С кончината на Стоян Хранов българският спорт загуби един от най-дългогодишните администратори. Бившият председател на обединените спортни клубове "Левски" за втори път през последните 4 години бе приет по спешност в болницата на МВР, но този път лекарите не успяха да преборят тежкия кръвоизлив. Човекът, който свързва почти половината от своя живот с "Левски", си отиде на 73, по-малко от 2 години след своя предшественик Борислав Лазаров.
Стоян Хранов е роден на 29 юли 1942 г. в София. По образование е инженер, а в спортен клуб "Левски" идва през 1976 г. след кратък престой в тогавашния Градски комитет за младежта и спорта. Със скромния опит, който натрупва, става заместник-председател на синия спортен клуб, а точно преди политическите промени през ноември 1989 г. е назначен за председател. И до юли, когато обявява, че се оттегля, е един от малцината в държавата, които оцеляват отпреди 10 ноември, заедно с покойния шеф на автомобилизма Георги Янакиев и бившия шеф на Националния дворец на културата Христо Друмев.
Хранов е признат за човек-институция, защото напук на политическите промени и на враждебната конюнктура успява да запази базата и спортната дейност в "Левски" чрез т. нар. "обединени спортни клубове". Структурата, определяна от някои като "бутафорна", помага на сините спортове да оживеят, за разлика от печалните идентични опити в другите столични дружества. В сравнение с Владимир Аврионов от "Локомотив" София, на Владимир Симеонов в "Славия" и на Георги Калчев в ЦСКА той остава най-значимата фигура. В онази война със спортните мастодонти след 1989-а - следствие на цялостните промени в обществото, той няма как да е победител, но и не си позволява да загуби. "Хранов създаде островче, запази малко, но без него и то можеше да бъде затрито, твърди дългогодишният зам.-шеф на българския спорт Христо Меранзов. - Това му беше най-голямото постижение. На него животът му - това беше "Левски".
Със сигурност Хранов е крепил това съхранение и с компромиси, защото при всяко правителство се старае да избягва скандалите и да търси решение на проблемите. Върши добра работа, независимо коя партия е на власт и винаги се радва на подкрепа от МВР. Диалогичността и доброто му отношение се простират към всички - от политиците, до спортистите и журналистите. По негово време и с негово съдействие сини състезатели опазват таланта си и постигат успехи - Мария Гроздева, Ивет Лалова, Петър Стойчев, художествената гимнастика, борците... Самият Хранов настояваше, че спортът трябва да е държавна политика. Твърдеше, че законът за спорта обслужва корпоративни интереси и сизифовски се опитваше да пълни празнините между държавата и спорта. Мнението му за басейна "Спартак", заради чиито договори за наем го атакуваха, беше: "Да, но басейнът работи, не е затворен", и по същото време в него кова рекордите си Петър Стойчев. Дългогодишен постоянен дарител, като инициативите му често се простираха извън "Левски". Демонстрираше спортсменско поведение към ЦСКА.
Раздялата на Хранов с "Левски" беше тягостна, защото с съвпадна с опит за удар по синия баскетбол. В период, в който започна търсенето на негов наследник, Константин Папазов се опита да създаде нов клуб "Левски 2014". Усилията на Тити бяха плод и на конфликта между него и Юлия Боянова, дългогодишен сътрудник на Хранов. Те напомниха за раздорите в автомобилизма след раздялата му с Янакиев и оставиха болезнено усещане за бъдещето.
Хранов беше и член на Българския олимпийски комитет, както и Почетен гражданин на София.
Поклонението ще бъде на 10 ноември, вторник, от 11 часа в църквата "Св. Георги Победоносец".
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
