Пътешественикът остана верен на наливното вино и шкембе чорбата
Преди два дни Мирослав Нанков завършва последното си приключение. Покорителят на световните върхове пада от втория етаж на Зелениковския манастир край Троян и загива на място. От полицията съобщават, че по тялото на Нанков не са открити следи от насилие.
Мирослав Нанков, който е роден на 18 септември 1961 г., за пръв път излиза от страната на 12-годишна възраст, на екскурзия до ГДР с родителите си и верния им москвич 405 с четири фара. Спомените от това пътуване обхващат скромните условия на подслон в колата, запознанства с хора по бензиностанции. Една такава среща го отвежда на църковна служба в Полша - нещо невъзможно в България по това време. Емоциите не спират дотам и Мирослав
се влюбва в млада германка
за която нищо повече от "случват се такива неща" не споделя. Детската невинност обгръща срещата му с Берлинската стена и телевизионната кула в смях. Но както сам казва в интервю за www.binar.bg: "Обаче, изглежда, оттогава нещо ми стана".
Завършва "Външна търговия" и кариерата му започва като специалист на вноса на високоволтово оборудване. Свързана с командировки в Москва и Източен Казахстан, приключенският дух продължава да бъде подклаждан. На 29 г. си урежда експедиция в Южна Америка и заедно с приятел алпинист изкачва най-високия връх в Южното полукълбо - Аконкагуа - 6962 м. Професионалното му развитие го отвежда в PR фирма, където продължава да бъде с фиксирано работно време до 2001 г. Оттам е уволнен, но Мирослав приема това с леко сърце. Духом несломен, започва да пътува и скоро след това
поставя "пътешественик" на визитната си картичка
Прякорът Вожда получава в началото на своите приключения от близък приятел. Оттогава развежда хората до всички точки на света. Щатите, Филипините, Венецуела, Гърция - няма дестинация, която да не е обиколил. Непокорени остават най-високият връх на Антарктида. Твърди, че той и хората, които води по различни екзотични дестинации, са пътешественици, а не туристи: "Просто пътешественикът трябва да има нещо друго. Да е една идея шантав, да мисли по-различно и да е готов...".
За Миро Нанков пътуването трябва да идва отвътре, от душата. А щом това го има, пари трябват малко. Заклеймява материализма, който вижда в обществото и предпочита да живее скромно. Заедно със семейството си (съпруга и две деца) споделя страстта към пътуването по света и го превръщат в обща дейност, която всички развиват паралелно със собствените си ежедневия.
Въпреки пътешественическия си начин на живот корените на Мирослав остават в България. Никога не иска да напуска родината за постоянно. Обича българския език, шкембе чорбата, нервозното кюфте и наливното вино.
Не е сложил розови очила
и не отрича проблемите в държавата, но му е мила. Активно се бори срещу сечта в Троян, откъдето е родом. И все пак не губи надежда и вяра в хората. Негови приятели го сравняват със Странджата, а дома му - със страноприемница. "Мили Миро, беше истинска чест да те познавам", казва ексдепутатът Мирослав Севлиевски след смъртта му във "Фейсбук". "R.I.P., Миро! Нямах възможността да пътешествам с теб, но имам прекрасни спомени от студентските ни години. Догодина ще се съберем за 30-годишнина от дипломирането на випуск 1986-а. Ще липсваш... Сигурен съм че почиваш в мир. Амин!", пък добавя икономистът Владимир Каролев в социалната мрежа.
Скромен човек, жител на света, любител на нервозното кюфте - Мирослав Нанков извървява последния си земен път в едно от най-любимите си места - Зелениковския манастир край родното му място - Троян.
Така и не написа книга, щеше да е бестселър
Генадий Маринов,
приятел
Не е възможно! Миро Нанков! Великият български пътешественик, човекът, изръшкал целия свят - двете Америки от игла до конец (Латинската бе неговият континент и постоянно го теглеше натам), Тибет, Африка, Близкия Изток, непознатите Балкани и още, и още, и още - си отиде. Без предупреждение, след нелеп инцидент, в Троянския Балкан, на най-любимия му Зелениковски манастир при леля Дана, където бе завел поредната си група, само на 54. Нелепо до невъзможност. Но е истина.
Много го обичах Не само, защото сме заедно от деца, съученици и си останахме приятели завинаги, а с неговата прекрасна Мария ми бяха кумове. И това. Но друго е важното - Миро наистина бе необикновен. Не познавам друг с такава енергия, с такава стръв към живота, толкова шарен и неукротим. Чудил съм му се - вчера се е върнал от джунглите на Амазония или ледниците на Огнена земя, или космическия Тибет, Килиманджаро, карнавала в Рио, а сякаш се е разтъпкал до Къпинчо над Троян; и пак тръгва, търси, не спира. Щур човек, уникален, неподражаем.
И друго, стотиците, които са били някъде с Миро, в неговите пътешественически групи или другаде, ще ме разберат - той бе душата, живецът, моторът на случващото се, неспирен, холерик, атрактивен, едно вечно "one man show". Имаше ли го Миро, нямаше скука. А това не става насила, не се учи, това бе рядка дарба, Миро-Нанкова. И още - той бе директен до болка, прям, рязък, което можеше да разсърди някого. Но му се прощаваше - защото бе с голямо и много добро сърце, защото бе готов да подаде ръка всекиму. Един само пример - чудесният му апартамент на пъпа на София бе като страноприемница, кой ли не закъсал и нуждаещ се не е приютяван там, на моменти Миро бе като Странджата...
И още - той бе борец, човек на каузата. Последната му голяма битка бе за спасяването на гората в Троянския Балкан. Трудна битка, и не бе спечелена, но той направи много.
Не на последно място - той бе световен пътешественик, но наред с това умееше да разказва за пътешествията си. Невероятно красиво и забавно, много от пътеписите му излизаха "по новинарски" още от мястото на събитието, разбира се - във "Фейсбук", а читателите и почитателите му бяха хиляди. Навивах го да издаде книга, със сигурност щеше да стане бестселър, канеше се, не му стигна времето... Не можа да дочака и голяма титла на своя любимец в спорта Григор Димитров, на когото бе неистов фен.
Наистина не е възможно! Миро не може да го няма. И го има. В Павко - неговия син, одрал кожата на баща си, със същия пътешественически дух и тръгнал по същите стъпки. В прелестната Криси, щерката, която живее в САЩ, любимката на тате, и необикновена като него. В неговото дело. Защо, бе, Мире! Обичам те! Поклон, ще се видим.
(За в. "Троян XXI век")
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
