Сив кардинал или стратег, антикомунист или острие на Москва, държавник или въжеиграч? Тези въпроси се въртяха непрекъснато в началото на 90-те около емблематичния Стоян Ганев, който издъхна на 58-годишна възраст в болница в Кънектикът от рак. Звездата на пазарджишкия адвокат изгрява непосредствено след 10 ноември, когато се наливаха основите на демократичната опозиция. "Спомням си появата на Стоян Ганев, той беше доведен като експерт във Федерацията на независимите студентски дружества от Емил Кошлуков. Те са пазарджиклии", спомня си един от ветераните на СДС Петко Симеонов. Когато се влива в сините редици, става ясно, че е преподавател в Школата на МВР в Симеоново и в Софийския университет по предмета държавно право в социалистическите страни. Брадатите антикомунисти му поставят ултиматум и той изоставя милиционерската академия и се посвещава на "синята мечта". В качеството си на експерт участва в Кръглата маса, но голям медиен шум около него се завърта за пръв път през лятото на 1990 г., когато настоява България
да заведе дело срещу СССР за пропуснати ползи
по време на комунистическия режим. Червените редици са разтърсени от дръзкия жест и неговата фраза се повтаря дълги години като доказателство за седесарския реваншизъм.
През пролетта на 1990 г. Ганев се включва в една от присъдружните партии - Обединен демократичен център (ОДЦ), който по-късно добавя към названието си и "Християнски". В редиците на ОДЦ попадат знакови фигури, които по-късно играят ключова роля в СДС - Илко Ескенази /починал при странни обстоятелства/, Венцеслав Димитров, Любомир Павлов, Екатерина Михайлова, Александър Божков и др. Центърът се води от християндемократическата философия и счита за т.нар. здрави сили в СДС. Ганев успява да се изяви като таран още при националната стачка в края на 1990 г., която сваля кабинета на Андрей Луканов. След приемането на конституцията през лятото на 1991 г. той е в авангарда на 39-те депутати, които отхвърлят конституцията като комунистическа, напускат парламента, разпъват палатков лагер и започват гладна стачка. Именно от техния протест тръгва разцеплението на СДС на три - движение, център и либерали. Ганев се присъединява към СДС-движение, което печели изборите през октомври 1991 г. Адвокатът става вицепремиер и министър на външните работи, а малко по-късно оглавява и ОХДЦ.
Пребиваването му на поста дипломат №1 също не е лишено от разнородни оценки. От една страна, той извършва
най-мащабната чистка в историята на Външно
- уволнява близо 4000 души, която демократичната преса възхвалява като истинска реформа и декомунизация. Според тях изгонените до един са "ченгета, комунисти и завършили разузнавателна или дипломатическа школа в СССР". Социалистите пък наричат същите действия "невиждан погром върху българската дипломация". По-късно голямата част от уволнените осъждат държавата за конпенсации или връщане на работа. Начело на Външно Ганев дава ход на Балканския хелзинкски процес - признаването на независимостта на Словения, Хърватия, Македония, Босна и Херцеговина при разпада на бивша Югославия. Признаването на Македония предизвиква остър скандал между Ганев и заместника му Стефан Тафров, който подписва акта в негово отсъствие по настояване на президента Желю Желев. Министерстването на Стоян Ганев се запомня с няколко оглушителни скандала, сред които водещи са "Оня списък" и "Жълтият плик" /виж карето/.
"Ваклото агънце на демокрацията", както го нарича в. "Дума", винаги е имало неприятности с депутатския мандат. Още във Великото Народно събрание изборът му е пред касиране заради неправилно преброени бюлетини. След като в края на 1992 г. кабинетът на Филип Димитров пада след вот на доверие, Ганев остава в Ню Йорк като председател на Общото събрание на ООН. Няколко месеца по-късно Конституционният съд касира депутатския му мандат. По същото време лидерския пост на ОХДЦ заема Стефан Софиянски, а хората на Ганев напускат партията и основават Демократичен център. Следващите години и американската му одисея са обгърнати в тайнственост, появяват се единствено публикации за
връзките му с Обединителната църква на Татко Муун
Името му се прокрадва и в информации за сделки, по които е бил консултант - като продажбата на текстилни предприятия и на бразилския телеком.
