Силен туристически сезон с 30% ръст на летовниците, вещаят прогнозите за лято 2016. Хотелиерите са в екстаз от броя на предварителните резервации, но малцина си дават сметка дали родните курорти са в състояние да отговорят адекватно на търсенето. Проблемите с липсата на кадри, инфраструктурата и качеството на обслужване, които висят от години, сега отново са на дневен ред.
Повече от една петилетка е ясно, че обучените туристически кадри бягат масово в чужбина, а щом тръгне сезонът, настава истерия за търсене на квалифициран персонал за морето. Хотелиери от години бият тревога и търсят помощ от държавата. Работодателите недоволстват, че кандидатите за работа просто не стават. Работниците пък не са съгласни да бачкат за мизерни заплати. Проблемът се тръби от години в медиите и всички се въртят в един омагьосан кръг, като си прехвърлят топката един на друг.
За никого не е тайна, че повечето келнери и бармани работят за 300-400 лева по морските курорти. За администраторите на рецепция заплатите стигат максимум до 600-700 лв. "Как искат да си намерят хора, които хем да са образовани и възпитани, хем да изглеждат добре и да говорят по 3-4 езика?! Да си зарежат семействата и да хукнат цяло лято на морето да гонят Михаля за 300 лева. С тези пари в Слънчев бряг дори не можеш да се изхраниш, пък ако ще - само банички да ядеш", гневят се работници и обясняват защо кадрите бягат в чужбина. Хотелиерите обаче не са съгласни и поддържат своята си версия.
"Това, че заплатите са малки, е чиста лъжа. Плащаме добри пари в сравнение със средната работна заплата за страната. Ето, готвачите например, вземат двойно повече от средното.
Но проблемът е другаде - в това, че няма разбиране и помощ от държавата. Сега новият образователен министър Меглена Кунева реши, че на простия туризъм не му трябват висши кадри и затова съкрати бройките във вузовете. А този туризъм дава 14% от брутния вътрешен продукт на държавата. Факт е, че нашите кадри бягат в Западна Европа, защото ги привличат с по-големи заплати. Но ние не можем да стигнем този стандарт и да им плащаме месечно по хиляди евра. Трябва ни помощ от държавата. Няма стратегия и план за образованието. Ето, в цяла Европа има т. нар. практика, а при нас, ако я има - тя е фиктивна. Всяка година излизат ученици от средните училища, а никой не се интересува къде и как стажуват", коментира Веселин Налбантов от Съюза на собствениците в Слънчев бряг.
Проблемът с липсата на кадри е поставян много пъти открито и директно, но за решението му винаги се говори завоалирано. Истината е, че сред хотелиерите от години се върти една апокрифна идея, които самите те не смеят да споделят на глас. Браншът, или по-голямата част от него, смята, че средношколците от туристическите специалности трябва да бъдат задължени да практикуват през летните ваканции в морските курорти. Затова те обвиняват държавата, че не им помага. В нейно лице хотелиери и ресторантьори виждат регулатор, който може да вмени на завършващите да трупат стаж - безплатно или срещу символично заплащане. Така, от една страна, ще се реши проблемът с дефицита на кадри, а от друга страна, кадрите - искат или не, ще се обучат.
В цялата тази схема не е ясно дали учениците и родителите им ще са съгласни.
Програмите, по които работят бюрата по труда и по които работодателите могат да си наемат хора, никак не се харесват на заетите в туристическия бранш. Хотелиерите недоволстват, че хората, които им изпращат, имат квалификация само на хартия. "Тези програми, които уж са за облекчаване на бизнеса, са абсолютно кухи. Изпращат ни хора, които не стават дори за чистачки. Не може да съберат хора от гетото и да ги пращат при нас да обслужват туристи, а те да не знаят къде се намират. Въртят се едни големи пари, които уж се дават за обучение на кадри, а накрая излиза, че такива кадри просто няма", гневи се хотелиерът Налбантов.
