Преди 150 г. вълшебното аязмо било сензация от Виена до Бесарабия
В Срацимир се надяват лековитият извор да върне блясъка си с благословията на църквата
Насред житните поля на Добруджа, близо до Дунава край силистренското село Срацимир, в дълбок дол под вековни дървета се гуши тайнствен кладенец. Местните хора твърдят, че от недрата му извира лековита вода, чиято целебна сила е била легендарна преди век и половина. Геранът носи името на мистичния овчар Ангелуш, който в средата на ХIХ век се прочул като пророк и лечител, донесъл избавление на хиляди страдащи хора от Балканския полуостров, Европа и земите около делтата на Дунав.
Хроникьори разказват, че добруджанецът бил роден в село Караорман, което днес носи името Срацимир. През 50-те години на ХIХ век той бил овчар и редовно спирал със стадото си до извора. Пастирът страдал от кожна болест и често миел раните си с водата от герана. С времето мъжът забелязал, че язвите по кожата му изчезнали, а драскотините по добитъка зараствали много бързо.
Досегът с лечебната вода надарил Ангелуш с дарба да пророкува. Той се обрекъл на Бога,
хванал Кръста и взел да лекува
болни и страдащи. През 1860 г. духовникът обявил, че звезда ще слезе от небето, за да даде знак на хората от Господа. Следващото лято - от 18 юни до 6 юни 1861 г. - комета прорязала небосклона на Северното полукълбо. Сбъднатото пророчество донесло огромна слава на добруджанския овчар. Разказът за целебния извор, от който той вадел лековита вода, се разнесъл по земите от Бесарабия до Австрия, от Молдова и Влашко до Турция. Сам Раковски, който живеел по това време в Белград, писал писмо до хъшовете в Браила, да му помогнат да се свърже с лечителя, за да се избави от болежките, съсипали здравето му през дългите години емиграция.
За чудото на Ангелушевото кладенче се понесли легенди. Хората идвали на тълпи в Добруджа, пълнели вода от герана, пиели, миели се и мигом оздравявали, твърдят митовете, разказани от Марин Софрониев от Севлиево в неговата "Белочерковска летописна бележка". Поток от поклонници тръгвал към Силистра с кораби от Виена, за да си налеят вода от мистичния извор. Предприемчив агент на застрахователната компания "Лойд", чиито параходи превозвали европейците до българския извор, пуснал листовка из австрийската столица, която описвала пророка Ангелуш и неговата божествена дарба на лечител. Флайерите се
продавали по 22 гроша парчето
и успехът на рекламната кампания бил феноменален. Според хроникьора Никола Мариополски, през лятото на 1861 г. компанията "Лойд" учетворила приходите си от круизите до Силистра и с печалбата от поклонническите билети построила кораба "Радецки", орисан да стане част от най-славните страници на българската история.
В летописа си възрожденецът Илия Блъсков описва ставащото край село Караорман така: "О Чудо, Чудо! Отде се сбра толкоз свят и мир. То не мяза нито на събор, нито на пазар, нито пък на Джумая панаир. То свят и мир, ти казвам. Паплач от хора всякакъв род и вяра. То мравилник, яйце да хвърлиш, няма де да падне".
Бившият кмет на село Срацимир Станчо Маринов разказва, че е чувал от старите хора, че по времето, описано от Блъсков, в околността се правели палаткови лагери и се опъвали шатри за стотици страдалци, дошли да търсят изцеление при Ангелуш.
Замаян от тежестта на славата, бившият овчар пророкувал предстоящия свършек на света. Несбъдналата се обаче негова теория
помрачила ореола му на светец
и той трябвало да напусне района на аязмото. Така времето покрило със забвение Ангелушевото кладенче, но сред хората в Добруджа останала жива легендата за целебната му сила.
За мистичния геран след век и половина отново заговорил покойният вече Доростолски владика дядо Иларион. Запознат с църковната летопис, той знаел, че мястото край Срацимир е свято тачено от местните хора, сигурни, че в кладенчето е скрита божествена сила. Духовният водач планирал да възроди славата на тайнственото оброчище, като вдигне манастир там. Смъртта попречила на клирика да изпълни докрай богоугодните си намерения.
Идеята за святата мощ на аязмото обаче останала да витае сред стените на Митрополията в Силистра. През 2013 г. приемникът на Иларион, владиката Амвросий, решил да се възроди кладенчето и навръх Великден отслужи водосвет на пълното с тайнства и божествени поличби място.
Днес, скрит между короните на дърветата, вълшебният геран отново събира поклонници от близо и далеч. Край извора има кът за отмора и размисъл, където търсещите утеха и вяра хора могат да отдъхнат и да съберат сили да продължат. Местните се надяват след благословията на дядо Амвросий Ангелушевото кладенче да си върне блясъка и славата на озарено с божията благодат земно кътче. А човешкият поток да тръгне отново и да помогне на селото да живне както преди век и половина.
През юни тази година жителите на Срацимир честваха 185 г. от създаването на селото. Разгръщайки местната летопис, те си спомниха за отминалите времена, когато славата на тяхното аязмо е превърнала макар и за кратко малкото добруджанско селище в прочуто място за хората от четирите посоки на света. И надеждата, че това пак ще се случи, се събуди отново.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
