Десетки са версиите за произхода на името на страната ни
Учените с теории от мелез, през потомък на вълк и размирник, до велики хора
Ако историята ни е обидила с нещо като народ и държава, то това е неяснотата относно произхода на името ни. Англичани и французи, чехи и норвежци, и дори далечните ни братовчеди - унгарците, знаят точно защо се наричат такива. Доката дългият път, изминат от нашите прадеди от сърцето на Азия до Дунава, е родил безброй теории за произхода на името българи и България, твърди академик Васил Гюзелев - най-големият ни специалист по история на Първото българско царство. Самият той също няма категорично мнение по въпроса, и сам ни препоръча да представим, ако не всички, то поне основните версии, някои от които датира от векове, и продължават да се увеличават. Някои от тях са свързани с вече опровергани от археологическите проучвания предположения, други с нови такива или с лингвистичните анализи на стари текстове. Много от тях са доста екзотични, а други се базират на митове и предания на източни народи.
Така или иначе, няма общоприета концепция за името българин и България. Ето и главните тези по този въпрос.
Видният български възрожденец и събирач на народни умотворения от средата на XIX век Цани Гинчев предава наученото от стари хора, че нашият народ е дошъл от Индия. Йордан Хаджиконстантинов Джинот твърди, че българите, наречени келтокимери или келтоскити, са дошли от някакъв древен град, "що бил у Персия и разсипан кой знае кога (град Балх ?)". На основата на неизвестни документи, преди 150 години Георги Раковски пише: "Ние сме арийци и доказателство за това е нашето народностно име Болгари". И още "Българският народ излезе в древността до Черното море и до река Волга от великата Скандинавия (Памир?), и зваха се тамо ГИМЕРИ и КИМЕРИ...".
Съгласно една много разпространена етимология името българи произлиза от названието на река Волга, от района на която те са дошли на Балканите - Смътен спомен за Кубратова България.
Името българи се обяснява като произлизащо от алтайския глагол "булгамак"- смесвам, разбърквам. Оттук се извежда смисълът "смесен народ" на думата "булгaр" с който почти всички тюркски народи наричат българите.
Съществува и теза, според която името българи произлиза от две тюркски думи "булг" и "ури" и означава "смесени угри". Тук се предполага, че древните българи са били угро-фински (уралски) народ от типа на унгарците, което отдавна е отхвърлено.
Друга теория учи, че името българи произлиза от угро-финските думи "бул"-пет и "угри" и означава буквално петима угри (има се пред вид синовете на Кубрат).
Някои извеждат, че името българи произлиза от монголското название "булган" на самура - бялката, в смисъл, че това животно е тотем на българите. Сходна е и тезата, че китайската форма на българското име - "пу-ку" се извежда формулата българин е потомък на бика, а според тюркската етимология българин значи "потомък на вълка".
Името българи се свързва с древнонемския глагол balgen - сражавам се. Оттук идва и думата "balger" - размирник.
Името българи може да произлиза от аланската дума "бългаерон" - хора, живеещи в покрайнините на планина.
Името българи може да произлиза от източноиранския топоним, име на древния град Балх - столица на едноименната държава около него. На езика на индо-ариите, санскрит, името на града и държавата звучат Бахлика, но на по-късния пракрит то се променя на Балхара. Балхара е известна царска династия в Северна Индия и доста разпространено фамилно име там. Съгласно тази теория, семантиката на етнонима "българи" се извежда от памирската дума "бала" - висок, велик, главен.
Напоследък беше изказана нова хипотеза, основаваща се на стопанската история на древните българи от района на Памир, където древните български групи са се занимавали с добиви на планински кварц, наричани до днес белур, белаур, берула, буралу.
Името "българи" означава "жители на градове". По този начин се цели да се обяснят многобройните споменавания на държави и народи в райони на Памир, които съдържат в основата си думи подобни на българския етноним - Бахлика, Балхара, Бугар, Болуга, Палгар.
Според друга версия името българи произлиза от славянската дума "бол" - голям, силен и иранската дума "гара" - планина. Според тази хипотеза, етнонимът българи трябва да означава "хора от големите планини".
Съществува и хипотеза, основана на фонетичното сходство на "българ" с иранската дума "бон-гар". Според една иранска легенда, когато Александър Велики превзема Персия, част от населението се скрива в дъното ("бон" на персийски) на една пещера (гар). След това те напускат пещерата и построяват град. Тези хора били наречени "бонгар", което някои тълкуват като "българ".
Името българи може да произлиза от кюрдската дума "булгур" - мляна пшеница, която дума вероятно произлиза от кюрдската дума "белгер" - хромел върху който се смила зърно и сол. Тази дума, със същото значение я има във езика фарси и в българския език и всъщност представлява един малък пример за етническото родство на иранците и българите.
И най сетне, името българи произлиза от името на някой от следните митични праотци: Белар, Булгар, Българ, Вулгер, Буляр, Биляр, Болг, Волг, Болк, Бог, Бого. Доколкото легендите отразяват в неясна форма някакво далечно историческо събитие, тези хипотези могат да помогнат да се разберат някои връзки и събития от нашата най ранна история.
В край сметка редица автори се обединяват около компромисната теза, че името българи може да е свързано семантично с определена група от сходни с него думи, избрани от различни езици и от различни етноними на народите, които са били във връзка с древните българи. Но неоспорим факт е, че още през 681 г. византийските автори вече ни наричат такива.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