Колегите му от Слънчев бряг хвърлят и друго обвинение към държавата, че не привлича бесарабските българи, които биха могли да работят в туризма у нас. "Бесарабските българи в Молдова и Украйна са над 2 млн. души. Те са петимни да дойдат в България, но няма кой да им подаде ръка. А това са свестни, читави и образовани хора", твърдят хотелиери.
Стопани на плажовете: Евтин шезлонг, ако се намали таксата ни
Добавят утежняващи задължения към договорите ни, с които ни заробват, недоволстват концесионери
Концесионери на плажове се бунтуват вече трета година срещу Закона за устройство на Черноморското крайбрежие. Те твърдят, че всеки сезон са на ръба на фалита заради заробващите концесионни договори. Стопаните на ивиците недоволстват, че през последните няколко години държавата едностранно променя правилата на концесиите с допълнителни анекси, които те нямат право да откажат.
"Няколко пъти вече в договорите се добавят утежняващи задължения, които водят до намаляване на доходите и увеличаване на разходите на фирмите концесионери. Първата промяна бе свързана с увеличаване на свободната зона на ивиците от 20% на 50%. Впоследствие бе наложено ДДС върху концесионните плащания. После нови изисквания за спасители, медицинско обслужване и други. Тези допълнителни разходи не са били изисквани от концесионерите, когато са кандидатствали за плажовете, и съответно никой не ги е предвидил в разчетите си, а след това им ги вменяват. Ако откажат, губят концесиите", обясниха от Асоциацията на концесионерите.
Стопаните на ивиците твърдят, че приходите от търговските обекти върху пясъка са единственият гарантиран източник, който покрива огромните разходи за поддръжка и почистване на ивиците и концесионните такси. Те многократно са настоявали сумите за концесии да бъдат намалени, но по въпроса дори е нямало отговор.
В същото време хотелиерите недоволстват от солените такси за чадър и шезлонг на пясъка, които според тях отблъскват и чужди, и наши туристи. Те сочат за пример съседна Гърция, където летовниците могат да ползват екстрите само срещу дребна консумация на някое от барчетата. По почина на южната ни съседка, преди година хотелиерите в Слънчев бряг поискаха сянката и шезлонгът да станат безплатни. Те лансираха авангардната идея държавата да се откаже от концесионните такси за плажовете за един сезон, за да могат стопаните на ивиците да предлагат на летовниците безплатни чадъри и шезлонги.
Предложението бе изпратено до премиера Бойко Борисов и до Министерството на туризма, но удари на камък. Сега идеята отново стои на дневен ред. "Ако държавата се съгласи да направи компромис и поне свали наполовина концесионните такси, то това ще има огромен рекламен ефект върху туристическия ни пазар. Тази година наистина чакаме много туристи, а целта е да им хареса и да ги накараме догодина да дойдат отново", коментираха хотелиери.
Готвачи и управители със заплата и през зимата
Плащане на минимални заплати и през зимата е една от мерките, която практикуват хотелиери, за да задържат най-ценните си кадри. Тя обаче се практикува за управители на хотели или шеф-готвачи. Някои хотелиери смятат, че трябва да се намали изискването за стаж с право на обезщетение, за да могат сезонно наети да се регистрират през неактивните месеци и да ползват обезщетения. Част от бизнеса предприема превантивни мерки и още в края на зимата събира персонал за лятото, като преди активния сезон провежда обучения на наетите.
Всичко това е крайно недостатъчно, тъй като предложенията навън са изключително примамливи за младите хора. Докато у нас администратор средно започва с 500-600 лв., то в европейски курорти заплащането е минимум два пъти повече, а на круизни кораби може да надвиши предложенията на родния бизнес и четири до шест пъти.
