В резиденцията на Анкара в София всеки остава очарован: от изключителната архитектура на сградата, изискания стайлинг на интериорите и гостоприемството на нейния стопанин - турския посланик Сюлейман Гьокче. Той отвори вратите на прекрасната къща, за да посрещне знаменитости от различни жанрове. Там вече се събират артисти, хора от бизнеса, политиката и дипломацията - за светски и културни събития.
Сюлейман Гьокче е първият турски посланик у нас, който покани дами в резиденцията си на 8 март, за да им честити международния празник. Съпруги на министри, университетски преподавателки, бизнеслъвици и журналистки чуха любовни стихове едновременно на турски и български език под мотото "Силата да си жена". Негово Превъзходителство изпрати всяка дама лично с цвете. След това отбраното общество аплодира известната в родината си и по света пианистка Рюя Танер, на която акомпанираше перкусионистът Динчер Йозер. Изпълнението им очарова изисканата публика, сред която бяха диригентът Емил Табаков, шефът на Софийската опера Пламен Карталов, директорът на Музикалния театър Марио Николов. "Предстоят още много интересни събития", обеща посланик Гьокче пред "Стандарт".
Дипломатът винаги е готов да покаже прекрасни образци на различни изкуства. Необикновената сграда има около стогодишна история. Красивата двуетажна къща съчетава модерния за началото на предишното столетие сецесион с елементи на барок, средиземноморски ренесанс и рококо. Тя е част от разцвета на новата българска архитектура по онова време, когато в София най-заможните строят, за да догонят Европа. Фасадата на резиденцията е украсена с оригиналeн балкон. Дървените желузи и обшитата с ламарина мансарда подсилват естетическото въздействие.
На "Царя", на крачки от Алма матер, в началото на миналия век е живял и работил големият реформатор на Турция и баща на турската република Кемал Ататюрк. Но преди да стане първият президент на съседите и да започне радикални реформи за модернизирането на страната след края на Отоманската империя, Ататюрк е военно аташе в София. Допринася много за развитието на българо-турските връзки в постотоманския период. Кемал обаче се влюбва не само в младата ни столица, но и в една от най-красивите интелектуалки в нея - госпожица Димитрина Ковачева. Нейният баща, прочутият генерал Ковачев, обаче отказва да я даде на Ататюрк за съпруга. Хубавата и образована Дими остава голямата и фатална страст на бъдещия световноизвестен политик.
Във фоайето на резиденцията е поставен бюстът на Ататюрк. Вляво от входа пък е стаята, в която най-таченият турски лидер е работил през 1913 и 1914 г. Той е пребивавал в София за 18 месеца. След това по свое желание се завръща в родината си, за да участва в Първата световна война. По-късно, когато британските и френските войски откъсват от Турция големи територии, Ататюрк оглавява войната за независимост през 1919-1922 г. Именно след нейния успех обявява Турция за република. За премиер той назначава Фетхи Окиар - посланика в София, при когото майор Мустафа Кемал е военен аташе. Те са работили заедно в кабинета, който сега е музей. Свързвала ги не само службата, а и близко приятелство.
В резиденцията е запазена оригиналната мебелировка и обстановка. На стената има портрети на Ататюрк в цивилно и военно облекло. На голямото бюро лежи сборникът "Каталог на турско-българските отношения в документи през периода 1913-1938 г."
Турция наема сградата на сегашната посланическа резиденция през 1914 г., а през 1916 г. я купува от първия й собственик - д-р Хараламби Самарджиев, наш посланик в Сърбия и Австро-Унгария в края на 90-те години на XIX век. Архитект на прекрасната сграда е австриецът Фридрих Грюнагер. До построяването на новото турско посолство на сегашния булевард "Левски" през 1977 г. тук са работили всички дипломати. Къщата е ремонтирана няколко пъти, но помещенията не са преустройвани. Неотдавна интериорът бе подновен с изискана мебелировка.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
