На 55 години внезапно почина големият блус и джаз пианист Васил Пармаков. Тъжната вест съобщи синът му. Един след друг родни музиканти се питаха във Фейсбук дали това е истина и не можеха да повярват, че си е отишъл точно Васко, човекът, който създаваше история от нотите и превръщаше звуците, тоновете в думи, а тях - в разкази. Богдан Томов написа на страницата си във Фейсбук: "Пармачето вече го няма. Истина е, Бог да го прости и нямам думи за гениалния човек". Цигуларят Веско Пантелеев-Ешкенази също бе потресен: "Днес ни напусна големият джаз пианист и човек Васил Пармаков. Каква огромна загуба за музиката! Поклон пред него и неговия талант".
Тези, които го познават, ще го запомнят с топлата душа на човек, готов да се притече винаги на помощ на приятел в беда. И музикант, който така и не се примири с факта, че много наши известни изпълнители са принудени да живеят в мизерия или да свикнат с кича и чалгата. На 23 март Васил написа в един от статусите си в мрежата : "Значи сега ще кажа нещо. Изпитвам нужда да го кажа. Някой приятели ми казват - защо ги пишеш тези неща във ФБ? Четат те хора, които не познаваш, а и те теб. Дреме ми. Почти не ми останаха вече живи роднини. Искам да се изприкажа. Какво пък толкова. Какво има да губи човек в сегашните лайняни времена. Преди 7 години припаднах на улицата. Бях в "Пирогов". Откриха ми тотално скапан чер дроб и панкреас. Стегнах се. Спрях да пия и да пуша. Така. Гадно беше. Винаги съм фиркал и пушил. Както и да е. На кой да го кажа??? Вършех си работата. Пътувах - у нас и в чужбина. Давах всичко от себе си. Парите никога не достигаха. Доживях до унижения. Милости и помощи... Както и да е. Това си е моя дувар. Ше си пиша каквото си искам. Мама е единственият ми жив роднина. Тя иска да съм тачен, богат и успешен. Опитвам се да се правя на такъв. Коства ми небивали усилия. Всъщност е съвсем друго. Майната му. После си счупих крак. Правиха ми операция. 3000 лева. Намерих ги. Пътувахме с Ицко Финци. В Германия. В Америка. Аз - с патерици. В стрес. В паника. Правихме концерти. Парите пак не стигаха.
Опитвах се да се правя на успешен. С много зор.
Задлъжнях в сметки и борчове. Добри приятели ми помагаха, доколкото могат. Навикваха ни разни мутри по заведения. Искаха да ни трошат пианото по главите. Крепях се. Бачках. Не виждам защо да не го кажа. Пука ми... После настана безработица. За всички хора от гилдията. Седиш. Чудиш се какво да правиш. Някакви хора ти пишат - вземи се в ръце. Ми как????? Като няма... Почнах пак да си попийвам. Да олекне. Мама ми е помагала с пари. От мизерната си пенсия. Дотам стигнахме. Леко ли е? Обиждали са ни. Унижавали. Всичко боли. Ръцете се схващат. Гърбът. Кръстът. Бичиме някак си. Не се оплаквам. Колкото - толкова. Както и да е... Апартаментът ми ще остане за сина ми Петър. Той е чудесно момче.
Изпитвах нужда да ги кажа тези неща. Защо? Защото вече нямам живи роднини. Почти. Утре ще дойде мама. Да ми помогне да почистим. Тя е на 85. Крепи се и действа. Аз съм на 220. Не се крепя. Убиха ни. Или пък ние се убихме, щото не сме Калев, Радков или Трифонов......."
А един от последните постове на Васил във Фейса гласи: "Лакеи сте вие, музикантите. Кочиаши. Камериери. Прислуга. Марш бързо на масата на слугите. Кокалче ви подхвърлят. Коричка хлебец. С костилки ви замерват. С огризки. Търпиш батко. Усмихваш се..."
Това изплака един от най-добрите ни джазмени, свирил по целия свят. Под пръстите му пианото оживяваше, а звуците се изпълваха с енергията му. Занимава се с музика от дете, завършил е специалност джаз пиано в Консерваторията. През 1984 г. започва и кариерата си на изпълнител, композитор и автор на филмова музика. През 1994 г. издава първия си солов албум "Lombroso" заедно с британския саксофонист Анди Скофилд. Много хора помнят и групата, която основава по-късно - "Зона Ц", с която има издадени три албума. Бил е и в бандата "Подуене блус бенд". За известно време е музикален директор на групата в турнето на Йълдъз Ибрахимова, свирил е неведнъж с музиканти като Теодисий Спасов, Иво Папазов - Ибряма, Симеон Щерев, Милчо Левиев, Анатоли Вапиров, Христо Йоцов, Стоян Янкулов, Симеон Ерев, Ицко Финци, Роко Захариев, Веселин Веселинов - Еко. Записвал е и е правил турнета с редица международни джаз музиканти като Окай Темиз, Ленарт Абърг, Майкъл Шифърл.
Освен с тоновете Васил Пармаков се заиграваше брилянтно и с думите. През 2001-а издаде книгата с разкази "Аз и Майор Блюхер". Този cборник поcтaвя нa изпитaниe cобcтвeнaтa ни иcкрeноcт и ни окурaжaвa, чe нeщaтa от животa ce получaвaт тогaвa, когaто човeк нe потиcкa творчecкитe cи пориви.
Поклонението пред тленните останки на Васил Пармаков е във вторник от 13.00 часа в църквата "Света София".
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
