In Memoriam: Отиде си романтичният бунтар

Не бива да подменяме действителността, казваше авторът на "Горчиво вино"

Големият лирик и публицист Евтим Евтимов почина вчера на 82. През последните седмици той е бил в болница и в тежко състояние, съобщи синът му Венко Евтимов. През 2015 година авторът на някои от най-хубавите стихове в националната литература получи инсулт, от който така и не се възстанови напълно. Две години преди това, като главен редактор на "Новият пулс", той всеки ден беше на раздумка в Съюза на писателите на "6-ти септември".

"Правим вестника със съпругата ми Романьола Мирославова и един технически редактор. Широко скроени сме, приемаме всякакви творби. Ако някой пък отправи забележки към моите, също го изслушвам", каза тогава Евтим пред "Стандарт". Имаше навика, независимо от температурите, да стои на отворен прозорец. "Кален съм. Всяка сутрин идвам пеш от къщи, живея около "Руски паметник", похвали се маестрото и призна, че продължава да пише. Като му дойде музата, не пропуска мига. Имаше 30-40 неиздавани стихотворения, които още щеше да отсява. Точно бе навършил 80 и юбилеят му и премиерата на най-новата му книга дневник "Разрушаване на паметника" станаха културните топсъбития в столицата. Там творецът описва спомените си отпреди 10 ноември 89-а, без да спестява нищо. "През пролетта на 1988-а бях освободен като главен редактор на "Литературен фронт", защото си позволявах да препечатвам от "Литературная газета" статиите, които бяха актуални и за България. Случи се и заради моя текст "Въздух за гласността" за обгазяването на Русе. Колеги и познати започнаха да странят от мен и аз изливах върху белия лист това, което чувствах. Дълго отказвах да ги издам, не исках да бъдат политизирани. Издадох ги чак през 2008-а. Което не казах там, го казах в "Паметника". Нищо не скрих. Ако с идването на всяка нова власт зачеркваме миналото си, рискуваме накрая да останем без държава. Не бива да подменяме действителността", разказваше Евтимов.

Съгражданинът на Ванга през 1952 г. завършва Института за начални учители в родния си град и работи като учител цяло десетилетие. Година преди това във вестник "Пиринско дело" излиза първото му стихотворение - "Пиринска земя". Помнеше този факт до последно, защото имало и нещо нерадостно. Не знаел, че в редакциите има цензор от МВР, който проверява всички материали. В неговия случай той харесал творбата му, но му се видяла недостатъчно политическа. "Беше зачеркнат моят финал и прибавен друг, който беше като доклад - "БКП начело с Вълко Червенков води към нови трудови и героични дела". "Песенният ритъм се бе загубил", със съжаление си спомняше поетът.

От 1953 г. Евтим Евтимов сътрудничи активно на периодичния печат. Работи като програмен ръководител на радиото в Петрич през 1955-1958 и 1960-1962-ра. Секретар е на градското читалище от 1962 до 1965-а. В началото на 1966-а му се обаждат от издателство "Народна младеж" да замества 6 месеца редактора на отдел "Поезия". 10 години по-късно е заместник главен редактор на списание "Пламък". След това още толкова - директор на издателство "Народна младеж". Точно тогава там излиза "Фашизмът" на Желю Желев. "Не виждах нищо страшно в тази книга. Един месец беше из книжарниците, Радой Ралин я носеше от човек на човек. Докато един ден Георги Джагаров ме извика и ми каза, че няма да ми дадат Димитровска награда, за каквато ме готвеха, заради "Фашизмът". Обади ми се по телефона генералният директор на книгоразпространението Симеон Игнатов: 3000 екземпляра от книгата на Желю Желев вече се намират на склад в сливенския затвор и трябва да ги платим. Да ги плати този, който се е разпоредил да се спре книгата, отговорих троснато. Тогава разбрах, че у нас могат да бъдат арестувани не само автори, но и книги. Така започнаха да ми поставят едни от първите черни точки в биографията. Затова, когато ме питаха по онова време какво ново в издателството, аз отговарях като на шега: "Освен фашизъм нищо друго!", връщаше лентата назад Евтим Евтимов. "Зад таланта трябва да има личност, характер. Много пъти съм бил на ръба, но все съм оцелявал. Богомил Райнов все ме питаше: Кой стои зад теб? Дори Тодор Живков като ме извика да ме освободи като главен редактор на "Литературен фронт", ми зададе същия въпрос. Вярвах, че съм прав. Не разчитах на друго. В Петрич честваха моята 50-годишнина. като си тръгвахме, Матей Шопкин и Лъчезар Еленков помолиха да си разменим колите - те се качиха в моята волга, аз - в тяхната лада. По пътя изведнъж едното им колело се откачило и едва не се пребили. По време на приема всички коли бяха охранявани - освен това, наоколо, беше близо до село Камена, бдяха граничари, имаше телени огради. А и паркингът беше пълен с по-скъпи от моята волга, все западни коли. Все още се питам по чия поръчка някой е посегнал и ми става страшно като си помисля какво можеше да се случи. Но така и не се научих да се съобразявам и до днес. Много хора ме предадоха през годините. Почти на всяко място, където съм работил - и то хора, на които съм давал път. Не минавах с едно предателство, някои се изреждаха по няколко пъти. В замяна ми помагаха тези, за които нищо не съм направил."

