Погубеният при атентата шофьор мечтаел да види малката отличничка студентка
Атентатът на летище Сарафово на 18 юли 2012 г. отекна със страшна и болезнена сила в якорудското село Юруково. Точно преди 2 г. в покушението срещу израелски туристи загина и един българин. Шофьорът на автобус Мустафа Кьосов остана завинаги на 36 г. Младият мъж издъхна от получените тежки травми при адския взрив. Дъщеря му остана сирак, а съпругата му - вдовица. А Мустафа мечтаел само за едно - да им осигури добро бъдеще и да бъдат щастливи всички заедно. Другата му мечта била да види детето си студент. Но кървавият атентат изпепели тези мечти. Трагичната му смърт хвърли в шок жителите на малкото селище. Мъката на близките му пък ще е до живот.
"Такъв ни бил късметът. Щом се събудим, и мисълта за него ни свие сърцето. Болката по нашия прекрасен Мустафа не може да прегори. Все ще си гори с пълна сила. Така ще е до живот. Но не искам от никой помощ. Само ако може да ми го доведат жив и здрав. Друго не ща", реди през сълзи Ахмед Кьосов, баща на загиналия.
68-годишният мъж е седнал на тревата в двора си, тъй като няма сили да стои прав, докато говори за огромната рана - трагичната загуба на сина си. Но поне той се държи. Няма как, мъжът в къщата е. Съпругата му Салихе съвсем се съсипала от тежкия удар на съдбата. Почти не общува с други хора, не е на себе си. Непрекъснато плаче за Мустафа. Снахата Емине си живее при тях, но и тя не може да преодолее шока от смъртта на съпруга си. Доскоро не мърдала никъде. Повече от година след смъртта вдовицата не бе излизала от къщата на свекъра и свекървата си. Емине отказвала всякакви контакти с външния свят, не се съгласила и на разговори с психолози. Едва преди няколко месеца съпругата на починалия шофьор тръгнала на работа - в цех в Якоруда. Сред колежките си била най-мълчаливата и затворена. И сега рядко излиза в селото и почти не контактува с никого.
"Снахата не е на постоянна работа. В цеха за опаковки ги викат само когато има поръчки", казва свекърът. "Не че имам желание, но и да реша да поканя гости, не смея. Защото и жена ми, и снаха ми са станали много затворени, не са добре на моменти сякаш нямат език само мълчат", разказва Ахмед.
Изведнъж лицето му засиява, макар сълзите да се стичат по бузите му. И започва да приказва за своята внучка Салихе - дъщерята на Мустафа. Тази есен ще е в седми клас. Пълна отличничка е. Учи в местното ОУ "Васил Левски". "Тя е нашата опора, нашата гордост. Много е ученолюбива, чете постоянно. Любопитна е, контактува с по-големите деца, разпитва ги какво ще учи следващите години. Гледам нея, а виждам Мустафа, пълно негово копие е. Упорита, добра, не говори много, каквото обещае, прави го. Но нямаше късмет синът ми да й се радва, да се гордее, като слуша похвалите на учителите за внучката", казва Ахмед и сълзи отново бликват в очите му. Уверява, че няма да я оставят никога. Ще й помагат, с каквото могат. Често е пред компютъра, който баща й купил. Дълго време крили от нея какво точно се е случило с баща й. Сега вече знае цялата истина. Боли я и й тежи загубата на татко й. Не иска да се говори на тази тема. Не иска да я съжаляват. Държи се като голям човек, много е сериозна. Понякога се чувства беззащитна, защото няма опората на баща си.
"Не сме я лишили от нищо. Но вижда как другите деца разчитат на бащите си и е нормално да страда. Къщата ни е на два етажа и остава за внучката и снахата. На другия син Юсеин съм направил друг дом. Той също помага на двете, гледа Салихе като своя дъщеря", доволен е Ахмед. "Не се оплакваме, справяме се. Садим си зеленчуци, гледаме крава и 2-3 телета. Здраве да е. Гладни не сме останали. Пенсията ми е над 400 лева, жена ми взема над 200 лева. Стигат ни. Пък и човек си пуска краката дотам, докъдето е дълга чергата му. 2 г. никой от властта не се е интересувал как живеем но и нямаме нужда от това", споделя бащата на Мустафа.
