Днес от 11 часа в църквата "Свети Седмочисленици" почитат паметта на големия художник резбар
Преди пет години, на днешната дата, тихо от света си отиде професор Кънчо Цанев. Ненадминатият резбар напусна лъскавия, алуминиев пейзаж на столицата, но вгради душата и сърцето си в иконостасите на българските църкви.
Ето какво казва приживе пред столичен вестник майсторът: Аз цял живот съм държал и държа, че резбата е съвременно българско изкуство, което по нищо не отстъпва на другите материали. И съжалявам, че настоящият елит е замаян от лъскавината на стъклото и алуминия.
Имам предвид елита, който държи парите. Другите не ги броя. Те са временни. Говоря за богатия елит, който диктува положението. Той сега е заслепен от блясъка, който вижда по целия свят, а който той, доскоро сиромашинка, го е нямал.
Днес в енциклопедиите за него пише, че е сред най-значимите представители на българската дърворезба от втората половина на XX в. Той не само продължава традициите на Тревненската резбарска школа, на чиито постижения стъпва, но ги доразвива и обогатява с ново философско съдържание.
Да припомним някои щрихи от богатия му живот. Кънчо Цанев е роден на 21 юли 1934 г. в с. Бахреци, община Трявна. Завършва Техникума по дърворезба и вътрешна архитектура в Трявна в класа на един от последните възрожденски майстори - Сава Антонов (1952).
Работи в дърводелското предприятие "Изкуство" в Трявна, където прави дърворезбовани мебели за износ, а след това в "Народно творчество" в София.
През 1960 г. се дипломира в Художествената академия в София, специалност "Дърворезба", при проф. Асен Василев. Преподавател в Техникума по дърворезба и вътрешна архитектура в Трявна. Главен художник на град Габрово и директор на художествената галерия "Христо Цокев" в същия град.
От 1975 г. е доцент, а от 1983 г. - професор в Художествената академия в София. Бил е завеждащ катедра "Резба", заместник-декан и декан на Приложния факултет, заместник-ректор на Висшия институт за изобразителни изкуства "Николай Павлович" в София.
Баща на дърворезбаря и скулптор Роберт Цанев и на изкуствоведа и художник Петър Цанев.
Кънчо Цанев е споделял неведнъж, че хубав иконостас се прави на стари години.
Доказват го невероятните му работи
в църквата "Свети Висарион Смоленски" в Смолян и в църквата в Пампорово.
Сред другите му емблематични творби са ритуалните зали на градския съвет във Велико Търново и Хлебарово, кметството и училището в Боженци, два тавана на възрожденските къщи в Стария Пловдив и кьошковете около джамията пак там. Монументална дърворезба на Кънчо Цанев е съхранена в българските посолства в Бон, Москва и Тунис. Слънцето, което свети от тавана в дом ХI на резиденция "Бояна", е негово дело.
Заедно с Антон Дончев, друг майстор от Тревненско са изработили монументалните пана във фоайето на НДК. Там Кънчо Цанев е прави единствената и до днес кръгла скулптура от дърво. Една от последните му работи е таван в представителството на "Газпром" в София.
Професор Цанев посвети живота си на развитието на националното пластично изкуство, продължи и обогати традициите в българската дърворезба, човек, който никога не забрави родния си край, не загърби неговите нужди, човек добронамерен, весел и сърдечен, с изключително богат професионален опит и мъдър поглед върху живота и хората, казват и до днес тревненци за своя почетен съгражданин.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