Умуват днес за промените за къмпингите
Днес отново ще се проведе заседание на създадената със заповед на министъра на туризма Николина Ангелкова работна група, която има задачата да изготви регламенти за къмпингуването като вид туризъм. От експерта инж. Веселин Димитров от областна администрация Добрич, който е участник в Работната група, "Стандарт" научи, че в рамките на заседанието ще бъдат обсъдени постъпилите предложения. "Целта е до 20 май да има готов вариант, който да бъде публикуван за обсъждане, както и да се предложи на комисиите в Народното събрание, като след обсъждане - да залегне в закона за туризма", каза Димитров. Той сподели още, че администрацията в Добрич е внесла своите предложения за дефиниране на понятието къмпингуване и разделянето му на три основни вида - платено, свободно къмпингуване и бивакуване. В предложението се посочва, че трябва да има строго регламентиране на основни задължения, които да се спазват дори и при бивакуването - точно определени места за поставяне на палатки, кемпери и каравани, конкретно определени места за палене на огньове и изхвърляне на пепел. Сред предложенията е и къмпинги и биваци да се позиционират в обхват на тел. 112. Що касае платеното къмпингуване, то се предлага да има свободни зони за отдих и игра, места за изхранване, по-висок клас на услуги, в това число и зарядни станции за туристически бутилки с газ. За дивото къмпингуване експертът посочва, че трябва да бъде сериозно обмислено до каква степен да бъде разрешено, защото в много от европейските държави, в това число и водещи като Германия, Испания, Франция, Великобритания и други, то е забранено.
Лозенец ще е чист, обеща кметът
Проблемът с пречиствателната станция в Лозенец е на път да бъде решен и плажът в курорта ще бъде чист това лято, гарантира кметът на Царево Георги Лапчев. Ако всичко върви по план, то до началото на сезона в пречиствателната станция ще заработи нов задържателен резервоар. Той ще осигури денонощен работен режим на съоръжението със 100% от капацитета му. За цялата реконструкция общината кандидатства за финансиране по ПУДООСВ и проектът й беше одобрен. Стойността на инвестицията за ремонта е 750 000 лева. "В момента сме в процедура по избор на изпълнител. По предварителни разчети реконструкцията трябва да приключи до началото на туристическия сезон, ако не тръгнат процедури по обжалване. Но засега всички факти сочат, че ще се справим според предварителния план. Няма да допуснем вливане на канални води в Черно море, всички ще минават през пречиствателното съоръжение", каза Георги Лапчев. Местните власти са възложили и разработване на проект за разширение на пречиствателната станция, който ще бъде готов до два месеца, каза още градоначалникът. По предварителни разчети проектът ще струва между 5 и 7 млн. лева.
11 ивици със "син флаг"
Единайсет плажа са отличени през тази година със "син флаг". Това съобщиха от Българското движение "Син флаг", в което са дадени резултати от заседанието в Копенхаген на Международното жури на тази програма.
10 от призьорите са в Бургаска област - "Оазис" в Лозенец, "Дюни", "Созопол-Харманите", "Поморие-Изток", "Слънчев бряг-Юг", "Слънчев бряг-Север", "Свети Влас-Централен", "Свети Влас-Нов плаж", "Свети Влас-Изток", както и яхтеното пристанище - "Марина Диневи". "Оазис" в община Царево за пръв път получава това признание. Само един от наградените плажове - "Слънчев ден", е в област Варна.
Ресторантьори: 30 лева надница не изкушава младите
Близо 200 бармани, сервитьори и готвачи се търсят за заведенията в Благоевград. Гладът за кадри тази пролет е рекорден. Парадоксът е, че в Бюрото по труда списъкът с безработни млади хора е дълъг, но няма мераклии да застанат зад бара или да вземат таблите. "Дори с надници от 25-30 лева не можем да си намерим работници. А всеки ден им се полагат кафе, безалкохолно, храна, което струва поне 6-7 лева. И това е върху надницата. Някои младежи искат по 1000 лева заплата за 6 часа труд. Няма как да стане. За да даваме такива възнаграждения, трябва всички други браншове да увеличат заплатите, че да има повече клиенти при нас", обяснява Александър Мановски, които стопанисва механа в центъра на Благоевград. Според него причина за недостига на работна ръка са морските и зимните курорти, където се изкарват повече пари. Други пък предпочитат да отидат на студентски бригади.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