Синът му се разбирал отлично с жена си Емине. Гледали като писано яйце дъщеря си. Двете ходили на море при него само 2 седмици преди атентата. Бил добър, отговорен, работлив. Имал страст да кара коли. Затова завършил средно образование в Разлог за шофьор, имал всички категории. "Негова кола мръсна не можеше да се види. Караше камион в строителна фирма. Прибираше се от работа и пак се хващаше на работа у дома. Все намираше време да дооправя къщата, двора и оградата. Зимата с камиона си прекарваше дърва на хората. И гараж направи, но е празен, както е празно в душите ни", разказва бащата.
Няколко пъти опитвал да ходи на гурбет в чужбина заедно с брат си, но все попадали на мошеници и не успял да работи зад граница. Започнал да се труди в транспортна фирма, която зимата развивала дейност в Банско, а през лятото - по морето. За да изкарва повече пари за семейството си. Навсякъде шефовете били много доволни от него. Гласували му доверие и го пращали в чужбина да докара закупените нови автобуси. "Веднъж ми призна, че в Германия видял много хубави товарни коли. Каза ми: "Аз ще си купя такъв камион, за да работя с него". Беше винаги засмян, позитивен човек, готов да помогне на всеки. Откак го няма, съм го сънувал 2-3 пъти. Не ми говори нищо, но все ми се усмихва. Тази негова усмивка сменихме с нашите сълзи и болка. Бях и на летището в Сарафово, седнах на мястото, където е паркирал рейсът във фаталния ден. Плаках много, но него го няма, няма да се върне, за да го прегърнем", казва Ахмед. Човекът смята, че зад атентата стоят много пари и много интереси. Допуска, че може българин да е помогнал на терористите, защото не вярва взривът да е вкаран у нас от чужбина. Не мисли за извършителите, не изпитва омраза към тях. Няма място за това в сърцето му, което е изпълнено с болката по сина му. Не вярва да има справедливост. Но се моли с цялата си душа да има мир, да няма такива неща, които убиха неговия Мустафа. "Каквото и да ги направят атентаторите, ако ги заловят, за нас файда няма. Нашата се видя. Синът ни никой и нищо няма да ни върне. Дано няма повече атентати никъде по света. Толкова млад народ гине невинен, деца остават сираци, жени - вдовици, майки и бащи погребват децата си. Стига с тази мъка, нека има мир", казва бащата на убития в атентата на летище Сарафово Мустафа Кьосов.
Ахмед вдигна чешма в памет на сина си
Ахмед Кьосов заделил пари и построил каменна чешма до автобусната спирка край село Юруково. От есента на миналата година тук утоляват жаждата си много хора, тръгнали на път. Всички виждат надписа над чучура: "Чешмата е построена в памет на Мустафа Ах. Кьосов - р. 1976 г., загинал при атентата на летище Сарафово край Бургас на 18.07.2012 г.". В община Якоруда е традиция от векове чешмата да се гради, за да остане знак за даден род или човек. Да има спомен, където всеки преминаващ може да пие бистра вода, да отдъхне от пътуването.
"Вдигането на чешма е себап - добро дело. Нека никога не се забравя как загина синът ми. Родители се оплакват от децата си, но моят Мустафа никога не ме затрудни, никога не ме изложи", споделя бащата. Синът му бил много добър ученик, отличен войник, перфектен работник. "Вкъщи пиян не се е прибирал, груба дума на никой не е казал. Никой никога не ми се оплака от Мустафа. Толкова добри неща щеше да направи, а го убиха, прекършиха му живота", ридае Ахмед.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
