Мадарският конник в същинските си пропорции е на една от стените в дома на инженера от Свиленград Иван Гецов. Образът е едно към едно със скалния барелеф в Шуменско. Уменията, придобити в часовете по рисуване в студентските му години, му помагат да пресъздаде напълно идентичен образ с този от скалата край село Мадара. Зад пресъздаването му обаче не стои идея за художествено оформление на любимото в къщата таванско помещение на иначе колоритния ландшафтен инженер. Целта му е, докато нанася вар и бетон върху стената, да онагледи в действителен размер конника, но и да го използва за работата си върху интересни математически изчисления.
Книга провокира инж. Иван Гецов да пренесе Мадарския конник на тавана си. Според "Изгубените кодове на древните българи" от Александър Алексиев-Хофарт образът в скалите всъщност представлява хороскопно изображение на раждането на българската държава. Други учени също поддържат тезата и според някои тълкувания Първата българска държава е основана не през 681 г., а много по-рано - през 165 г. "Българите не познават символиката на Мадарския конник, те си мислят, че някакъв владетел промушва някакъв лъв, но няма такова нещо", подчерта Гецов. Тази композиция е астрална и показва годината 165 от н.е., когато Авитохол прави първата държава в Европа, а не както е популярно - Аспарух, 550 г. по-късно", обяснява Гецов.
За направата на Конника инженерът
използва и около 15 кг тънка тел
както и над 200 пирона като фиксатори за по-здравото закрепване на барелефа към стената. Гецов пресъздава Конника като използва за оразмеряването му не метъра като мерна единица, а розета. Той изследва показателите на розетата, открита през 1961 г. в старата столица Плиска, и стига до извода, че тя е създадена като абсолютна функция на числата "Пи" - приблизително равно на 3,14 и "Фи" - приблизително равно на 1,618. Заключенията на инж. Гецов са процес на дълги математически изследвания. Тезата му е, че "Пи" е божественото число, а "Фи" е приспособеното като по-практично "Пи".
След дълги часове на работа - чертане и пресмятания, Гецов стига до извода, че розетата е не само календарен и азбучен носител, а е и оразмерителен носител, използван от древните българи.
Числата, запълнили десетки тефтери
показват, че всъщност същинската мерна единица, използвана от древните българи много преди 7 век, е половин розета. Така разсъжденията му доказват още и, че древните българи са познавали математиката, геометрията и тригонометрията и чрез розетата са проектирали предварително сградите си.
Доказателство за тезата си инженерът от Свиленград търси непрекъснато. Затова е направил много експерименти, като е пресметнал посредством мерната единица розета параметри на много от останките на старите сгради. "Затова предполагам, че много от древните български църкви и крепости са строени много по-рано от датировката им от археолозите, много преди римско време", казва Гецов. Проучването му показва още и, че Мадарският конник, изчислен в розета, е с дължина 84 и височина 70 розети. Затова и реалните пропорции на скалния барелеф в Шуменско са всъщност 11:12, а точните му размери са 315 на 288 см. "Когато познаваш изконните числа "Пи" и "Фи", вече можеш да боравиш правилно с ъглите и от там на практика с всички геометрични фигури. Тогава
можеш да строиш и съвършени сгради
категоричен е инж. Иван Гецов.
Самият той носи на врата си 7-лъчовата розета. Вярва, че тя му носи добро и сполука.
Всичките си изчисления, разсъждения и изводи инженерът е събрал и в ръкопис и вече го оформя като бъдеща книга. В момента обаче все още не е набавил средствата за издаването й.
Той е защитил нотариално изчисленията си върху розетата като математическа функция от "Пи" и "Фи", но е и готов да разкаже за съжденията си на всеки, които прояви интерес. Инженерът е споделял в разговори с познати историци тезите си, но досега е срещал само скептицизъм.
"Освен историците и археолозите, ние хората на точните науки, на природо-математическите науки, също можем да помогнем за сглобяването на пъзела в развоя на събитията от древни времена до днес", категоричен е инж. Гецов.
Той е убеден, че откритието му за розетата като мерна единица дава кода, пропорциите, по които са градили древните българи. И чрез прилагането й в съвремието с още по-голяма точност можем да добием представа какво са представлявали сградите нагоре от основите, които са се запазили от древността до наше време.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
