Игнатов разчита египетския Омир

Учените ни проучват най-голямата древна книга, написана на 6000 кв. м

Игнатов разчита египетския Омир | StandartNews.com

Нито съвременната предизборна несигурност в Египет, нито древното проклятие на фараоните стряскат учените, които продължават да копаят в Долината на царете. Неотдавна оттам се завърна експедиция от родни египтолози, които проучват гробницата на жрец от времето на Рамзес II. "За първи път не взехме студенти, не можем да поемем отговорност за тях заради ситуацията в страната", разказа проф. Сергей Игнатов. Ексминистърът на образованието обаче е щастлив, че има шанса да работи над древния кадешки епос, който за египтяните е това, което е Омир за древните гърци.


Експедициите в Египет са минидържава в голямата, раздирана от противоречия страна. "Копаем гробницата на жрец от времето на Рамзес II, до пустинята. Отляво на нашата експедиция са белгийците, отдясно е руската експедиция. Малко по-встрани са испанците, има японци. Буквално зад нас в самия край на зелената част са германците и в Карнак са французи. И всъщност това са силите, които разработват древната столица на света Тива", разказва Сергей Игнатов.


Българите проучват гробницата на жреца Пиай от времето на Рамзес II

 

"Като период това съвпада с Троянската война", разказва египтологът. На практика обаче, за да се доберем до "нашия човек", ние все още преминаваме през натрупаните пластове от други епохи. Все още не сме стигнали до Пиай", разказва Игнатов. Гробницата на Пиай, както и всички останали, са използвани до края на египетската история, като след него там са погребвани мнозина други, та чак до времето на Клеопатра, последния представител на династията на Птолемеите, разказва Игнатов. В експедицията ни, както и във всяка друга, задължително има представител на египетската служба за древности. Нашите учени дори нямат ключ от обекта - египтянинът отключва и заключва, а службата за древности дава разрешение кога дадено откритие може да бъде оповестено.

 


Българите били в Египет в един от най-опасните периоди, когато влаковете и корабите не пътуват заради атентатите. "Туристи почти няма. В последния ден част от нашия екип отиде в Карнакския храм, чиито размери са 2/3 от площта на Сентръл парк. Нямаше

 

нито един посетител, дори кафенето не работи

 

А преди беше парад - от хора дори ние като специалисти не можехме да се доберем до стените да видим изображенията", разказва Игнатов. Същото е и на западния бряг. Докато работили в Египет, бил взривен един автобус в Синая, като засегнатите били над 40 души. "В Кайро е често явление да минат мотоциклетисти и да хвърлят гранати по полицейски участъци", спомня си египтологът. "База" на екипа е хотел на границата с пустинята, където дори водата за къпане е голяма рядкост. "Хубавото е само, че е близо до обекта. Голям празник е да отидем в града и да си вземем сандвич от "Макдоналдс", защото дори с прехраната имахме проблем", спомня си египтологът. Въпреки неуредиците обаче нито една от чуждите експедиции не се отказва. "То е като краста", смее се Игнатов.
В момента ученият работи върху книга за кадешкия епос - уникален разказ за войната срещу хетите, който е може би най-голямата като площ книга на земята. Заема 6000 кв. м площ - написан е по стени на храмове и папируси. "Дори Тацит е използвал тези текстове като аналогия с времената на Римската империя, така че 1200-1300 години те са играли политическа роля. Разчитането им е част от проекта на нашия институт", разказва Игнатов. "Всеки ден, когато успееш да видиш надпис или част от изображение, е едно откритие", твърди той.
Иначе в базата ни

 

най-много майтапи отнася "проклятието на фараона"

 

родено покрай митовете при разкриването на гробницата на Тутанхамун /или Тутанкамон, както е популярен/. "Ако човек си внуши, че има проклятие, ще му се влоши здравето. Всъщност има много проклятия, не е само това на фараона. Смисълът на всичките е, че ако някой разруши нещо вече създадено, ще понесе наказание, например ще му бъде откъсната главата", разказва Игнатов. В Древен Египет това е бил обичайният "епилог" на всяка книга. "Тяхната цивилизация е уникална с това, че не прави разлика между думата и обекта, между изображението и това, което е изобразено. Смята се, че те са имали инструменти да владеят тези връзки, затова и египетската магия е най-прочута в древността. За древните египтяни изображението е врата, през която минава изобразеният, а не предмет на изкуството", разказва Игнатов.

