София. Законът за вероизповеданията скоро ще бъде прекроен според поправки, внесени от петима депутати от БСП, ДПС и "Атака", начело с шефа на парламента Михаил Миков. Най-същественото в проекта е, че на официално регистрираните вероизповедания у нас се връщат храмовете, които сега са публична собственост и са превърнати в музеи или нещо друго.
Готвеният жест от страна на държавата веднага бе приветстван от Светия синод и Главното мюфтийство, но предизвика и бурни опасения сред експерти. В поредица от статии "Стандарт" ще представи някои от имотите, чиято съдба е в ръцете на новия проектозакон.
"Макбул Ибрахим паша" в Разград може отново да стане джамия
Ще стане ли джамия или мюсюлманско училище Историческият музей в Кърджали? Страстите около триетажната сграда, построена през 20-те години на миналия век, се нажежиха, след като бяха огласени готвените поправки в Закона за вероизповеданията. Днешният музей е дело на руския архитект Померанцев, професор в Художествената академия на Санкт Петербург. Сградата, която е в средноазитски стил, е била предназначена за духовно мюсюлманско училище, но никога не е била такава. "Постройката е публична държавна собственост и национален архитектурно-строителен паметник. Като сграда на музея тя е от 1980 г. Никога преди това не е била място за изпълнение на религиозни дейности", коментира директорът на музея Павел Петков.
Според представители на мюсюлманското вероизповедание музеят в Кърджали се помещава във вакъфски имот, който им принадлежал още от времето на турското робство. В Окръжния съд в Кърджали е заведено делото на Главното мюфтийство срещу МРРБ със същата претенция - сградата и парцелът в съседство да бъдат върнати на мюсюлманското вероизповедание. През последните години въпросът се повдига периодично. "По времето на тоталитаризма всички вакъфски имоти бяха одържавени. В Кърджали всички знаят, че сградата, където днес е музеят, е някогашното Медресе, строено в периода 1922-1929 г. със средства, събрани от джамийското настоятелство", твърди районният мюфтия на Кърджали Бейхан Мехмед.
"В момента водим дела, не се отказваме да си върнем собствеността. През последните години християнското и еврейското вероизповедание си върнаха 100% от собствеността и нашето желание е същото", каза още Бейхан Мехмед.
За няколко поколения жители на Разград джамията "Макбул Ибрахим паша" е сред най-големите атракции на града. В момента строената през XVI век каменна сграда има статут на паметник на културата и се управлява по специален режим. Молитвеният дом е в ремонт и не приема богомолци от близо 30 години. Започналата реконструкция е показала, че под основите на джамията има остатъци от друг религиозен храм, строен в Средновековието. Заради сложността на терена и културните пластове под него ремонтът и реставрацията напредват бавно. Не е ясно каква ще е съдбата на джамията, ако тя стане собственост на мюфтийството според готвените поправки в Закона за вероизповеданията. Внушителната каменна сграда е разположена върху 530 метра площ, тя е една от най-големите джамии на Балканския полуостров и втора по размер у нас след "Томбул джамия" в Шумен. Легендата твърди, че акустиката на разградската джамия е уникална и, ако от минарето й запее мюезин, гласът му ще стига до брега на Дунав.
От районното мюфтийство в града отказват да коментират предстоящите промени. В момента мюсюлманската общност в града ползва малката джамия "Ахмед паша", която според вярващите е тясна за многобройната ислямска общност в Разград.
Видинската синагога ще подслони изложби
Видинската синагога е една от най-красивите сгради във Видин. Построена е през 1894 година в стария квартал на града "Калето" от неизвестен италиански архитект с дарения на евреи търговци. От тях се е издържала до 1948 година, когато повечето от тях напускат България и заминават за Израел. В момента във Видин живеят 20 еврейски семейства, които не могат да я реставрират и поддържат.
Синагогата е собственост на еврейската общност, респективно на организацията "Шалом". През 2009 година тя я отдава безвъзмездно и безсрочно на Министерството на културата. Единственото условие е да бъде реставрирана и в нея една част да бъде запазена като молитвен храм.
През 2012 година Националният институт за културно наследство одобрява проект за възстановяване на сградата и превръщането й в културен център "Жул Паскин". Той предвижда оформянето на постоянна изложбена зала и библиотека, откриване на експозиция "Холокост", на зала за срещи и молитвен храм. Проектът е предвиждал реставрацията и преустройството да завършат до 2014 година, когато се навършват 120 години от построяването и. До момента реконструкцията обаче още не е започнала. Въпреки това, много от туристите, които посещават Видин, се застояват пред уникалната сграда. Тя се намира в съседство с крепостта "Баба Вида" недалеч от брега на Дунав.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
