Токсугун - Дворецът на добродетелната дълговечност
При участието си в официалната визита на българския президент Росен Плевнелиев в столицата на Република Корея, Сеул, през май 2015 г. непременно искам да видя старите дворци. Те са пет и са издигнати по време на управлявалата цели пет века династия Чосон. Освен с рисунките на картата, те се подразбират по крайната сричка "кун" или "гун", което на корейски означава "дворец". С изненада разбирам, че един от тях е съвсем близо до моя хотел и бързо тръгвам натам.
Влизам в двореца Токсугун през триумфалната порта Теханмун, което означава "Врата към небесата". Историята на този великолепен ансамбъл води към средата на ХV в., когато братът на ван (крал) Сончжон от династията Чосон, Волсантегун, си построява неголяма резиденция. Кралски дворец тя става през Имжинската война с Япония от 1592-1598 г., когато останалите имения на корейските крале са опожарени. Първи в него се заселва ван Сонджо, заел старите апартаменти на Волсантегун. Следващият владетел на Корея Кванхегун (1609-1623) го нарича Кьонъунгун и това име остава до началото на ХХ в., когато официално е въведено названието Токсугун (Дворец на добродетелната дълговечност). През ХVII-ХIХ в. обаче главната резиденция на вановете е преместена на друго място, а Токсугун вече има второстепенно значение и често го наричат "запасния дворец".
Той отново се появява на историческата сцена в края на ХIХ в. През 1895 г.
след заговор на японски наемници е убита властната и умна кралица Мин
която реално управлява страната от името на слабохарактерния крал Коджон. Самият владетел след това се укрива цяла година в наскоро отвореното руско посолство. Заедно с американската и британската мисия, то се намира в близост до двореца Токсугун. Коджон го избира за своя резиденция, защото винаги може да се скрие в някоя от тях. През 1897 г. нещата се променят, Корея се освобождава от васалната зависимост от Китай, а кралят се обявява за първи император.
Така Токсугун става главен императорски дворец и това продължава до 1907 г. Тогава под натиска на японците Коджон се отрича от престола в полза на сина си Сунчжон, който се премества със семейството си в двореца Чхандокун.
В 1910 г. обаче независимостта на Корея е ликвидирана и тя е анексирана от Япония. А бившият император Коджон умира през 1919 г., прекарвайки последните си дни в двореца Токсугун в самота и скръб по загиналата си съпруга.
По своите размери той е по-малък от другите кралски резиденции. Някога Токсугун се е състоял от 180 отделни сгради, но повечето от тях са изпепелени при големия пожар от 1904 г. или разрушени от японците в дългия колониален период. Днес са оцелели 12 здания, разположени на площ от 12 000 кв. м.
Естествено първо се насочвам към Тронната палата, наречена Чунхванчжон ("Зала на централната хармония"). До нейното монументално стълбище достигам по алея, тръгваща от триумфалната порта Чунхвамун. В Тронната зала император Коджон се срещал с висшите чиновници и приемал чуждестранните посланици.
Неговата власт се символизира от огромния дракон на тавана
Унищожената при пожара от 1904 г. сграда е имала два покрива и е била доста по-голяма.
Разхождам се из потъналия в зеленина дворец и откривам павилионите, носещи спомени от различни епохи. Ето го Чъкчодан, където през ХVII в. са коронясани вановете Кванхегун и Инчжо. До него пък е сградата Чунмьондан, служела за детска градина на принцеса Токхе, дъщеря на Коджон и Мин. Недалеч пък е портата Гванменмун или "Светлата врата", която първоначално се е намирала пред тържествената палата Хамньончжон. По време на японската колонизация през 1939 г. тя е преместена на днешното си място. Сега под извития й покрив са изложени уникалния воден часовник от двореца Чандокун и гигантската бронзова камбана на храма Хинчиенс.
Самият павилион Хамньончжон е замислен като покои на многострадалния Коджон. В самото име на корейски език е кодирано послание за вечен мир. Всъщност частта на вана е в източното крило, а западното (Кьонхьоччжон) е планирано за неговата съпруга. Но съдбата отрежда бившият император да доживее до 68-годишна възраст в своята част, докато в Кьонхьоччжон е монтирана поминалната табличка, съобщаваща за смъртта на кралица Мин. Това ясно показва каква тъга е изпитвал Коджон по своята загинала жена.
Друго важно място в Токсугун е Чонгванхон, където владетелят се развличал и провеждал прочутите източни чаени церемонии. Колкото и да е странно, тази сграда е проектирана в 1900 г. от руския архитект Середин-Сабатин, съчетал корейския национален стил с моделите на европейската архитектура. Специален надпис съобщава как Коджон е пиел тук кафе или чай и е съзерцавал великолепния пейзаж наоколо.
Изморен от обиколката, присядам край прекрасно езеро с водоскок в центъра. С изненада насреща виждам здание, което няма нищо общо с древната корейска архитектура. О надписите разбирам, че това е Сокчочжон или "Каменната сграда" - триетажна постройка в европейски неокласически стил. Тя е проектирана от английския архитект Хардинг и е завършена през 1910 г. - годината, през която Корея е анексирана от Япония. Днес сградата е музей, но странното й съжителство с традиционните корейски сгради сякаш символизира отварянето на страната към заобикалящия свят.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
