Над 6000 ще станат бежанците в България заради ада в Сирия - такива са очакванията на експертите. Вълната от бегълци ще е сериозно изпитание за страната ни, тъй като от началото на демократичния режим не сме приютявали толкова много хора в нужда. Властта се мобилизира, за да посрещне подгонените от бомбите сирийци, но сериозно рамо на бежанците дава и Червеният кръст (БЧК). От БЧК обаче призовават и бизнеса да подаде ръка на бегълците, потърсили спасение от войната у нас.
Глад за дрехи, лекарства и даже и химикалки мъчи сирийците, потърсили убежище у нас, обяснява Мариана Стоянова от БЧК. Организацията се опитва да им помогне със средства, преводачи, психолози, така че бежанците да се интегрират по-лесно в обществото ни. За тази цел БЧК ще се обърне и за помощ и към бизнеса.
Най-голямата група от бежанците са семейства с по няколко деца. "Минимум 3-4", уточнява Мариана Стоянова. Всички те имат нужда не само от дрехи и обувки, но и от тетрадки и химикалки, за да започнат училище. Хората нямат дори посуда и одеяла или чаршафи. Затова от БЧК събират всичко, което може да им бъде в помощ.
Най-често даряват обикновени хора признава Мариана Стоянова. Обикновено те пращат дрехи и спално бельо втора употреба. Наскоро обаче една от големите ни фирми за кецове, маратонки и сандали е дарила нови детски, дамски и мъжки обувки. Надеждата на червенокръстците е, че повече корпорации ще помогнат на бегълците. "Мисля, че през тази седмица ще вземем решение за започване на кампания специално за набиране на средства за бежанците от Сирия", казва Мариана Стоянова. Тя се надява тогава фирмите да станат по-щедри.
Нуждата от лекарства също се оказва голям проблем за сирийците.
Около 1/10 имат хронични заболявания като диабет и сърдечносъдови проблеми. "Те разчитат, че ще получат веднага помощ, но това не е толкова лесно", казва Мариана Стоянова. Въпреки че получават статут на здравноосигурени, 2/3 от тях нямат средства, за да си купят лекарствата. "Затова се обръщат за помощ към нас и "Каритас", добавя Мариана Стоянова. БЧК няма право да приема дарения от лекарства, но може да свърже желаещите благодетели с нуждаещите се хора.
Идват и по 200 на ден
2/3 продължават към Германия, Дания и Швеция, казва Мариана Стоянова от БЧК
- Г-жо Стоянова, как се справя страната ни с бежанския поток?
- В случай на бежанска вълна областните ни съвети в Хасково, Ямбол и Кърджали имат готовност да разкрият подкрепителни спирки. Колегите ще мобилизират доброволци, които да посрещат идващите и да им оказват психологическа помощ, да раздават чай, кафе, кроасани. На този етап се говори, че бежанците ще се настаняват само в сгради, а не в палатков лагер, което е добре. В момента има проблем с препълването на помещенията и недостиг на администрация, затова помагаме с преводачи - имаме двама колеги, които говорят арански, френски и английски.
- Колко центъра има у нас и колко души са настанени в тях?
- Трите центъра са абсолютно запълнени - в Баня има 120 човека, в Пъстрогор 400, в София - 800. Капацитетът им съответно е 65, 300, 860. Отделно се подслоняват и в домовете на МВР в Бусманци и Любимец. Държавната агенция за бежанците прави всичко възможно да се справи. Все още няма бежанска вълна, защото нямаме 500 човека за 24 ч, а около 200.
- Има ли напрежение сред самите бежанци?
- Всички в момента са фокусирани върху сирийските бежанци, но потокът е съставен и от хора от Африка - Кот д'Ивоар, Мали, Камерун, има хора и от Алжир. Тъй като колегите се опитват да придвижват в по-кратки срокове процедурата за сирийците, между етносите възниква на моменти напрежение. Освен това групите също са различни - от Сирия са предимно семейства с деца, а от Африка идват най-вече сами мъже. Затова в Пъстрогор в трапезарията са настанени близо 150 души. Накрая всеки обвинява другите, че към тях има по-специално отношение.
- Когато получат статут на официално пребиваващи, сирийците остават ли тук?
- Тези, които получат хуманитарен статут, имат правата на българите с малки изключения. Те се включват в държавната програма за интеграция на бежанците или започват да си търсят работа с помощта на сънародниците си. Но наблюденията ни сочат, че 2/3 от тях продължават към други страни - Германия, Дания, Швеция, където има големи техни общности и роднини, защото семейните връзки сред тях са много силни. От 1993 г. досега у нас около 6000 души са взели статут на бежанец.
- Какво разказват хората от Сирия?
- Много тежки неща, скоро правихме лагер за деца бежанци. Те имаха ужасяващи спомени от войната, от бомбите, които са разрушили училищата им, от страха от загубата на близки, щастливи са, че са в България и ще имат възможност да тръгнат на училище, че ще има нещо нормално в ежедневието им.
- Очаквате ли да се увеличи притокът от сирийци?
- Да, независимо от това дали ще се вземе решение за удар. Обстановката е изключително изострена и цивилните са нейна жертва. Виждате какво стана и в Ирак - оттам продължават да идват бежанци, затова смятам, че и от Сирия ще продължат да идват хора.
- Колко бежанци можем да приемем?
- Вече има близо 2800 човека у нас, ако се запази този темп, за годината ще има над 6000 души, които са подали молба за закрила. За сравнение през миналата година у нас са потърсили убежище 1387 души, а пикът е бил през 2002 г. - 2888.
- На каква помощ разчитаме, за да се справим с тези хора?
- Мобилизиран е целият вътрешен ресурс - на Държавната агенция за бежанците, на МВР. Освен това в някакъв момент ще поискаме помощ и от ЕК - вероятно по линия на европейски бежански фонд. Еврокомисарят Кристалина Георгиева също следи обстановката в нашата страна.
- Какви хора идват от Сирия?
- Най-вече семейства с по две-три деца. Като образование са различни - от такива с докторски степени до хора с основно образование, които са били продавачи. Бежанците са основно от градовете Алепо, Хомс и Дамаск.
- Българите как приемат бежанците?
- Емпатията към сирийците е доста по-силна, отколкото към останалите бежанци, но българите по принцип са състрадателни.
Червеният кръст помага на 1300
Всяка година БЧК помага на около 1300 чужденци у нас. Повечето от тях са с хуманитарен или бежански статут. Всеки, който желае да им помогне със своя доброволен труд, може да се свърже с офиса на Бежанско-мигрантската служба на БЧК на телефон 02/81 64 738. Освен това организацията има открита и набирателна сметка, с която подпомага бежанците у нас. Нейните данни са:
УниКредит Булбанк, клон "Калоян"
BG 06UNCR7630 1000 030265
BIC: UNCRBGSF
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
