бъркано нерегламентирано. Шефовете на финансовата институция категорично отказали, което предизвикало коментари от страна на службите: "Не сме очаквали подобно отношение от банката Х." Въпреки че точно такова отношение трябва да очакват при натиск за разкриване на банковата тайна, независимо коя институцията представляват. С изключение на съда, разбира се, и посочените изрично в закона, които трябва да имат достъп до сметките ни.
Точно това обаче е на път да стане, ако парламентът гласува през седмицата внесените от Министерски съвет поправки в Закона за мерките срещу изпиране на пари. В тях се предлага допълнение към чл. 17, ал. 8, според което при всяка проверка хората от дирекция "Финансово разузнаване" към ДАНС ще могат да получават безусловно и неограничено информация, защитена като банкова тайна. Това ще става, като се пренебрегва режимът на разкриването й за всички банкови клиенти. Но и сега ДАНС може да получава такава информация при писмено уведомяване на банката. И никога такава не е отказвана, твърдят от кредитните институции.
Какви са исканите допълнения, за които толкова се настоява от службите? Целта на тяхното приемане е да се затегнат мерките срещу прането на пари и финансирането на тероризма, твърдят вносителите. С тях се разширява кръгът на "особено наблюдение на всички сложни и необичайно големи сделки и операции" за събиране на "информация относно съществените елементи и размери на операции или сделки". Така мъгляво формулирани, текстовете будят най-малкото безпокойство.
Тъй като никъде не се дава определение на добавки от рода на "съществени елементи и размери" - кои са съществени и кои не и какви са размерите на сделките, които подлежат на наблюдение. Затова банкерите се опасяват, че ще се стигне до субективизъм при прилагането на закона. На банките се вменява също да следят за операции, които "нямат явна икономическа и законна цел". Също някакъв абсурд, защото банковите транзакции сами по себе си не могат да се класифицират със или без икономическа цел. Те отговарят на критерии, които са разписани отдавна в закона, и практиката е установена - доказва се произходът на парите, идентифицира се клиентът, проверява се неговата идентификация и т. н. С други думи - ако се приемат исканите поправки, за всеки може да бъде поискана информация, като се формулира според някоя от цитираните обтекаеми квалификации. Банките обаче нямат право да искат документи от клиентите си за основанията за превод на пари на територията на страната например. Следователно те няма как да знаят каква е целта - икономическа или не - на транзакцията или сделката, която тя обслужва.
С всичко това кредитните институции се опасяват, че се изключва режимът на защита на банковата тайна от страна на дирекция "Финансово разузнаване" на ДАНС, както се иска в новите поправки на закона. Според банкерите така дирекцията ще получава безусловно и неограничено при всяка рутинна проверка информация, която е защитена като банкова тайна. Казано с други думи - всеки, без да представя сериозни основания, може да бърка в данните, събирани от банките. И всички банкови клиенти са потенциално подложени на пълно разкриване на техните сметки, количество на парите в тях, както и преводите, които правят, и депозитите, които имат. Не на последно място от Асоциацията на банките напомнят, че тези поправки са правени без каквото и да било участие или вземане на мнение на нейните членове, така също и от страна на БНБ.
Валерия Стойкова
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
