Фюрерът ослепява временно преди края на Първата световна война
Като фюрер на Третия райх Хитлер е отговорен за определянето на военните цели на Германия през 1939 г. Начело на въоръжените сили от 4 февруари 1938 г., той определя и цялостната стратегия на Вермахта, предвидена да постигне тези цели. Книгата "Хитлер - военачалник" изследва основните военни решения на Хитлер през Втората световна война и оценява доколко са основателни те в светлината на наличната тогава разузнавателна информация. И може би най-важното, книгата анализира по-значимите въпроси: защо един бивш ефрейтор от негермански произход, макар и да е награден с "Железен кръст" първа степен, успява да поеме лично контрола над германската армия с нейните пруски традиции, своеволно да назначава, уволнява и осъжда на смърт нейните генерали, да я поведе в световна война, за която тя не е готова, и накрая да я унищожи.
...Когато се явява на служба през 1914 г., Хитлер се озовава в полк, съставен почти изцяло от новобранци, въпреки че офицерите и много сержанти и старшини са на дългосрочна служба. В продължение на два месеца мъжете преминават безмилостна строева подготовка, след което на 21 октомври им е заповядано да се качат на влака, за да започнат активна служба. Хитлер пише на хазяйката си в Мюнхен, че чака с желание боя и по ирония с това, което ще се случи по-късно, че той и приятелите му очакват да дебаркират в Англия.16-и баварски полк бива изпратен в бой на безславния път Менин близо до Ипър.
...Атаката на германците се проваля и полкът на Хитлер губи 349 души от общо 3600. Хитлер е невредим и е произведен в помощник-ефрейтор на мястото на убит войник. 16-и баварски полк остава на фронта и на 5 ноември напада отново, близо до село Витшит. Този път Хитлер е повишен в ефрейтор.
По време на битката при Витшит Хитлер вижда своя полковник да лежи ранен на открито и отива за лекар. Медикът не смее да се покаже под обстрела на британците и Хитлер излиза и довлича безпомощния офицер в окопа. Прострелян е от британски куршум в ръкава, но е невредим. За тази постъпка е награден с орден "Железен кръст" втора степен. Никой друг германски войник не получава тази голяма награда така скоро след постъпването си в армията.
Когато на 8 ноември полкът е изтеглен от боя, около 700 души са мъртви, а над 2000 са ранени. Само 611 са напълно годни за служба. Един от тях е ефрейтор Хитлер.
При реорганизацията на полка след кървавата битка при Ипър Хитлер получава официално даденото му в окопите звание ефрейтор. Освен това е преместен от ротата си в полковия щаб. Новите му задължения са да бъде куриер или Meldeganger. В 16-и баварски полк има осем такива мъже, чиято задача е да занесат получените по телефона в полковия щаб заповеди до ротните командири на предната линия.
През 20-те години както поддръжниците на Хитлер, така и опонентите му обсъждат много службата му като куриер. Онези, които желаят да омаловажат бойните му заслуги, изтъкват, че куриерите прекарват голяма част от времето си в безделие из полковия щаб в очакване да им възложат някаква работа. Онези, които изтъкват героизма му, опонират с думите, че по традиция куриерите дават повече жертви, защото задълженията им включват тичане по открита земя между безопасните окопи.
Разминаване на косъм
Всъщност войната на Хитлер е смесица от тези две неща. Той намира време да рисува и да чете книги, но също така се озовава и в изключително опасни ситуации. На 15 ноември, няколко дни след като застава на новия си пост, Хитлер занася заповед до преден команден пункт. След като получава отговора, изминава само 15 метра по обратния път, когато в пункта попада артилерийски снаряд и го унищожава.
По средата на 1915 г. 16-и баварски полк участва в смъртоносната окопна война на Западния фронт. Защитават окопи с дължина малко над една миля, като се редуват с друг полк на предната линия или в тила. Хитлер става майстор на доставянето на съобщения. Другите куриери му се възхищават за детайлното познаване на терена, за това, че знае къде да се крие или как да се прокрадва край снайперистите и кои опасни участъци да избягва. Офицерите го смятат за най-надеждния измежду хората си. Когато на 25 септември полкът е отрязан от напредващите британски сили, именно Хитлер занася съобщение до тила.
Точно в тези времена Хитлер формира мнението си за задълженията на войника. Убеден е, че войникът трябва да е готов да се подчинява на заповедите мигновено и без въпроси. Това означава постоянна готовност с добре поддържано оръжие и тяло, и пълно познаване на ситуацията. И въпреки че войникът може да намери собствен начин да постигне целта си, няма възможност за оправдания или оспорване на пряка заповед, нито на задачите за изпълнение. Хитлер е убеден, че ефикасността и подчинението са първостепенните добродетели на войника. Когато става върховен главнокомандващ на Германия, се връща непрекъснато към тази тема. Може да обсъжда с висшето командване на армията как трябва да бъде постигната дадена цел, но смята, че офицерите нямат право да спорят коя цел следва да бъде изпълнена.
