Момчета и момичета рисуваха пейзажи от парка в проект на Фондация "Знакът на българина"
ПРОЕКТЪТ
Пейзажи, рисувани не с бои, а със самата природа. Това е парк "Врана". Уникалната градина, която четирите сезона оцветяват със своите багри, може да вдъхнови с красотата си всеки майстор на четката. Проектът "Врана: рисувай с природа" обаче се обърна към малките художници. Децата обичат да рисуват. Те често изобразяват на белия лист цветя, дървета, птици, над които задължително грее жълто слънце. Рисуват така, както си представят света, или пък както са го виждали по телевизията. Във "Врана" обаче се разходиха между живите дървета, цветя и птици, подредени в пейзажи от човешка ръка. Започнаха да гледат, и да рисуват. Резултатът беше изключително интересен. 150 малчугани изобразиха парка, така както той изглежда през техните очи.
Най-малките - първолаците от 1-во СОУ "Пенчо Славейков" - сътвориха най-пъстрите, най-шарените картини. Някои нарисуваха шадравана пред Двореца като заснет от дрон, други пък допълниха пейзажите с приказни герои. С цветните моливи и боичките, които проектът им подари, хлапетата рисуваха от натура.
На различна възраст, между 5 и 15 години, бяха пък участниците в пленера от школата по рисуване към галерия "Европа". Както и първолаците, те си избраха Езерото с лилиите, Алеята с чинарите и фонтана пред Двореца. Художничката Елена Хаджистоянова, която е техен "гид" в първите стъпки в изобразителното изкуство, ги напътстваше, защото и в рисуването на пейзажи си има майсторлък. В някои от детските творби личеше вече не само талантливата, но и тренираната в уроците ръка на малките рисувачи.
Прекрасните пейзажи от парк "Врана" вдъхновиха и учениците от Националната гимназия за приложно изкуство "Свети Лука". Естествено и в техните рисунки оживяха алеите с прекрасните дървета, цветя и декоративни растения, които не могат да се видят на друго място. "Допълнение" на природата, изобразена с пастели, акварел и туш, бе дворецът "Врана" със сградите около него, фонтанът, пейките и мостчето на Езерото с лилиите. Деветокласниците от гимназията, известна с това, че там са направили първите си стъпки в изкуството известни наши творци, участваха в първия ден на пленера. Въпреки жежкото слънце, те се трудиха часове над листовете картон. Учителката им Деси Денева пък неуморно следеше рисуването, за да показва грешки и да насочва в правилната техника.
Но какво друго се съчетава най-естествено с природните картини? Музиката, разбира се. Затова в заключителния ден на пленера учениците от Националното музикално училище "Любомир Пипков" огласиха "Врана" с творби на Брамс и Шостакович. Мила Михова, Дебора Стефанова и Момчил Пандев, Богдана Бурин, Калина Минчева и Михаела Петрова изпълниха с музика пространството пред Двореца. Фон на концерта на открито бяха рисунките от последния ден на пленера.
Проектът "Врана: Рисувай с природа" се финансира от Програма Европа на Столична община, в обща сесия с Фонда за иновации в културата. Той даде възможност на децата да почувстват и да харесат красивите картини, да си изберат една от тях и да я нарисуват. Много от тях пък поискаха да се върнат във "Врана" с цялата фамилия. Защото паркът, рисуван с природа, омагьосва. "Врана" вдъхнови малчуганите, а те пренесоха магията в рисунките си.
ИСТОРИЯТА
"Врана" е само на 11 километра от центъра на София. На почти 2000 декара се е ширнала уникалната градина, създадена от Фердинанд през 1900 година. Антон Краус е първият ландшафтен инженер, който полага основите на парка. Негова е заслугата "Врана" да се превърне в своеобразна ботаническа градина. Помагат му Аларикус Делмард и Йохан Келерер. Цар Фердинанд като любител естественик участва активно в оформянето на парка с идеи, пък даже и с работа. Самият той е засадил дъб, който е една от атракциите в градината. Изключително красивите перспективи пък са заслуга на Вилхелм Шахт.
Мястото, на което днес се издига дворецът "Врана", и част от територията на имението са били притегателни за аристокрацията още от времената на Римската империя. Тогава са били издигнати доста римски вили. Летни къщи за боляри е имало и през Средновековието. Новата история на мястото обаче започва със софийския паша Осман, който направил там чифлик. Казвал се "Чардаклията". Семейството на пашата бяга от София в началото на руско-турската война, а местните българи разрушават чифлика и изсичат вековните гори около него.
През 1879 г. "Чардаклията" е купен от хаджи Боне Петров, съратник на Левски, заточеник в Диарбекир и един от най-заможните българи веднага след Освобождението. Той платил на наследниците на пашата 500 турски лири. Когато хаджи Боне изпада във финансови затруднения, ипотекира чифлика и веднага след неговата смърт БНБ го обявява на търг. Печели го царският аптекар Никола Странски. Той плаща 560 000 златни лева и седмица по-късно го продава на княз Фердинанд. Първоначалната идея на княза била да превърне чифлика в ловно стопанство. После обаче решава да изкупи околните земи и след като построява двореца през 1909-1912, около него започва да се оформя и паркът. За своята градина Фердинанд поканил едни от най-добрите австрийски ботаници и ландшафтни архитекти.
ПАРКЪТ
"Врана" е дендропарк. В него е разположена най-богатата сбирка на Балканския полуостров. Основната ценност на парка са композициите, при които са използвани изцяло растителните видове, дърветата, храстите. Създателите му са моделирали форми, цветове и размери. На територията на парка живеят над 100 вида птици, катерици, лисици, язовци, зайци, диви котки и сърнички. В него може да се види и дървената къща, в която е живял Георги Димитров, след като царското семейство напуска България.
Езерото с лилиите е създадено още през 1909 г. Лилиите за него се отглеждат в оранжерията на "Врана". До него се намира алпинеумът "Далем", създаден по идея на Фердинанд. За да се докарат камъни за него, специално е била построена теснолинейка от Казичене до двореца. Алпинеумът е направен от австриеца Йохан Келерер. В алпинеума са изобразени три дяла - връх Фердинанд (някогашното име на връх Ботев), Пирин и Драгоман.
Безспорна забележителност е самият царски дворец. Езерото пред него с малкия шадраван е любимо място за снимки. Царските конюшни, в които някога са отглеждани и два индийски слона, също са забележителност във "Врана". Наблизо е и дървеният хамбар на хаджи Боне, първия собственик на земята. Алеята с чинарите или платановата алея пък е едно от най-красивите места. Тук си заслужава човек да поседне на пейка и да съзерцава оформените като картини прорези в гората. През тях се разкрива поглед до Стара планина. Тук е и царският дъб, посаден лично от Фердинанд.
Преди десет години Симеон Сакскобургготски подари парка на Столична община, но с изричното условие, той да се поддържа във вида, в който е създаден, без да се правят промени. Издръжката на градината никак не беше малка, а и различни обективни пречки не позволяваха паркът да се отвори за посещения. Столичното кметство положи сериозни усилия да се справи с препятствията и на 8 юни 2013 г. градският рай отвори врати за посетители. За удобството на хората, дошли да се насладят на спокойствието и красотата на градината, има 150 пейки и 100 кошчета за смет.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
