Света гора е място, което те променя. Промяната започва още с качването на ферибота в Уранополис, където дори тръгналите като туристи се превръщат в поклонници. Монашеската република не е туристически обект, а място за поклонение и най-святото място за православните християни. За Света гора пътува един ферибот дневно, който тръгва в 9.45 ч., като не трябва да се забравя, че лятно часово време няма и през лятото монасите живеят с час по-назад от България.
Стъпиш ли на пристанището на Зографския манастир, светският живот остава зад гърба ти. Възрастта, професията, произходът и финансовите възможности престават да имат значение. Пред Бога всички са равни. Затова вероятно в Света гора непознатите се поздравяват, говорят помежду си и се държат по нехарактерен за светския живот начин.
По празници българският манастир изпраща пикапи и камиони до пристанището, за да посрещнат поклонници. В останалите дни до Зографската света обител се стига пеш, като разстоянието по криволичещия черен път се взема за около 40 минути.
Посрещането в манастира е ритуал, останал от векове,
когато до там се е стигало само пеш
и поклонниците са пристигали грохнали от умора. Посрещат те в архондарика (гостоприемната), където посядаш да отдъхнеш. По време на пости архондарят предлага почерпка от кафе и локум, а в обикновени дни малко узо и нещо сладко. След като се впишеш в книгата за гости, ставаш част от манастира, като ежедневието ти се подчинява на монашеския начин на живот.
Правилата се написани пред архондарика. Няма патрули, които да следят за спазването им, но пък и на никого не му скимва да ги нарушава. Облеклото подобава да е прилично.
Пуши се извън манастира
и не се говори високо. В храма се пази тишина, поклонникът мълчи, покланя се и целува иконите. Не се разрешава докосването им с ръка. Християните, които не са православни, нямат право да влизат в църквата по време на служба и се допускат само в притвора й. Те нямат право да се хранят с православните. "Не можем да се молим заедно с тях, а храната също е част от молитвата", казва отец Азарий.
Денят на монасите започва в 1.30 ч. през нощта, когато стават от сън. Час по-късно бие камбаната за служба, която продължава до 6 ч. През Страстната седмица службите са по-наситени. "В първите 3 дни се изчита цялото евангелие, като се пропускат само 12 части, свързани с Христовите страдания. Те се оставят за Разпети петък. На Велики понеделник, Велики вторник и Велика сряда службите са сходни. Спомняме си последните дни от земния живот на Христос", уточнява отец Климент.
След празничната трапеза на Цветница, когато се яде два пъти дневно и се сервира риба, великденският пост продължава. В първите три дни от седмицата на страданията монасите в зографската света обител
се хранят по веднъж на ден следобед
като в храната няма олио. На Велики четвъртък се яде веднъж, но с олио, което е един вид облекчение и е предвидено в типика (устава на църквата). В петък не се яде нищо, а дори не се пие и вода. Това се прави заради разпятието на Христос. В събота - веднъж без олио, което е един вид подготовка за Възкресение Христово, когато всяка храна е позволена, но не трябва да се забравя, че на Света гора не се яде месо.
"Ограниченията по време на Великденския пост са пътеводител за това, че нашите мисли също трябва да бъдат постни. Ние трябва да се пазим от нашите страсти и да бъдем милостиви към всички", казва отец Висарион. По думите му, онова, което не ядем и от което се лишаваме, трябва да бъде превърнато в милостиня към ближния.
"Това е истинският пост,
когато се стремим да не оскърбяваме
никого и правим всичко възможно да правим добро. Телесният пост не е спасителен, ако не е съчетан с желанието да станем по-добри и да обичаме нашите ближни", добавя отецът.
Макар и странно, в Света гора гладът не се усеща. Монасите казват, че когато тялото се смирява, и душата става по-смирена. Братята твърдят, че колкото човек е по-немощен и гладен, толкова повече той не е способен да се гневи, да влиза в конфликти и да търси физически сблъсъци. В същото време, ако той няма желание да е по-добър, то тогава и нищо да не яде, винаги ще намери повод тази ярост да се изяви.
"Идвали са хора, които казват, че в света не биха издържали и два дни без месо. После споделят, че след като са стояли тук по седмица-две, и дори не са сетили за месо, но се чувстват спокойни и нахранени. Мисля, че това служи за доказателство, че духовната храна е по-висша и, ако я получим, то нашите телесни нужди биват задоволени", добавя отец Висарион.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
