Обновената Чифте баня и терариум превръщат курорта в туристически хит
Допреди няколко години Хасковски Минерални бани тънеше в тръни и се утешаваше със спомени за златните времена на комунизма. Баните, санаториумите и хотелите на славния курорт, с изключение на един, бяха хлопнали кепенци, улиците - изпочупени, градските пространства - запуснати. "Балнеоложката дейност и развитието на СПА-туризма напълно бяха замрели. Летовници нямаше, а реалната безработица надхвърляше 40 на сто", казва кметът Мюмюн Искандер.
През 2011 г. той сяда на градоначалническия стол и запретва ръкави да спре агонията. По социалната програма за временна заетост наема 220 души, купува инструменти и машини и започва генерално почистване на изоставената община. "Само от общинския център извозихме 1000 камиона с боклук.
После облагородихме гробищата във всички села, които бяха във безобразно състояние. За няколко месеца бяха почистени градинките на параклиси и църкви, джамии и месчити, площади и главни улици, площите около общинските и републикански пътища. Отстранихме и десетките нерегламентирани сметища", допълва кметът.
Искандер заварва общинската хазна на червено със 2,5 млн. лв. дълг, но успява да го изчисти и да изпълни мащабна инвестиционна програма със средства на ЕС. Първият набелязан за решаване проблем е остарялата мрежа на питейното водоснабдяване. "Водата идва от река Марица по стари етернитови тръби, които непрекъснато се пукаха. Сега приключваме изграждането на новата вътрешна водопроводна мрежа в комплект с общински път - на стойност 4,5 млн. лв.", отбелязва той.
Общината работи и по втори европроект за 1,8 млн. лв. за водоподаване от местността Щъркелите, който ще реши проблема с водата на Татарево и околни села. Трета водоснабдителна мрежа за 2 млн. лв. ще осигури питейна вода на групата села около Караманци. 1,2 млн. лв. са вложени в ремонта на два от шестте градски парка на площ от 55 дка, а още един се облагородява по съвестен проект с турска община Кърклери на стойност 400 000 лв. Вървят строителни дейности в детската градина, сградата на общината, започва да се строи и нов полицейски участък.
Отскоро в Минерални бани никнат като гъби след дъжд малки хотелчета и СПА-комплекси. Топлите минерални извори са известни още римската епоха, от която са запазени антични бани. Намерени военни дипломи от III век свидетелстват, че целебните води на тукашния град Топлицос са използвани от римските легиони в Тракия. Горещата (57рС) лековита вода е уникална по своя минерален състав и лекува болест на Крюгер, заболявания на опорно-двигателния апарат, на периферната нервна система, гинекологични проблеми и други. Тази есен общината възстанови старата Чифте баня с изграден нов басейн с душове и лазерно осветление. Срещу нея ще има терариум с истински змии, гущери и крокодили.
В момента се строят и няколко големи СПА хотела с вътрешни и външни басейни с над 1000 места. "Неохим" се готви да отвори хотел със 150 места, преобразява се и бившият комплекс "Йонико". Здравната каса също гради свои санаториум за 150 места, в който ще работят 50 души. Компания с швейцарско, руско и българско участие пък ще инвестира в пълен ремонт на стария градски басейн. Най-крупният проект е строежа на "Waterfall Homes" - луксозна световна верига за апартаментски комплекси. Тя ще бъде на разгърната на 31 000 кв м застроена площ, от които 1700 кв м ще бъдат басейни и бани. Комплексът ще има 320 апартамента, които ще могат да се откупуват за определен срок в годината.
Родопската община с 6 хиляди души население е потенциален магнит не само лекуващите се с минералните води. Любителите на природни забележителности също няма да останат разочаровани от 52-та културно-исторически паметника. Особено ценни мегалитните паметници като "Орлови скали" до село Сърница. На много от скалите са издълбани трапецовидни култови ниши, за които се счита, че там са били поставяни урни с праха на представители на по-низшето съсловие.
На възраст от 3000 г. са шарапаните - скални вдлъбнатини, в които са преработвали грозде за вино. Северно от село Сърница има останки от крепост, датирана от т хилядолетие преди Христа. Тук е намерена римска военна диплома от император Елагабал, съхранявана в музей във Виена. Добре запазена е крепостта "Св. Дух" на територията на общинския център Минерални бани, реставрирана със средства от ЕС през 2007 г. Местните християни и мюсюлмани почитат от векове следа от древността, наречена "Стъпката". Общината е създала 6 туристически маршрута, които минават през 52-те забележителности. В Хасковската Ривиера нощуват по 500-800 туристи на вечер, а въпреки новооткритите хотели има дни, в които няма свободни места. Идват летовници от цяла България, от Турция и от Северна Гърция.
Безработицата в общината рязко спадна покрай туристическия бум. Догодина очаквам хора от съседни села и градове да идват при нас да си изкарват хляба", казва кметът Мюмюн Искандер.
Минерални бани разполага със 169 110 дка обработваема земя, върху които се отглеждат предимно пшеница, слънчоглед, тютюн и лозя от крупни арендатори. Има няколко оранжерии за зеленчуци и овощни градини. В общината работят 28 малки шивашки цеха, където се труди голяма част от женското население.
Родопското "Ел дорадо"
Легенди за несметните златни съкровища на Ангел воевода, Емин бей и Пловдивската хазна можете да чуете на всяка крачка в Хасковския край. От най-дълбока древност тук в недрата на планината се е добивало, а край реките се е промивало злато. Златният рудник "Чала", от който днес се добиват 60 000 тона руда, фигурира и в османски регистър от XVII век под името "Улу дере", посочва Стоян Авдев в "История на златото". През 1603 г. в мината са изкопани 44 кг злато и 570 кг сребро.
Модерният рудодобив започва през 50-те години с разрастването на ГОРУБСО. Отворени са първо Сърница, Габрово и Саже, а след изчерпването на запасите им е построена мина "Чала", собственост на "ГОРУБСО-Кърджали". В периода 2005-2011 г. от златния рудник са извлечени 280 хил.т. руда. По информация на изпълнителния директор на "ГОРУБСО - Кърджали" Живка Ковачева, в следващите няколко години се очаква залежите в "Чала" да бъдат изчерпани. ГОРУБСО обаче проучва съседна площ, а върху широки пространства от общината злато търси и канадската компания "Mundoro Capital".
Кметът Мюмюн Ескендер посочва, че през 2011 г. "ГОРУБСО-Кърджали" е превозвало работниците си от други райони и не е наемало местни мъже за миньори. "След разговори с ръководството на компанията нещата коренно се промениха - сега повече от половината миньори в "Чала" са от нашия край", допълва той. Подземните работници получават и над 2200 лв., а тези на земята - до 1000 лв., което и много добро заплащане за региона. Миньорите са оборудвани с всички лични средства за предпазване. В Минерални бани също е разпространено явлението "млади богати пенсионери". Миньорите се пенсионират след 40-годишна възраст и взимат максималната пенсия от 840 лв.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