 

Затова страната има и толкова много статуи

 

"За да се върне от отвъдното, човек се нуждае от тялото, от мумията си. Но понеже тя не е дълговечна, възникват статуите като заместители на тялото", разкрива египтологът. Именно заради общуването между отвъдния и нашия свят са се правели и резервни части за статуите - например резервни глави. В гробниците има цели ниши, подобни на чекмеджета, където стоят резервните части на статуите, за да могат жреците да ги възстановяват, ако нашествие или природно бедствие разруши статуята.

 

Заради отлива на туристи след Арабската пролет милиони са обеднели

Местните ни молеха да ги назначим на работа

В древността мълчанието на владетеля е било белег на свръхсила, казва проф. Сергей Игнатов

- Проф. Игнатов, неотдавна се завърнахте от Египет. Хората там чувстват ли се по-несигурни?
- Те се чувстват не толкова несигурни, а обеднели. Това са много добри хора, които се радват на простите неща в живота. Но като няма туризъм, това рефлектира върху много други дейности. С туризма са свързани 6 или 8 млн. души от цялото население на страната, а добавете и семействата им... Културният туризъм там беше една система, работеща като швейцарски часовник - цялата инфраструктура беше подчинена на него. Там има хора, които си вадят хляба например от това, че правят копия на египетски паметници. Това е вършил дядото, това вършат бащата и синът. До нас в пясъците имаше една постройка, където живее каменоделецът Саид. Синът му - на три-четири години, се мотае около него, търси някакъв камък и до вечерта вече се е появила фигурка, абсолютно копие на това, което е в музея. Много са талантливи в това отношение - изложба може да се направи само от техните копия. А в момента

седят и се радват, ако мине някой турист

Навремето се изсипваха с автобуси и задължително всеки си купуваше сувенири. А сега нямат какво да ядат. Постоянно обикаляха нашите разкопки, искат да ги наемем на работа, но не можем, защото обектът е малък. Те се надяват нещата да се оправят след изборите. Всички се надяваме светът да стане по-добър, но той всъщност става по-сложен. Не съм оптимист, защото виждаме какво става в Украйна. Виждаме, че и Турция постоянно се вълнува, а и двете страни са наши съседи. Когато съседите са добре, и ние сме добре.
- Вие разказахте интересни неща за статуите на властта там...
- Властта в древността, а и сега при някои народи има една статуарност - хората виждат статуята, а не самия владетел. Това няма нищо общо с наши дни, когато всички управляващи, включително и аз навремето, започвахме деня си в сутрешните блокове и вечерта завършваше отново с нас в късните новини. Там хората виждат изображението на владетеля и някой друг говори от негово име. Малцина са го виждали на живо. Така се създава някакъв идеал, който напоследък изчезна. От 90-те години насам светът навлезе в една телесност - мерят си бицепсите например.

Може би това тръгна от Берлускони

В последните 20 г. много ярко личи как светът се е отдалечил от този идеал за властта, който го е имало не само в Египет, а и във Византия. Колкото повече мълчи владетелят, толкова по-голям авторитет има. Защото народът смята по този начин, че той притежава някакво свръхзнание и свръхсила. Ако се върнем към Рамзес II, който е царувал 67 години, аз се чудя дори дали всичките му деца са го виждали достатъчно често. Той присъства с близо 30-метрови статуи в цялата страна, и всъщност никъде в древните текстове не можеш да намериш някаква слабост, проявена от него. Очевидно, независимо от типовете демокрация, хората се нуждаят от някакъв идеал.
- Или от повече мълчание на властта?
- Аз съм привърженик на това мълчание, но то не се случва. Дори съм критикуван като министър, че не обяснявам достатъчно. Мисля, че когато човек е избран да върши определена работа, трябва да обяснява какво прави, но не бива да се прекалява. Но Египет има 4000 г. държавност, а съвременният свят - само две хилядолетия.

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com

Коментирай