Бос съм, защото съм в храма, а днес вие сте моята църква, каза той навръх еврейския празник
Нека бъде звук, и стана звук. Да бъде светлина, и стана светлина. Нека има бенд и имаше бенд.
Да има бек вокали и имаше бек вокали. Да има щрайх секция и ето я! И да бъде Мироooo!
Така започна краят на неделната вечер в Античния театър в Пловдив.
20,30 ч е, а всички музиканти са заели позиции зад оръжията си от инструменти и ето го Миро - с бял костюм и бос. Както по-късно сам ще отбележи: "Слави Трифонов като ме види така, казва: "Кво ми се правиш на Исус Христос!". Но сега е време за ударно начало и се почва с хит - "Рискувам да те имам" в дует с Невена Цонева. Публиката е в настроение още в първия миг. Второто парче е с рапъра Димчо - "Скочи над мен". Последва "Подслон" с най-усмихнатия тип от музикантите - Коцето, Константин Томов, с цигулката. "Сигурно забелязахте, че съм бос. Това е така, защото тази вечер това за мен е храм, а вие сте моята църква", усмихна се той към хората. И уточни, че на този ден, 13 септември, настъпва 5776-та Нова година от еврейския календар. Редуваше песните от новия си албум "Месия" с познатите парчета на "Каризма".
Във времена, когато разпознаваш по мелодията дали съседът ти получава месидж от Вайбър или Фейсбук, и често се улавяш, че мислиш в статуси, едно бижу, еврейската песен "Им Нин Алу", писана през ХVI век от Рави Шабаци, ни върна към същината на нещата. "Когато всички други врати са хлопнат, има едни, които винаги са широко отворени за всички ни - небесните", запя той интересното парче.
Има нещо, което винаги е отличавало Миро - той е тотално истински, самоироничен и забавен с публиката. Малко момиченце изтича на сцената с огромен бял мечок, който подари на любимеца си. Оказа се, че преди години двамата са пели заедно. След това Миро представи бек вокалите си, голямата част от които блеснаха с дарбата си в "Гласът на България". "Ето го Тодор Гаджалов, без мен може да има концерт, но без Тошко - не! Коцето не само е талантлив, но всеки път взривява социалните мрежи с постовете си. А Мелинда е убийствена оперна певица, която може да ви изпее по удивителен начин и сръбско! Севинч е моя сестра по толкова много причини, но любопитното е, че в действителност е и мед. сестра. Християна Дънкова е изпълнител с голямо бъдеще, също като мен от Добрич. Огнян Георгиев пее и свири на китара", разказва Миро, който през цялото време поставяше акцента върху колегите си и колко важна е тяхната роля и талант.
Време е за признание. "Когато нямах и един лев в джоба си и не знаех как ще посрещна утрешния ден, продадох най-хубавата си песен. "Всичко било е насън". Сега, 15 години по-късно, парчето отново се връща при автора си". След това по най-нежния възможен начин изпълни познатата мелодия заедно с Невена Цонева.
Миро не спираше да контактува с почитателите си във всеки един момент. По едно време помоли осветителя да "махне онези два фара, дето ми светят в очите", защото иска да вижда хората.
Дойде часът за "Някога преди", която изпяха Огнян Георгиев, Тодор и Коцето.
"Животът ми е сувенир, от прашен път, по който карах пил. Това е само сувенир от спомени, в които друг съм бил. Следи, които съм прикрил, сълзи, който съм изпил. Предателства, които съм простил", изпя той хита си "Сувенир". Парчето настрои някои на по-сериозна вълна.
"Има ли влюбени, вдигнете ръка", смени след това настроението той. "А ти защо вдигаш двете, приятелю, две ли са ти на сърце", пошегува се той. Погледът му се спря на едно момиче, приближи я и се поинтересува от името й. "Как? Детелина? Даталина? А, Натали", и хората избухнаха в смях. Оказа се, че влюбената девойка е сгодена и е притежателка на пръстен с диамант. "Набери твоя човек, ще му пея по телефона! Боре, здравей, аз съм, Миро", и ето го тотално танцувалното парче - "Губя контрол, когато".
Дансингът се падаше от по две педи на човек - хората най-солидарно се движеха боси и на място.
Миро запя за "Старата любов", по текст на Робърт Бърнс, и по средата на песента изненадващо се появи Цветелина Янева, която сля глас с неговия. Двамата изпълниха дуета си от "Месия" - "Говори ми с любов".
"Почнаха да ми падат кабелите", разсмя отново Миро, защото някакви жици се смъкнаха от него.
На сцената дойде отново Невена Цонева, за "Повей, ветре". Миро благодари на красивите дами от "Хипнотик" и сам той аплодира колегите си - Венелин Венков на барабаните, Михаил Дичев на баса, Цветан Недялков на китарата, музикалния вълшебник, който стои зад цялото турне и албум, Светльо Къслев, отговарящ за клавишните. Както и на балетната формация с хореограф Маргарита Будинова.
Сбогува се с публиката и се скри. "Още, още! Няма да си ходиш. Baby, come back!", викаха с надежда хората. Е, върнаха се и хайде още танци, още по-силно като в хор пееха с него -"Август е септември", "Колко ми липсваш"...
Имаше и изненада - за първи път изпълни най-новото си парче "Нося свободата си като сватбена халка". "Пловдив, цялото това турне се случи, за да бъде финалът при вас. Толкова приятели имам тук, повечето ми близки от Добрич живеят в града, това е специално място за мен", каза още той.
Истинският десерт беше "Алелуя и Амен" - много силна като мелодия и текст. Гора от ръце с телефони като светулки.
Миро също не искаше да си тръгва от хората, не преставаше да благодари, благословя и уверява колко ги обича. "Славата е на Бог!", извика той. Слезе от сцената, но само за да раздава автографи до малките часове.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