Голямото му завръщане в родната политика става през 2001 г., когато триумфира с НДСВ като първи съветник на Симеон Сакскобургготски.
Ганев тогава предлага част от кандидат-депутатите на НДСВ, които Симеон утвърждава. Заедно със своя приятел проф. Владимир Квинт изготвят и икономическата програма на бившия цар. Тяхно дело е и енигматичната фраза за 800-те дни, през които страната ще върже и ще цъфне. "Това бе съгласувано с моя приятел икономиста Владимир Квинт, което царят хареса", отбелязва Ганев. Тяхна е и концепцията за микрокредити до 5000 лв., които да оживят икономиката по примера на Бангладеш.
В началото на мандата на НДСВ Ганев е считан за кукловод на движението, но постепенно влиза в остър конфликт с другите две групи - юристите и юпитата. В началото на март премиерът Сакскобургготски се разделя със своя любим съветник и отношенията им рязко охладняват. Ганев се връща в Ню Йорк и започва да громи управлението.
Укорява Симеон, че рейтингът му се е сринал от 50% на 1%
след като е излъгал българите. "Царят не е станал по-неприятен в излъчването си, просто действията му показват една дълбока непоследователност от ангажиране с идеи, от ангажиране с много сериозни планове за промяна на България, с които аз бях ангажиран също, ентусиазиран както много, милиони хора", коментира Ганев. След като скъсва връзките с НДСВ, все по-рядко дава интервюта, а през последните години се бори с коварната болест. При последната си телевизионна изява миналото лято Ганев се включи с критики към ГЕРБ за въведения данък върху лихвите по депозитите и за държавната политика с концесиите за подземни богатства, която позволява изтичането на национален капитал в чужди ръце. Стоян Ганев отговаря и на дежурното обвинение към него по следния начин: "Не съм бил сив кардинал. Това е грозна дума, защото не съм правил нищо тайно. Стратег - да, но сив кардинал - не".
Политическата звезда на ексминистъра прекоси небосклона в най-бурното и противоречиво време на излъгани мечти, декомунизация и кипящи страсти по площадите. Фигурата на Ганев бе вълнуваща, отричана и възхвалявана като всички деца на революцията от 1989 г., които впоследствие бяха изядени от мутиралия преход.
"Оня списък" и "Жълтия плик" белязаха кариерата му
Името на Стоян Ганев е забъркано и в една от най-тъмните шпионски афери през 90-те. Т. нар. Оня списък. Действието се развива на 4 февруари 1992 г., когато лидерът на ДПС Ахмед Доган и неговият помощник Мехмед Тефик предават в турското посолство списък с имената, длъжностите и местонахождението на разузнавачите от външното и военното разузнаване на България на дипломатическо прикритие в 79 посолства в целия свят. В него има 1300 имена на разузнавачи. Става ясно, че списъкът е изготвен лично от Стоян Ганев и Живко Попов, бивш зам.-министър на външните работи и кадрови офицер от ДС. Скандалът е оглушителен - СДС се опитва да го парира, като твърди, че цялата история е заговор на ДС и на червените, които искат да компрометират и скарат ДПС и сините. По-късно разследването е прекратено по съмнителен начин.
След няколко месеца вицепремиерът влиза в открит конфликт със собствения си премиер. Ганев се появява с анонимно подхвърлен му "жълт плик", който предава на ръководството на СДС. В него има различни оперативни разработки, в които се твърди, че Филип Димитров се е съгласил адвокатската му кантора да се използва от ДС като "явочна квартира". Прокуратурата образува преписка, която скоро се прекратява поради липса на престъпление. Не след дълго са разкрити и арестувани хората, изготвили "жълтия плик". Те са агенти на НСС и признават за участието на ДС. Според тогавашната шефка на следствието Ани Крулева "това е удар срещу Филип Димитров за това, че е образувал дело по "Оня списък", което засяга кариерата и съдбата на Стоян Ганев и на още много други хора, дори и на президента".
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
