Ще привличаме капитали от държави с доказан потенциал
Привличането на стратегически инвеститори у нас вече ще се извършва според плановете за развитие на общините. 28-те областни центъра в страната са определили в кои икономически направления имат потенциал и желание да се развиват и с това ще се съобрази правителството и Българската агенция за инвестиции /БАИ/ при привличането на нови капитали. Кметовете са избирали между 4 приоритетни направления, определени в стратегията за интелигентна специализация - Информатика и ИКТ, Мехатроника и чисти технологии, Здравословен живот и биотехнологии, Иновации в креативни и рекреативни индустрии.
"Целта е да привлечем инвестиции в полза на регионите и да намалим диспропорциите в икономическото им развитие", заяви зам.-министърът на икономиката Даниела Везиева. Заедно с директора на БАИ Стамен Янев тя представи новата концепция за привличане на инвестиции в България. "Например от област Търговище са посочили, че искат да развиват мехатроника и чисти технологии (машиностроене и химически производства), както и производства по направлението Здравословен живот и биотехнологии. Когато има заявен интерес от страна на инвеститор в тези индустрии, ще му предложим Търговище като място за инвестиция, както и другите региони, посочили тези индустрии", обясни Везиева.
В новата концепция за привличане на капитали са заложени и 14 стратегически индустриални сектора с висок потенциал за растеж. Те ще бъдат на фокуса на БАИ в търсенето на инвеститори. В някои от тези сектори страната ни има традиции и конкурентни предимства като производството на компютърна и комуникационна техника, електронни и оптични продукти, производство на електрически съоръжения, на машини и оборудване, текстил и облекло, химически продукти, изделия от каучук и пластмаси, хранителни продукти. Сред новите стратегически индустрии са ИКТ, мехатрониката, нанотехнологиите, фармацията, биотехнологиите, творческите индустрии, аутсорсингът.
"За всяка от тези индустрии сме определили целеви държави и дори компании, към които да насочим усилия да ги привлечем да разкрият производства у нас", посочи Стамен Янев, изп. директор на БАИ. Целта е у нас да присъстват световни лидери в съответната индустрия, защото те идват като стратегически инвеститори. "Не можем да позволим навлизането на чуждестранни компании, които да убият местните производители. Напротив, преките чужди инвестиции трябва да доведат до подпомагане на българските фирми, на подизпълнителите и до повишаване на покупателната способност на българите", обясни Янев.
Така например в областта на електрониката и електротехниката фокусът ще бъде върху привличането на фирми, занимаващи се с производство на оригинално оборудване (OMS) и предлагането на услуги в производството на електроника от страни като Германия, Италия, Великобритания, Китай, Южна Корея, Япония, САЩ и Тайван.
В земеделието и хранителната промишленост целевите държави са Франция, Германия, Италия, Холандия, Израел, както и държави с високо търсене на хранителни продукти като Китай, Арабския свят и Япония.
За производства от химическа промишленост, био- и нанотехнологии целевите държави са Германия, Франция, Великобритания, Италия, Белгия, Холандия, САЩ.
По този повод БАИ ще засили срещите си с посланици, консули, търговски аташета в търсенето на правилните чужди инвеститори. Трябва да бъдат привлечени нови предприятия в съществуващите високотехнологични сектори, посочва Янев. Крайната цел, поставена от Министерството на икономиката, е България да се превърне във високотехнологичен хъб - допирна точка между Изтока и Запада.
Връщаме 30 000 студенти от чужбина
Готвят стимули за младите, събират база данни с имейлите им
Завръщането в родината на български студенти, които учат в чужбина, ще подпомогне развитието на местните икономики. За това е необходимо въвеждането на стимули и по-голям обмен на информация. Мярката е заложена в стратегията "Визия 2020" за догонване на европейските икономики.
Над 30 000 български студенти учат в чужбина. Повечето от тях планират да останат да работят зад граница основно заради по-високото заплащане. Чрез целева стратегия тези млади професионалисти биха могли да се върнат в България със своето ноу-хау. Българските компании биха ги привлекли с осигуряването на възможност за кариерно развитие. Проучване на Deloitte показва, че 63% от младите професионалисти предпочитат именно това, докато само 8% търсят повече сигурност на работното място. Заплащането и пакетът от придобивки са на второ място. Държавата трябва да създаде и възможности младите българи лесно да стартират собствен бизнес. Друга възможност е привличане на млади специалисти, учили в чужбина, в българските държавни институции. Решаващо в случая е да се подобри бюрокрацията и да се създаде бърза писта за развитие на най-добрите служители. Поддържането на база от данни и списък с е-мейл адрес на студенти, учещи навън, ще помогне те да получават периодично от родината бизнес информация за компаниите, работните позиции, програмите за финансиране, стартиращи проекти.
