БТА е университетът на моя живот, казваше доайенът на пишещите
"Да, ама не", каза в зората на демокрацията Петко Бочаров. И остана в публицистиката и в народния изказ с най-краткия коментар в историята на журналистиката. Дори децата повтаряха крилатата фраза, едва ли съзнавайки, че я е произнесъл един красив ум, от който поколения журналисти са се учили. Дванадесет дни след като отпразнува 97-годишния си рожден ден, Петко Бочаров издъхна. "Да, ама не", биха казали хората, които го познаваха, научавайки за кончината му. Защото виталният Петко Бочаров не може да е мъртъв. А и Господ го обича. "Мечтая първо да се преселя оттатък, без да ме боли, защото много мразя болката и се надявам така да стане, защото мен Господ ме обича. Виждал съм я неведнъж съвсем отблизо. Сега не искам да мисля за това, продължавам да мисля за хубави неща", каза преди две години Бочаров. Ще го запомня с този заразителен позитивизъм преди много години, с когото се срещнах преди много години като студентка във Факултета по журналистика на Софийския университет.
Той бе "звездата" с коментарите си от "Всяка неделя"
Притеснена си мислех, че ще дойде да ни чете нравоучителни лекции човек с огромно самочувствие, основано на ерудицията му, за когото ние, обикновените студенти сме просто никой. Огромна бе изненадата ми от харизмата и скромността му. След лекцията Бочаров дойде и се заговори с всеки един от нас, попита го за плановете му в журналистиката.
От него лъхаше не само компетентност, но и сърдечност , скромност, в съчетание с вроден аристократизъм.
От Бочаров съм запомнила, че журналистиката е призвание, а не професия.
И по-късно в изявленията си пред медиите обичаше да казва, че "да си журналист е като да си съдия, примерно. Напишеш пет реда какво се е случило еди-къде си и еди-кога си, това нещо влезе в медиите - това не е журналистика. Това е най-долното стъпало на журналистиката, която стълба всеки трябва да мине от долу до горе. Най-високото стъпало е да получиш такова обществено признание за своите мнения, които имаш трибуна, за да ги казваш, че просто да се чувстваш добре". Според Бочаров "да кажеш, че един журналист трябва да бъде безпристрастен е тъпотия". Няма обективен коментар, защото съдържа гледната точка на журналиста, беше убеден доайенът. Затова и по думите му не е задължително винаги журналистът да бъде контра на властта.
Бочаров бе най-възрастният действащ журналист у нас, а според мнозина и в света. Определяше себе си като "човека, преживял три Българии". "Искам да ти изтъкна следното и, ако се замислиш, има какво да премисляш.
България в цялата си история е страдала от идиоти
Идиоти, които са нанасяли непоправими поразии на нашето битие. Две Балкански и две Световни войни - това са четири войни, в които нито едно българско военно знаме не е попадало в плен, но и в четирите сме били на страната на победените, което е дело на идиоти в нашата история. Поразиите на тези идиоти са неизчислими. И в момента няма изключения. Такива ги има и сега. Интересното е: трябва казанът, в който ври битието на нацията, да почне да пуска мехурчета и тогава изведнъж започват да се явяват един след друг идиотите. Те вървят отдолу нагоре и като излезе отгоре, и се пукне", коментира Петко Бочаров в интервю за БНТ.
Роден е на 19 февруари 1919 година в София.
Освен доайен на пишещите журналисти в света е и най-възрастният българин, завършил Американския колеж в Симеоново само четири години преди да го закрият през 1942. Дипломата обаче му носи повече негативи като студент по право в Софийския университет по време на комунистическа следвоенна България. Дори не може да започне работа по специалността си. Низвергнатият от социалистическото общество миньор и арматурист започва едва през 1952 година работа като преводач от английски език в Българската телеграфна агенция. И става част от голямата бетеанска школа. Заради отличните си преводи Бочаров още на първия 9 септември след постъпването си бил награден за наднормена работа с йенски съд за гювеч. За бетеанския си период, за който може да разказва с дни, той има само едно определение: "БТА е университетът на моя живот". Стига до длъжността заместник главен редактор на агенцията. Пенсионира се през 1983 г. с обичта на всички бетеанци, които
до края му го наричаха с уважение Бай Петко
Истинската му популярност обаче идва с телевизионните и радиокоментари. Между 1981 и 1993 година участва с новини и коментари във "Всяка неделя". Има редовни рубрики по БНТ, в радио "Свободна Европа" и в "Дойче веле". Там създава свой собствен неподражаем стил. Успява съвсем по "американски" да превърне новините в забавление. Освободен от нуждата да употребява езоповски език, той дава воля на целия си натрупан, но потискан потенциал. Така стига и до прочутата фраза "Да, ама не!".
Обществото ще запомни Петко и като човек на честта. Той беше единственият, който преди да извадят част от т.нар. досиета, си призна публично и честно описа какво се е случвало при контактите му с Държавна сигурност.
На 20 май 2014 г. Петко Бочаров бе удостоен с наградата "Златен век" - печат на Симеон Велики, на Министерството на културата. Каквито и награди да е получавал обаче, доайенът на българската журналистика ще остане в сърцата на всички като ненадминатия ерудит с голямо сърце и неподражаемо слово.
Поклонението пред Петко Бочаров ще бъде на 7 март, понеделник, от 14.00 ч в столичния храм "Св. Седмочисленици". Поклон пред паметта му!
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
