София. Българите трябва да знаят, че от 1957 г. в България се изпълняват такива стратосферни скокове и ние имаме 5 регистрирани рекорда, каза пред бТВ полковник проф. д-р на военните науки Димитър Недялков.
Българските скокове дори били много по-рискови, защото тогава специални костюми не е имало.
Първият скок е осъществен от люк на бомбардировач. Човекът се е дължал здраво при полета, самолетът се е издигнал на 11 200 метра, след което люкът се е отворил и „бомбата” е паднала, разказа полк. Недялков.
Авторът на скока, полковник Стефан Калъпчиев, прави и други опити. При следващия му скок е катапултиран от самолет с помощта на пиропатрони.
За успешния си скок от 39 км австриецът Феликс Баумгартнер тренирал в германски център по авиационна медицина, където преминал през няколко симулаторни установки, включително за височина и за борба с пространствената дезориентация.
Обледеняването на шлема на Феликс едва не провалило скока, защото той загубил визуална ориентация. В същото време тялото му не е изпитвало усещане за падане, защото около него не е имало атмосфера.
Един от многото рискове за живота на австриеца бил свързан с целостта на специалния му костюм, който го предпазвал от взривна декомпресия. Другата опасност е било завъртането по време на полета.
Ако започне въртене на тялото по напречната ос, ще се възбудят такива центробежните сили, които ще насочат телесните течности към периферията, което ще доведе до огромно налягане върху тялото. „Ако въртенето беше продължило трябваше да са отвори малък парашут, т.нар. котва, който да изправи тялото, иначе може да се стигне до кръвоизливи, загуба на зрение и т.н.”, коментира експертът.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