Общините залагат на индустриални паркове
Монтана
Изграждането на индустриални паркове с необходимата инфраструктура за извършване на бизнес дейност е в основата на стратегията на много общини да привличат не само чужди, но и български инвеститори. Общината в Монтана още преди 10 г. с европейски средства изгради технологичен парк, който се развива добре, каза кметът Златко Живков. В него терени са купили 7 наши и чужди фирми. Между тях са американо-израелската компания "Мегатрон", швейцарската "Палемонтех", английската "Оптиком". Инвестирали са 10 млн. лв., а наетите служители са 350. Ползата за общината са 900 000 лв. приходи. От 90-декаровия терен е останало само едно свободно място и общината е готова да разшири парка с нови площи. "Осигуряваме най-добрата логистична подкрепа, издаваме бързо строителни разрешителни, помагаме за намирането на кадри. Така успяваме да задържим досегашните и да привличаме нови инвестиции, каза Живков.
Берковица
Община Берковица прие специална стратегия за привличане на инвестиции. Тя обяви за продажба на символични цени 20 общински терена. На тях има и сгради - бивши училища, читалища, детски градини, социални домове за деца. Условието е инвеститорът да вложи до 2 млн. лв. за развитие на своята дейност в града и да наеме най-малко 10 души.
Разград
Община Разград залага на хранително-вкусовата промишленост, която е добре развита и суровинно обезпечена. Водещи световни компании, които работят в региона, успешно внедряват нови продукти и технологии. За развитието на преработвателната промишленост има и кадри. Местният филиал на русенския университет "Ангел Кънчев" в Разград подготвя студенти по специалностите "Химични технологии", "Биотехнологии" и "Технологии на храните". Богатото културно-историческо наследство в региона с паметници от национално и международно значение, е предпоставка за развитието на креативни индустрии като туризъм и съпътстващите го производства.
Кметовете се бавят с мерките за насърчаване
Кметовете се бавят с издаването на специална наредба по Закона за насърчаване на инвестициите, посочиха от БАИ. Това им пречи да прилагат възможността да издават сертификати за инвестиционни проекти с общинско значение. Т. нар. сертификати за инвестиции Клас В се присъждат за проекти, които са под праговете от 2 млн. лв., при които помощта се извършва от държавата. Кметовете обаче също може да предлагат съкратени срокове на всички административни процедури и индивидуално обслужване на съответен инвеститор. Друга подкрепяща мярка е даването на възможност за придобиване право на собственост върху частни общински имоти без търг или конкурс. Предоставянето на тези насърчителни мерки обаче трябва да е описано в наредба, гласувана от общинския съвет. До момента само 10% от общините са го направили. Въпреки че сертификатът за инвестиция клас В бе въведен през 2013 г., връчените сертификати Клас В са само два, заявиха от БАИ. "Започваме срещи с кметовете, на които да предоставим готови текстове на наредбата, както и специално обучение на служители от общините как да работят с инвеститори", посочи Стамен Янев.
Brexit може да има положителен ефект
Преместване на бизнес от Великобритания в България заради Brexit, прогнозират експерти.
Към момента британските инвестиции у нас се характеризират с малки участия в български компании и с покупка на недвижими имоти, но има запитвания от две мултинационални компании през британски консултанти, които търсят най-доброто инвестиционно предложение за клиентите си, посочи Стамен Янев, изп. директор на БАИ. Според него не може да се очакват апокалиптични събития в България заради Brexit от икономическа гледна точка. "Говорим за процедура, която дори не е стартирала, а самото понятие Brexit не е изяснено", допълва той. Според него първоначалният шок от излизането на Великобритания от ЕС е нормално да се отрази на финансовите пазари, да доведе до срив на валутите и от там върху износа. Въпреки че подобни кризи могат да бъдат възможност, всяка неяснота създава проблем за инвеститорите, които са чувствителни към това да има предвидимата правна система, каквато предлагаше участието в общия европейски пазар, коментира Янев.
Чуждите вложения намаляват
Преките чуждестранни инвестиции в България за периода януари-април 2016 г. са 429 млн. евро, което е с 353 млн. по-малко отколкото през същия период на 2015 г., сочат данните от БНБ. В същото време с 46 млн. са се увеличили вложенията в дялов капитал. Инвестициите на чужди граждани в недвижими имоти у нас са 13,3 млн. евро, при 24 млн. преди година. Все още на първо място по покупка на жилища в България са руските граждани - с 2,5 млн. евро, следвани от САЩ - с 1,2 млн. Най-много са преките чуждестранни инвестиции от Холандия - 269 млн. евро за четирите месеца на годината. Инвестициите на българи зад граница са нараснали със 17,3 млн. евро при намаление с 16 млн. за същия период на 2015 г.
Свива се и износът на български стоки зад граница - за първите три месеца на годината сме изнесли стоки за 5,416 млрд. евро при 5,501 млрд. м. г. Основен принос за спада имат цветните метали (намаление 39,5%) и петролните продукти (намаление 32,8%). При цветните метали основна заслуга за понижението имат медта и изделията от нея.
Не сме агенция за недвижими имоти
Даниела Везиева, зам.-министър на икономиката
Целта ни е регионалните политики за икономическо развитие да си намерят място в националния план за развитие. Лишено от икономическа логика е един инвеститор да бъде развеждан от нашите експерти из цялата страна в търсене на терен. Това е работа на агенциите за недвижими имоти. Ние искаме да наложим нов модел - при запитване от страна на даден потенциален инвеститор да презентираме определени региони. В тази връзка искаме да подобрим работата на БАИ.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
