След катастрофата през 1971-ва тръгнах надолу, споделяше певецът
Още една естрадна легенда си отиде. В нощта срещу неделя почина Борис Гуджунов. На 22 май певецът навърши 74 и посрещна рождения си ден в болница в тежко състояние. Близо две седмици той беше в кома. Състоянието му се влоши точно преди месец, особено диабетът. Негови приятели казваха, че е много отслабнал и не може да ходи. Подпомаган от човек, само сяда в инвалиден стол. Самият Гуджунов тогава изплака пред тях, че очаква смъртта си: "Не мога да дишам. Най-модерното е, че нищо не ми казват. Умирам бе, умирам".
На страницата си във Фейсбук Йорданка Христова написа: "Нещо умира в душата, когато скъп приятел си отиде... Борето Гуджунов си отиде...
"Много тъжна новина е загубата на Борис Гуджунов. За мен той беше специален, защото за първи път с него аз записах дует. Какво да кажа. Много тъжна новина. Той явно беше поел по този път, но не очаквах. Все си мислех, че ще се оправи. Преди 2-3 месеца ми се обади, когато се разшумя около него. Стана ми приятно, че го чувам. Той не звънеше много. Голям певец. Изказвам искрени съболезнования към близките му", сподели пък Тони Димитрова през Блиц.
В социалните мрежи веднага се появиха коментари на хора, които тъгуваха за Борето: "Без да се сбогува, ни напусна един прекрасен човек, един красив глас завинаги замлъкна. Светла му памет! Обичан и незабравен! Надхитри смъртта в самолетната катастрофа, но се предаде пред отчаянието и болестта".
Жалко, че духът на този голям певец и красив мъж в последните години бе скършен от мизерията. Той преживя моменти, граничещи с някакъв тип унижение. "Духът на баща ми наистина е сломен, но и аз загубих вярата, не виждам никакви перспективи тук! Осъдиха ни за парно! От 2005-а нямаме такова, а те продължават да ни цакат", разказа тогава по-малкият син на певеца Кристиян.
Музикантът, който учи във ВИТИЗ за актьор и има тапия от някогашната естрадна школа към БНР, страдаше от доста диагнози - от диабет до инфаркт - но съществуваше с пенсия от 220 лева. Беше изчислил, че ползва по два от тях на ден. Той - чийто глас звучи божествено в "Надежда" на Атанас Косев и в доста други хитове. Човекът, който лъска престижа на родната култура с триумфални гастроли в Русия, Полша, Сърбия, Турция, Германия, Италия, Куба, Алжир и Япония, е зависим от клинични пътеки и благоволението на разни видове чиновници. Някога пропускат да удържат осигуровки от милионите, които Гуджунов е вкарвал в хазната от спектакли по света и у нас. После архивите на "Концертна дирекция" изгоряха или бяха удавени. Така че унижението е за десетки негови колеги.
Един от най-популярните български певци през 60-те и началото на 70-те е роден в Пазарджик.
Още докато следва във ВИТИЗ, прави първия си запис - през 1964 - "Търси се една девойка" по музика на Петър Ступел. От ВИТИЗ го гонят, защото бяга от лекции, за да участва в програми - професорите, поборници на високата естетика, се заяждат с него - певец ли ще става или актьор?! Той е в един клас със Стефан Данаилов, Стефан Мавродиев, Милен Пенев... Изпълнява парчета на Елвис Пресли, въпреки че английският е забранен - брои се за идеологическа диверсия, щом звучи от сцената. В крайна сметка напуска академията. Борето, който е израснал със стари градски песни, обожавани от родителите му, се кълне в даскала си от Школата в БНР - Ангел Заберски-баща. Успехите започват веднага. Лили Иванова го кани да пее в първата част на концертите й - през 1967-а излизат пред 20 000 в "Лужники" в Москва. В края на 60-те е солист на оркестър "София" (до 1971). В международния конкурс за изпълнители на фестивала "Златният Орфей" печели втора награда през 1971 с песента "Каквато искаш ти бъди" на Атанас Косев.
Но точно тази година, на 21 декември, съдбата преобърна живота и кариерата му, когато пламна самолетът с оркестър "София" и неговите солисти. Тогава загина голямата му приятелка Паша Христова, а те с Мария Нейкова останаха живи, но тотално разбити - като здраве и психика. Гуджунов оттогава престана да се усмихва. И изчезна - не успя да понесе случилото се, което и до днес остава обвито в конюнктурни, а може би и в криминални загадки.
"Катастрофата е преломен момент в кариерата ми. Стана едно пречупване. Загубих и най-добрия си приятел - аранжора Николай Арабаджиев. Оттогава все вървя надолу, извън строя съм", с тъга споделя именитият ни изпълнител.
След трагедията и стреса, които отключват различни болести, оцелелите от самолета през 71-ва подписват декларации пред Държавна сигурност - че няма да говорят за катастрофата и че се отказват от имуществени претенции към България. Обезщетението за Борето е 2500 лева - за багажа и инструментите. Той е толкова депресиран от събитията, които следват, че дори съжалява за битието на обикновения и анонимен човек. Малко по-късно се развежда, а след това среща полската балерина Елжбета, която става втората му съпруга и до последно бе до него.
През 90-те години с Борислав Грънчаров и Боян Иванов, който си отиде от този свят преди 3 години, направиха триото "Бо Бо Бо" - страхотни, неповторими, артистични, гласовити, желани от ценителите. Само евъргрийни, родни и чужди. Бяха като кавалери на съвременната класика. През 1998-а Борето получи голямата награда "Златният Орфей" за цялостното творчество - не че го впечатли особено. За него винаги е било важно признанието на публиката, приятелството с колегите, партньорството със Зорница Попова, Морис Аладжем, Вили Казасян, Найден Андреев. През 2001-ва Борис Гуджунов записва съвместен проект с детската вокална група "Бон-бон". Няколко години по-късно телевизионна реклама възражда изпълнения от него хит в дует с Мими Иванова "Хора и улици" (песен от филма "Момчето си отива" - 1972). През 2003 г. издава компактдиск с най-хубавите си песни. През 2005 г. записва нова песен на композитора Кирил Икономов - "Светилникът". А през 2006 скромно отбеляза 65-годишния си юбилей.
Гуджунов открито споделяше своите болки и мъки и факта, че политиците не направиха нищо за културата през последния четвърт век.
"Загивам, никой не ме познава. Гърлото ми пресъхна по болниците, няма как да поддържам гласа си във форма. Когато чуя стар запис, направо е трагедия. Викам си: "Майка му стара, колко хубаво съм пял едно време. Вече съм стар пенсионер, но без пенсия. Не мога да погледна сина си в очите - за него съм нищо. Не ми се живее, нищо няма смисъл. Безкрайно съм разочарован", каза той преди време пред bTV. Горд човек беше и не протягаше ръка за милостиня. Просто искаше малко повече уважение към труда и личността му. През 2009-а негови колеги организираха бенефис в зала 1 на НДК. През 2012 година пък имаше изложба с плакати от "Златният Орфей", като приходите бяха за Гуджунов.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
