Българските географски имена на ледения континент са над 1 200
Тръгват по стъпките на проф. Христо Пимпирев и Дойчин Василев
Антарктида е с площ 14 000 000 kм. Това е петият по големина континент на земята след Азия, Африка, Северна и Южна Америка и пред Европа и Австралия. Той е открит едва през 1820 г., въпреки легендите от древността за Южната земя. Антарктида е най-високият континент на Земята - половината от площта му се извисява на над 2000 м. Това е най-сухото (по-сухо дори от Сахара), най-студеното (там през 1983 г. е измерена най-ниската рекордна температура в света - 89,2'С) и най-ветровитото (ветровете достигат рекорна стойност-над 320км/ч) място.
Хлапета от Перник откриха името на родния си град върху картата на Антарктида. Оказа се, че на ледения континент има над 1200 български географски имена. Полуострови, острови, заливи, върхове и могили, езера, реки, потоци и ледници са получили имената на градове и села от България, на реки и планински върхове, на местности и етнографски области.
Всичко започна от детска игра. Сред подаръците под елхата на малкия Даниел имаше и пакетче с
пластмасови фигурки на пингвини
и тюлени. Детето взе да пита къде живеят симпатичните животинки, защото вече знае урока, че в зоопарка те са дошли от дивата природа. И понеже го мъчеше грип, му бяха разрешили да седи пред компютъра по-дълго от обикновено. С помощта на по-голямата кака Марая, стигнала вече до пети клас, взеха да питат чичко Гугъл за пингвините и тюлените. Така от линк на линк стигнаха до картата на Антарктида и там се появи името Перник на голям полуостров. Детската игра стана интересна и на възрастните в семейството. Не беше трудно да се попадне на Справочника на българските географски имена в Антарктика. Интересът на Марая беше провокиран и от срещата с проф. Христо Пимпирев. Ръководителят на българската антарктическа програма беше гост в нейното училище и разказа много любопитни неща за полярните изследвания.
Международният регистър на наименованията в Антарктика се поддържа от Научния комитет за антарктически изследвания (SCAR) от 1992 г. Към ноември 2014 г. в него са вписани 1207 български. Българският справочник съдържа името на обекта на латиница за международна употреба, както и името на български език и идентификационен номер на наименованието, следван от обяснение дали това е планина, ледник или място по брега. Записани са
точните географски координати
кога е от кого е картографиран и дали е бил обект на българско топографско проучване. Има подробно описание на местоположението на обекта, а накрая се обяснява произходът на името и датата на неговото одобрение. Има правило нови имена да се дават само на безименни обекти, с което вече се избягва дублирането на различни имена за един и същ географски обект.
Пернишките хлапета и техните близки с дни се разхождаха виртуално из Антарктика чрез българския справочник, за да открият повече от 30 обекта, свързани с пернишкия регион. Покритият с лед полуостров Перник от западната страна на Антарктическия полуостров е получил името си през ноември 2010 г. Най-лесно бяха разпознати общинските центрове Радомир, Трън и Брезник.
Радомирска могила през февруари 2004 г. е наречен скалист хълм с височина 300 м в края на южното разклонение на връх Св. Кирил в Тангра планина на остров Ливингстън.
През април 2005 г покрит с лед хълм с височина 453 м във Видинските възвишения на полуостров Варна на о. Ливингстън е наречен Земенска могила. За първи път тя е изкачена от българина Любомир Иванов от лагер Академия на 25 декември 2004 г.
През ноември същата година покрити с лед възвишения в югоизточния дял на о. Гринуич са получили името Брезнишки възвишения.
Децата разпознаха и някои пернишки села като Дивотино, Бучино, Боснек и Чуйпетльово.
Широк 1,5 км ледник
с дължина 4,8 км по направление изток-запад в източната част на о. Ливингстън през февруари 2004 г. е наречен на река Струма, а през декември същата година той бил прекосен за първи път от българите Любомир Иванов и Дойчин Василев.
Името на болярина Кракра Пернишки, бранил Средновековната крепост Перник от византийците, носи скалист рид с височина 140 м край Южния залив на о. Ливингстън от ноември 2005г.
С помощта на възрастните децата откриха и имената на още пернишки села, дадени на различни географски обекти на ледения континент. Радибош се казват морски нос и планински връх. Морски залив е Беренде, Бутроинци е морски нос. Красава е нос, Завала - остров. Има още Касилашки проход, Кондофрейски възвишения, а Колош е ледник. Възвишения са кръстени на трънското село Ерул. А заливът Врабча на о. Робърт бил посещаван от
ловци на тюлени през ХIХ век
но приел името на пернишките села Горна и Долна Врабча през ноември 2009 г.
В пътешествието се включиха даже бабите и една от тях не скри удоволствието си като откри в справочника имената на етнографските области в Пернишкия край Граово, Знеполе и Мрака. Тя разкри на децата, че ледникът Зимзелен, освен че е кръстен на едноименно българско село, носи и името на нейното любимо цвете от градинката край селската им къща, което по този край се нарича любика.
Децата сами откриха имената на областните градове Варна, Бургас, Кърджали, Хасково, Благоевград. Разпознаха и други селища, имената на българските светии, възрожденци, писатели и герои от фолклора. Те бяха изненадани, че даже популярния шеф на Националния исторически музей
Божидар Димитров също е почетен с името на обект
в Антарктика. За изкушения от историята татко в семейството най-интересни се оказаха имената на антични селища и крепости от българските земи, които са пренесени на ледения континент.
След виртуалната разходка хлапетата замечтаха да обиколят местата, чиито имена са открили на картата на Антарктика, но по нашите земи. А в по-далечните им планове взеха да влизат и намерения да стават полярни изследователи. Но засега това е само в игрите им с пластмасовите фигурки на пингвини и тюлени.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
