Досегашният духовен водач загуби доверието на партията на Доган
В условията на компроматни войни и политически скандали в неделя в НДК делегатите на Националната мюсюлманска конференция ще избират ново ръководство. Към момента официално са издигнати двама кандидати за главен мюфтия. Единият е настоящият Мустафа Алиш Хаджи, който от 2005 г. насам ръководи вероизповеданието. Другият е и.д. председател на Висшия мюсюлмански съвет /ВМС/ Ведат Ахмед. Според устава на самата конференция делегатите ще имат възможност за още номинации.
Покани за участие са получили лидерите на ДПС, като на форума ще присъстват съпредседателите Рушен Риза и Четин Казак. Сред гостите ще бъдат и шефовете на двете откъснали се от движението фракции - на Касим Дал и на Лютви Местан. Очаква се на конференцията да се появи и вицепрезидентът Маргарита Попова. "Главното мюфтийство винаги е било фактор за обединение", коментира прессекретарят Ахмед Ахмедов.
Битките за влияние и контрол върху мюсюлманското вероизповедание у нас винаги са привличали нездравия интерес на основните политически играчи.
Така например сегашният духовен водач Хаджи, както и предшественикът му доскоро се ползваха с подкрепата на ДПС. "Алтернативният" мюфтия д-р Недим Генджев,
командвал учреждението в края на комунистическия режим
дълго време се ползваше с подкрепата на БСП. През 90-те той дори учреди Демократична партия на справедливостта - дублираща абревиатурата на ДПС, с която се опита да отклони гласове от формацията на Доган. През 2001 г. Генджев за кратко се сдобри с централата на "Стамболийски" 45А, след което отново се сдърпаха. През 2014 г. синът му Ибрахим хаджи Недим Генджев беше предложен за евродепутат от листата на БСП, но соцактивът го отхвърли. Друг от бившите главни мюфтии - Селим Мехмед, известно време танцуваше с тъмносините на Иван Костов.
Политическите интриги на високо ниво засегнаха тежко Главното мюфтийство, но за щастие почти не се отразиха на самоуправлението на джамийските настоятелства и областните мюфтийства.
Последният раздор в ДПС също до известна степен се дължи на омешването на светските политически и духовни дела. През 2014 г. Лютви Местан еднолично вкара в парламента двама от видните духовници: секретарят на мюфтийството Хюсеин Хафъзов и шефът на ВМС Шабанали Ахмед Дурмуш, с което наруши дългогодишната традиция на ДПС
да държи имамите далеч от политиката
След разжалването и изключването на Местан двамата го последваха и вероятно ще се включат в новия му партиен проект. Разривът предизвика минитрусове. На възпоменателните митинги в края на декември в памет на жертвите на "възродителния процес" Мустафа Хаджи води молитвата в компанията на Местан и турския посланик Сюлейман Гьокче, който се вживя в ролята си на кукловод на нашата политическа сцена.
Вледеняването на отношенията между ДПС и сегашния главен мюфтия стана видно и миналата седмица, когато на лекцията му в БАН не дойде нито един техен представител. От известните политици в залата присъстваха единствено Дал и Корман Исмаилов. Не е тайна, че новият духовен глава на мюсюлманите не може да бъде избран без благословията на ДПС. Затова е твърде вероятно Хаджи да отстъпи поста си на Ведат Ахмед или на друг компромисен имам.
Генджев заподозря жокер на Местан
Готвят се да назначат за главен мюфтия районния ръководител на вероизповеданието в Кърджали Бейхан Мехмедов, който е от групата на Лютви Местан. Разкритието направи дългогодишният и непримирим конкурент на Главното мюфтийство д-р Недим Генджев. През април 2011 г. той загуби дългогодишната съдебна битка срещу екипа на Хаджи и оттогава насам обжалва безуспешно.
Въпросният Мехмедов нашумя наскоро с противоречивото си участие в антибългарския филм "България, моята земя", излъчен по катарската телевизия "Ал Джазира". Покрай гневната реакция на обществото мюфтията на Кърджали обяви, че не е бил цитиран коректно, а думите му били извадени извън контекст.
"На независимите депутати и на Лютви Местан им дърпат конците от съседна Турция. Има 95 служители на турското Министерство на религиите, които работят в България и контролират големите джамии. От там идват големите пари", разкри още д-р Генджев.
Той обвини мюсюлманските духовни водачи у нас в липса на лоялност към страната, тъй като почти всичките до един си накупили жилища в турски градове.
"Братя мюсюлмани, не идвайте на Националната конференция на 24 януари! Тя е нелегитимна", призова по бТВ д-р Генджев.
Неговите изявления бяха посрещнати на нож от екипа на Мустафа Хаджи. "Риториката на глашатаите, чрез които се твърдят откровени неистини в публичното пространство, се припокрива с инфантилните теории на мюфтията от тоталитарния период г-н Недим Генджев и неговото обкръжение, които са обединени около фантомното "Мюсюлманско сунитско ханефитско изповедание". Чрез него Изповеданието се компрометира през последните 25 г.", заяви в нарочна декларация Главното мюфтийство. Според тях определени кръгове в държавата се стремят да опорочат предстоящия свободен избор на мюсюлманите за свой религиозен лидер. Хаджи смята, че опитите за демонизиране на националните и международни отношения на Мюсюлманско изповедание са категоричен индикатор за намеренията институцията да бъде изпразнена от съдържание и употребена в името на нездрави геостратегически интереси.