По време на престоя си в окопите Хитлер живее в пълно съответствие с идеалите си. Грижи се за оборудването си по-добре от всеки друг в полка, а при сигнала за бойна тревога първи е готов за действие. Не се крие от никое задължение, колкото и опасно да е то. Разбира се, някои от другите войници го смятат за смел до лудост. Вярата му в победата на Германия е абсолютна и ако някой изрази съмнения, Хитлер подхваща дълга тирада, за да го убеди в противното.
През юни 1916 г. 16-и баварски полк поема на юг, за да заеме позиции близо до река Сома. Там попадат под мощно нападение на британците, станало известно като Битката при Сома. Полкът търпи тежки загуби, а на 7 октомври парче от снаряд се забива в крака на Хитлер. Въпреки че моли да го оставят в полка, той е евакуиран в болница близо до Берлин. Докато се възстановява, Хитлер прекарва няколко дни в столицата. Отвратен е от спекулата, която вижда там, и от политиците левичари, които призовават за мир.
Хитлер е поразен от сравнението между тези хора и героичните му другари на фронта, а фактът, че много от спекулантите и пораженците са евреи, засилва неговите латентни и натрупани през юношеските му години във Виена антисемитски възгледи. Хитлер има и по-приятни моменти, защото намира време за сериозни картини. Акварелите, които рисува през този период, са смятани за най-добрите му творби.
През декември Хитлер напуска болницата, но е изпратен в лагера за обучение към неговия полк. Едва през март 1917 г. е обявен за годен за фронтова служба и го връщат в полка. Говори се, че трябва да го повишат в сержант. С богатия си фронтови опит той би станал ценен инструктор за новобранците в полка. Това повишение не идва. Един от офицерите на Хитлер твърди по-късно, че това е така, защото Хитлер няма качествата на водач, и намеква, че не е поздравявал правилно, рядко лъскал обувките си и бил склонен да се прегърбва и седи отпуснато по най-неподходящ за един офицер начин, но това се различава много от другите разкази за Хитлер.
Няма връщане назад
...Освен "Железен кръст" втора степен през 1914 г. Хитлер спечелва и "Военен кръст с мечове", "Медал за служба" 3-та степен и е споменаван в сводките за своята храброст. Говори се, че една сутрин, по време на голямото настъпление, Хитлер носи съобщение до предна част, когато забелязва недалече нещо, което прилича на изоставена френска каска. Когато отива по хлъзгавото поле, за да вземе сувенира, Хитлер се озовава над яма от снаряд, в която се крият няколко френски войници. Той вади рязко пистолета си и крещи заповеди през рамо, сякаш го следват още германци. Французите се предават и са откарани в тила от ликуващия Хитлер.
...На 4 август Хитлер получава "Железен кръст" първа степен. Почти нечувано е обикновен ефрейтор да бъде награден с такова престижно отличие, особено предвид факта, че този орден се дава изрично за водачество, както и за храброст и инициатива.
По ирония на съдбата офицерът, подписал почетната грамота, е Хуго Гутман, евреин.
През октомври 16-и баварски полк отново е в отбрана, и пак при Ипър. Призори на 14 октомври по време на британска атака Хитлер е ослепен от иприт. Нападението е отблъснато и Хитлер отново е изпратен в Германия да се лекува от раните си. С дни лежи в болка и шок. Възстановява бавно зрението и здравето си.
На 10 ноември в отделението, в което лежи Хитлер, влиза пастор и обявява на ранените войници, че Германия се е предала. Съобщава също за абдикирането на кайзера и основаването на република.
Случилото се след това е обект на може би най-много догадки и спорове за живота на Хитлер - повече от всеки друг период. Според написаното от него по-късно в "Моята борба" болестите го налягат много сериозно, като той отново ослепява и не може да става. Твърди, че докато лежи безпомощен, получава полумистично видение, в което му е казано да спаси Германия от предателите и евреите, забили нож в гърба на героичните въоръжени сили и причинили поражението. Че Хитлер заболява отново, е сигурно, но не дотолкова, че да не го изпишат от болницата на 20 ноември, когато може да чете само заглавията във вестниците, а неи самите статии. Невъзможно е да се разбере дали наистина е имал видение, но определено е друг човек.
...Именно войнишкото му досие му позволява да създаде онова, което става известно като Мита за Хитлер, въпреки че впоследствие шефът на пропагандата Йозеф Гьобелс го доразвива. По същество, според този мит Хитлер е обикновен човек от народа, който участвал във войната и проявявал образцов героизъм, като така олицетворява Германия с нейните отрудени и честни граждани. С разрастването на нацистката партия в началото на 20-те години този имидж е променен леко, за да представи Хитлер като застъпник за обикновения семеен мъж срещу едрия бизнес.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