Поетът се противопоставя и на догматичния морал. Не крие и любовта си, близо 30 години, с поетесата Петя Йорданова. Половин век след срещата им и 30 години след смъртта на Петя за пръв път излязоха наяве обстоятелствата около връзката им в книгата на Евтимов "Ако ти си отидеш". Любовта им е скандална за времето си, двамата са викани на най-високо ниво, за да бъдат хокани и наказвани, защото когато се запознават, и двамата са били обвързани. Петя е вдъхновението за някои от най-хубавите любовни стихотворения на Евтим Евтимов - "Горчиво вино", "Обич за обич", "Жена на балкона". Тези стихове и още над 100 други поетични творби на Евтимов са сред златните ни естрадни хитове, най-често с музиката на приятеля му Тончо Русев. "Високо" и "Протегнах две ръце да те прегърна" на ФСБ, "Ти си любовта" на Веселин Маринов, "Ако ти си отидеш за миг" на "Импулс", "Грешница на любовта" на Лили Иванова.

Това, което най-много огорчаваше поета и човека Евтим Евтимов, напоследък бе, че уж строим нови магистрали, ще вървим по нов път, а все тъпчем на място - вече толкова години. "Огорченията са много. Те не се мерят на кантар, а на сърце", казваше.

Поклонението ще бъде утре от 11 ч във фоайето на Народния театър "Иван Вазов".

Загубихме изумителен талант

Иван Гранитски
Издателство "Захарий Стоянов"

Българската литература загуби изумителен талант - изкусен майстор на интимната лирика. Отиде си прекрасният, възхитителен човек и истински патриот Евтим Евтимов. Оредява кохортата на вдъхновените жреци в храма на българското Слово, но подобно на своите предшественици - Александър Геров, Валери Петров, Христо Фотев, Павел Матев, Дамян Дамянов... тази "колонада от братя певци" (по израза на Павел Матев), той застава на вечна стража в защита на отечествената поезия и българската национална идентичност. Поезията на Евтим Евтимов не се дели на любовна и гражданска, тя е органична и самобитна. Той е един от най-популярните български поети, един от най-обичаните, търсени автори. Евтим Евтимов посвети едни от първите си стихове на Отечеството, на България. В любовната лирика следва традициите на Яворов и Дебелянов. Невъзможно е да се обхване огромният творчески диапазон на поета. Съавтор е на "космическия композитор" Тончо Русев в повече от 100 песни. "Важното е да живеем не зъб за зъб, не кръв за кръв, както е сега, а обич за обич!" - казваше поетът.

Провидението отреди Евтим Евтимов да бъде един от апостолите в литературния кръг на "Захарий Стоянов", стотици бяха неговите незабравими срещи с читателите из цялата страна, при издаването на всяка негова книга в издателството ни огряваше светлината от общуването с него. Честити сме, че тези книги остават в съкровищницата на българската литература.
Сбогом, Евтиме! Поезията ти е жива.

ОБИЧ ЗА ОБИЧ

Аз назаем не съм те прегръщал
и назаем не съм те мечтал,
всяка ласка под брой да ми връщаш.
Мен ми стига, че нещо съм дал.
Може днес да не дойдеш на среща
но след ден,
но след два,
но след три
да потрепне в душата ти нещо
и за мен да преминеш гори,
над които небето поклаща
обгорено от бури платно.
Може дълго писма да не пращаш,
но да сложиш две думи в едно
то за двеста писма да вълнува
и за двеста да има цена.