София. Шест искания към новата власт отправят учени, академици и индустриалци от клуб "Добри Желязков-Фабрикаджията". Шефът на БАН акад. Стефан Воденичаров, чл.-кор. проф. Николай Милошев, акад. Георги Марков, Антон Дончев са изработили предложенията си заедно с индустриалците Цоло Вутов, Красимир Дачев, Сашо Дончев, шефа на БСК Божидар Данев и изпълнителния директор на курорта "Албена" Красимир Станев.
Те ще ги представят в неделя, в 11 часа в пресклуба на БТА в София.
Изхождайки от идеята, че "Своя държава имат само свободните граждани", от клуба смятат, че тревожното състояние, в което се намира страната ни, налага партиите в следващия парламент да проявят национална отговорност при съставянето на правителство в срок и с максимална обществена подкрепа. Затова индустриалците назовават шестте искания, които биха допринесли за подобряването на условията на живот в България - ръст на БВП с не по-малко от 6% в последната година на 4-годишния.
През това време новата власт според тях трябва да заложи на ефективно използване на природните суровини, здравни и образователни реформи, развитие на информационните технологии с не по-малък ръст от 15% годишно, като за целта образователната система се адаптира към професионалните стандарти и изискванията на пазара на труда. От клуба настояват туризмът да се превърне в индустрия, подпомагаща развитието на съпътстващи отрасли и производства.
Индустриалците искат в селското стопанство да се достигнат обемите от края на 80-те години на миналия век с приоритет биоземеделието. Те настояват за постигане на консенсус с ясна визия за развитие на големите енергийни проекти.
Ето и призива на индустриалците, както и техните предложения:
1. УСТОЙЧИВО ИКОНОМИЧЕСКО РАЗВИТИЕ
Целта е ръст на БВП не по-малко от 6% в последната година на 4-годишния мандат със следните акценти:
Ефективно използване на природните суровини до получаването на краен пазарен продукт. Оползотворяване на натуралните продукти за повишаване качеството на живот;
Развитие на информационните технологии с не-по-малък ръст от 15% годишно, като за целта образователната система се адаптира към професионалните стандарти и изискванията на пазара на труда;
Туризмът - превръщане в индустрия, подпомагаща развитието на съпътстващи отрасли и производства. Повишаване на качеството на услугите;
Селското стопанство – достигане на обемите от края на 80-те години на миналия век; особен приоритет на биоземеделието – обещаваща пазарна ниша за България;
Енергетиката – постигане на консенсус с ясна визия за развитие на големите енергийни проекти;
постепенно преминаване към пазарно регулиране на енергетиката и прекратяване на практиката за ползване на енергийните цени като инструмент на социалната политика.
ПРЕДЛОЖЕНИЯ:
1.1 Насърчаване на българските производители с цел стимулиране на конкурентоспособността на икономиката на България, растеж и повече и по-добри работни места. Защита на частната инициатива и научното новаторство в обществото.
1.2 Укрепване на административния капацитет.
1.3 Последователно провеждане на нова политика на доходите.
1.4 Намаляване на регулационната тежест и по-голяма свобода на компаниите, което ще даде импулс на бизнеса. Определяне на задължителни срокове за произнасяне на администрацията по всички етапи на инвестиционните преписки; разширяване на приложното поле на мълчаливото съгласие на администрацията при липса на отговор в определен срок.
1.5 Наред с подобряване на работата на приходните агенции – НАП и Митници, основен стълб на управлението да стане насърчаването на инвестициите. Необходимо е да се разработи стратегия за инвестиции, чиито основни принципи да се следват с приемственост от правителствата.
1.6 Ускоряване на процедурите за издаване на разрешения за инвестиционни проекти, като се отдава превес на професионалните и експертни оценки и се елиминира популисткия фактор или злоупотребата с обществени настроения срещу инвеститорите.
1.7 Създаване на електронно управление и е-обществени поръчки с цел по-голяма прозрачност, повишаване на справедливостта и утвърждаване на реалната конкуренция. Подобряване на контрола в сферата на обществените поръчки.
1.8 Разработване и приемане на законодателство за публично-частното партньорство и ефективното му прилагане с цел създаване на съвместни звена за иновации между бизнеса, науката и образованието, подобряване на инфраструктурата и др. Създаване на Фонд за индустрия по нормите на публично– частното партньорство.
1.9 Данъчна политика. Въвеждане на по-строги мерки срещу данъчните измами и неплащането на осигуровки.
2. ФОРМИРАНЕ НА БЮДЖЕТА НА ОСНОВАТА НА ОБЩОНАЦИОНАЛНИ ЦЕЛИ И ПРИОРИТЕТНИ ПРОГРАМИ и обсъждането му с организации на българските индустриалци и академичната общност.
3. РЕФОРМА В ОБРАЗОВАТЕЛНАТА СИСТЕМА – да се адаптира към професионалните стандарти и изискванията на пазара на труда. Приемане на държавна стратегия и структурна реформа във висшето инженерно и технологично образование.
4. РЕФОРМА В ПРАВОРАЗДАВАТЕЛНАТА СИСТЕМА
Гарантиране на пълната й независимост.
Въвеждане на санкции и отговорности и система за следене на неизпълнение на законови разпоредби.
Мерки срещу злоупотребата с права. Законодателството да предвиди създаването на защитни механизми срещу действия на НПО без професионален капацитет, за постигане на корпоративни или престъпни цели без професионален критерий и подход. Въвеждане на прозрачност за източниците на финансиране на НПО.
Повишаване на правната сигурност – един от основните фактори за доверие в държавата, както от страна на гражданите, така и от страна на инвеститорите. Злоупотребата с правораздаване от страна на партии и икономически групи трябва да се прекрати. Изборът на висши съдебни органи да става от общите събрания на ВКС, ВАС, Главна прокуратура.
Прекратяване на честата смяна на закони и множеството промени в тях.
Утвърждаване и спазване с приемственост на независима оценка на въздействие върху правната система на всяко нормативно изменение.
Представителите на работодателите и браншовите организации, заедно с профсъюзите трябва да участват в изготвянето на нормативни промени във всеки отрасъл.
5. РЕФОРМА В ЗДРАВЕОПАЗВАНЕТО
Изграждане на модерна система за спешна медицинска помощ.
Утвърждаване на правила за финансиране от осигурителните вноски на новосъздадени болници
Въвеждане на ново управление на НЗОК, което да отговаря на реалния принос на страните във финансирането на системата и бюджета на НЗОК да се отдели от консолидирания бюджет на страната.
Посочване на ясни индикатори, които ще се постигнат в края на мандата – детска смъртност, намаляване на заболяваемостта от социално значими заболявания и др.
6. ПРИЕМАНЕ НА ЗАКОНОДАТЕЛНИ МЕРКИ ЗА РЕШАВАНЕ НА ДЕМОГРАФСКИЯ ПРОБЛЕМ В СТРАНАТА.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
