IN MEMORIAM: Седемте първенци осиротяха без Байно

Масларов увековечи в книга Врачанските скали, които го погубиха

IN MEMORIAM: Седемте първенци осиротяха без Байно | StandartNews.com

Капка дъжд превръща Вратцата в пързалка към ада, признават алпинисти

Да покори 7-те континентални първенеца. Това е една от големите мечти на алпиниста Иван Масларов-Байно. За жалост тя няма да се сбъдне. "Дано там, дето е отишъл, да има скали, студени бирички и телевизор, да може да гледа снукъра и тениса", казва скърбящ негов приятел. За 56-годишния Байно последното катерене в живота бе в неделя около 18,00 ч, близо до Алпийския дом на Враца. Опитният алпинист изкачвал скалата до Малката Вратца - сам, по необозначен и немаркиран маршрут. Загадка е защо го е направил. Според негови колеги, не е направил осигуровка, защото маршрутът, който избрал, не изглеждал труден. Трасето било като пътека сред камъните, защитена с парапет. Казват, че алпинистите наричали тази скала "учебна". Паднал от 20 м височина. Починал в болницата въпреки усилията на лекарите да го спасят. Парадоксално е, че Байно намира смъртта си на Врачанските скали, за които е писал в книгата си заедно с друг известен алпинист и близък свой приятел Николай Петков. Вероятно камъни са причина за фаталното подхлъзване. "На Вратцата има варовик, а той е много хлъзгав при дъжд - само една капка да падне, и става опасно.

Аз лично съм си изкълчвала крак там

сподели пред "Стандарт" Камелия Димитрова, една от малкото жени алпинисти, които са били в националния ни отбор.
Приятелите на Байно го определят като човека с най-невероятното чувство за хумор. Обичал много да споделя различни преживявания в планината, както да спори за музика, за снукър или тенис. "Голям човек! Чувствам се привилегирован, че се докоснах до него покрай хижа "Мальовица". Всичките му истории са карали ченетата ни да увисват от възторг или да се превиваме от смях. А те са много, но първата, която сега ми идва в главата, е как се хванал на бас, че може да изправи със ски склона над Еленино езеро. И... спечелил! Изправил го. Просто "забравил" да си махне коланите от ските. Почивай в мир, Байно, и дано си на място, където планината е безкрайно голяма... като душата ти!", е написал негов приятел във форума на befsa.com. Друг пък е описал общуването с Байно като "да разлистваш Книгата на живота, докосването до душата му беше като докосване до топъл гранит". Журналистът и приятел на Байно - Петър Атанасов, споделя в climbingguidebg.com, че Масларов е бил една от най-големите и най-колоритните фигури в българския алпинизъм.

Изключително интелигентен, с рядко чувство за хумор

той можеше да опише всяка ситуация - в планината и извън нея - по неповторим, байновски начин. Много от казаните от него неща звучаха като сентенции и бяха резултат на философски прозрения. Не знам дали има човек, останал непочерпен от Байно, не чул добра дума или не получил някаква услуга от него", казва Атанасов. Според него Байно е бил мозъкът на легендарната свръзка Иван Масларов-Любомир Илиев-Николай Петков, една от най-добрите в историята на българския алпинизъм. Те тримата, плюс Кирил Досков, Наско Ламбов, Митко Начев и още неколцина, първи в България възприели и започнали да изповядват философията на катеренето без изкуствени опорни точки.

Името на Масларов е и сред тези на смелчаците, покорили най-високите върхове в света. От години членува в известния като люлка на българския алпинизъм клуб "Планинец". Байно е направил първите български зимни изкачвания по северните стени на Матерхорн през 1982 г., 3 г. по-късно - на Айгер,

първото изкачване в Патагония

- по Аржентинския тур на Фицрой през 1991 г. с Николай Петков, първото българско изкачване по южната стена на Аконкагуа (с Николай Петков и Кирил Тафраджийски), първото българско изкачване по Южната стена на връх Комунизъм (сега Исмаил Самани) през 1986 г.

"Иван е автор на една от малкото български премиери в чужбина - по сериозната Южна стена на Батиан, по-високия от двата върха, увенчаващи купола на Маунт Кения (втория по височина в Африка). Участва в първите български изкачвания на два от континенталните първенци - Аконкагуа (1987/1988 г.) и Маккинли (1988 г.). Няколко пъти е посещавал Кавказ. В Памир има изкачване на пик Ленин. Всичките му действия в планината се отличаваха с висока интелигентност и необикновена резултатност", казва Атанасов. Байно е написал и първите катерачни гайдове за Мальовишкия дял на Рила и Врачанските скали.

3 г. Масларов е бил председател на федерацията по алпинизъм. После близо

10 г. е хижар на хижа "Мальовица"

"Ходехме там заради него. Това в голяма степен спомогна за възвръщането на атмосферата и духа на хижата като средище на алпинисти, катерачи и екстремни скиори", казват приятелите му. Именно в долината Мальовица Байно се потрошава лошо в средата на миналия май. В "Пирогов" го оперират и поставят плаки на ключицата му. Тогава приятели събираха във Фейсбук средства за медицинските консумативи, които не се поемат от НЗОК.

Животът на Байно е белязан и от друга трагедия. Той е съпруг на загиналата през 2004 г. под връх Еверест поетеса Мариана Масларова, племенница на легендарния Христо Проданов. След кошмара в Хималаите преди 10 г. така и не стана ясно дали тя е успяла да изкачи най-високия връх в света. За последно Мариана е видяна от двама шерпи на височина 8680 м. Малко по-късно двама руснаци съобщили, че Масларова е успяла да слезе в по-долния лагер на 7800 м. Оттогава следите й се губят.

През 2013 г. и Гьоко загина там

Преди повече от година при падане от 15-метрова височина на Малката Вратца загина и опитният катерач номер 1 у нас Георги Костов (Гьоко), пак на т.нар. учебна скала. 61-годишният алпинист се качил да свали установка, по-която по-рано през деня група деца тренирали. Костов се опитал да извади заседнал карабинер, загубил опора и паднал. Според познати на Гьоко, той рядко е ползвал обезопасителни въжета и пособия.

 

Историите на зевзека

След нелепата смърт на Байно приятелите му напълниха форумите със спомени за големия алпинист и зевзек. "Стандарт" избра две от тях.

Закачка с туристка

Летен слънчев ден, навалица пред хижата. Байно седнал на една маса и пийва ракийка. Към него се приближава неделна туристка на средна възраст:
- Добър ден, казаха ми, че вие сте хижарят.
- Аз съм, с какво мога да помогна?
- Искам да ви попитам - далеч ли в върхът?
- Какво да ви кажа, госпожа, аз от сутринта седя тук и още не съм стигнал!
- ?!?!? A друго да ви питам - какви опасности "крие" планината?
- Възможно е да срещнете опасности от всякакъв характер - зимата може да срещнете Багера. Лятото е по-сложно, може да срещнете мен.

Вино и хляб за закуска

Байно искаше да ме научи да се катеря на стари години, викаше ми, че достатъчно немам акъл, затова и ще се получи. Просто не ни остана време за уроци, обаче успях да го науча на закуска да пие червено вино с филия хляб.
Много ще ми липсва! Почивай в мир, Байно, катери се горе - на високо и спокойно място!

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com

Коментирай