Разколът трае 15 години
Разколът сред мюсюлманите продължи над 15 години, с което подобри рекорда на двубоя между двата синода на Българската православна църква. Процедурно съдът последователно отмени всички проведени конференции в периода 1996-2011 г., а вследствие на различните противоречащи си решения, легитимен се оказваше за кратко ту д-р Генджев, ту неговите противници.
Всъщност драмите започват веднага след падането на комунизма. На форум през 1992 г. с подкрепата на тогавашното синьо правителство на Филип Димитров и на ДПС за главен мюфтия е избран 28-годишният Фикри Сали. "Фикри ми беше личен шофьор. Той научи Корана, докато слушаше касетки в колата", свидетелства д-р Генджев. През 1996 г. с идването на Жан Виденов заровете се обръщат и групата на Недим Генджев овладява главното мюфтийство. На следващата година след смяната на властта кабинетът "Костов" отново в тандем с движението се намесва и следва нов обрат - Генджев е низвергнат и за пръв път е избран Мустафа Алиш Хаджи.
На следващата конференция през 2000 г. начело на мюсюлманите застава Селим Мехмед, по-късно считан за протеже на Костов. Три години по-късно конференцията избира за втори път Фикри Сали за духовен водач. През 2005 г. постът отново е зает от Хаджи, който и до днес води духовните дела. Всичките тези конференции са обжалвани от д-р Недим Генджев и обявени за незаконни от съда. За кратки периоди по съдебен ред той беше обявен за легитимен водач с регистрацията си от 1996 г. Проблемът е, че тогава за главен мюфтия беше избран Хаджи Хаджишериф, който отдавна е покойник.
Отделно в този период Генджев беше успял да регистрира свое паралелно вероизповедание - Ханефитско-сунитско вероизповедание начело с Хаджи Неджиб Дауд Муталиб, бивш кадър на Висшата партийна школа на БКП и русенски мюфтия.
През април 2011 г. Върховният касационен съд сложи край на съдебния спор, като отсъди в полза на Мустафа Алиш Хаджи. Конкурентите му обжалват решението, но все още Темида не е намерила време да се произнесе по жалбите.
На практика всички враждуващи страни признават, че нямат никакви канонични и богословски различия, а съдебните саги се дължат на огромни материални интереси, свързани преди всичко с вакъфските имоти. Перманентната криза на легитимност е една от причините за провалянето на ключови стратегически проекти. Единият е за изграждането сградата на Висшия ислямски институт в Банкя, за която Центърът за развитие на ислямската култура в Истанбул бе готов да инвестира 800 000 долара. В небитието мина и грандоманският проект за религиозен център в Малинова долина, за който 30 милиона долара щеше да налее Ислямската банка за развитие.
Образованието е "ахилесовата пета"
"Религиозното обучение в България трябва да е под контрола на държавата", заяви ВМРО по повод на появилите се информации за пансиона с преподаване на ислям в казанлъшкото градче Крън. Воеводите изтъкват, че заради слабите места в родното законодателство религиозни сдружения биват финансирани от чужди държави, международни организации, бизнесмени и т.нар. доброжелатели на страната ни. Партията смята, че в Крън деца на българи мюсюлмани от Родопите се обучават в нетрадиционен ислям. ВМРО настоява българската държава да поеме контрол над случващото се зад вратите на всяко училище, пансион, университет, в това число и тези с религиозно обучение. "Не можем да си позволим да отглеждаме верни на опасни идеологии проповедници, отдадени на чужди държави", категорични са от ВМРО. Въпреки забраните в миналото лятното училище по ислям действа от 2010 г.
Пансионът в Крън се финансира и ръководи чрез "Сдружение за подпомагане и култура" от емисар от Истанбул - Ибрахим Зафер, съобщи БНР. Сдружението е спонсорирано от Али Осман Кечеджи - бизнесмен от Истанбул и пълномощник на Международната ислямистка организация. Кечеджи, по данни на мюсюлмани от българския неправителствен сектор, трябва да създаде проект за изграждане на ислямистка школа на Балканите. Пансионът действа на базата на договор с Главното мюфтийство. Вероизповеданието от години има и сериозен проблем с подготовката на духовните си кадри. Висшият ислямски институт /ВИИ/ е със статут на полувисше учебно заведение. От години Главно мюфтийство настоява ВИИ да получи академична акредитация и да действа според Закона за висшето образование в България. Основната пречка за това е нежеланието на Столична община да издаде необходимата документация за получаване на виза за проектиране на кампус за учебното заведение и подготовката на хабилитирани преподаватели там. С оглед на международната обстановка необходимостта от висше учебно заведение, в което да се получава бакалавърска и магистърска степен по ислямска теология, не търпи отлагане, смятат от мюфтийството.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
