Празникът започнал в удавеното село Живовци, после се пренесъл в Горно Церовене.
Традицията да се събират всички за Богоявление и Ивановден по стар стил е на повече от век
В село Горно Церовене до днес е оцеляла една стогодишна традиция, на която никой не изменя. В почивните дни около Богоявление, но по стар стил, деца и възрастни се събират до реката, за да почетат божието кръщение и Ивановден. И да се видят колко са останали, кои са, какво правят у нас и по чужбина и да се повеселят заедно. Обичаят има голяма притегателна сила, че и тази година - в събота, мястото до моста на река Огоста отново оживя. Събраха се над 300 души. Заради лошото време камионите и ремаркетата не влязоха в реката, както повелява традицията, а останаха на заснежения и бряг. До тях паркираха автомобили с регистрации от София, Варна, Монтана. Млади мъже признаваха, че си пазят отпуските при чуждите работодатели, за да си ги вземат за дните около 19 януари. От чужбина ми звънят и питат: нали празнуваме на реката, обяснява кметът Йордан Йорданов.
Традицията се е зародила в бившето село Живовци, което сега е дъно на язовир "Огоста". Преди 65 години я пренесли в Горно Церовене. Затова идват и жители или техните потомци и на това село.Празникът започва малко преди обяд. Към 11 часа към реката тръгват деца, родители, старци. Жените се обличат в национални носии, но тази година белите ризи останаха скрити под топлите палта. Заради дебелия лед пък кметът не разреши влизане в реката на колите, защото някоя може да попадне в дупка и да стане беля. Заради страх от водата миналата година пропуснали празнуването. Реката придошла и прехвърлила моста. Било опасно да се съберат много хора и около нея. Но в събота пречки за веселието нямаше. Всеки идваше с меса от закланото по Коледа прасе, буркани с червени туршии и домашни вина и ракии. На импровизираните трапези на зимното слънце заблестяха бутилки с рубинено вино, с жълти ракии. Димът и цвърченето на шишчетата изпълват околността с приятния мирис на печено месо. Докато ги обръщат, се чукват с ракия за загрявка. Първите опечени кюфтета забиват в късовете домашен хляб за децата. Само те не сядат по трапезите, а обикалят около тях.
Мнозина от местните са довели свои приятели и колеги от градовете, където сега живеят и работят. Вие сте уникални, хвалеха ги гостите, възхитени от умението им да се веселят и в най-студените дни.
Славомир Петков вече е загрял и е останал по тениска. Неговата компания е най-весела. В нея са Йордан Петров, Христо Христов, Петър Боровански и Десислав Димитров. Обичаме този празник и се подготвяме за него, разказват един след друг мъжете. От деца са заедно на този ден - водили са ги родителите им. Някога са скачали в реката за кръста, сега предпочитат да гледат спасителите на разпятието от брега. През годините неизменно им свири духова музика. Но в събота веселите звуци излизаха и от радиата в колите им.
Зимният празник разгорещи младите мъже. Компаниите се разбъркаха, по масите едни ставаха, но идваха други. Някои от сгрените от виното счупиха леда, нагазиха в реката и се топнаха за здраве. Браво, подвикваха от брега. Все пак в събота температурата на въздуха стигна минус 14 градуса, а ледът сковаваше голяма ивица до брега на Огоста.
Какво е Богоявление, макар и по стар стил, без хвърляне на кръст? И в събота се намериха смелчаци - млади жители на селото, които да скочат в ледените води на Огоста и да спасяват разпятието. Кръстът в реката хвърли архимандрит Борис от Бачковския манастир, а за него скочиха петима мъже. Пръв до божия символ стигна Любомир Петков, който на този ден влиза в реката за седми-осми път. Победителят си заслужи 50 лв. от кмета Йордан Йорданов.
Има ли ядене и пиене, стигаме и до политика
Йордан Йорданов, кмет на Горно Церовене
Селото си има събор - неделята след Спасовден, но Богоявление и Ивановден, и то по стар стил, си останаха нашият празник. На събора всички са си по къщите, посрещат гости. Край реката се събираме всички, срещат се роднини, близки, приятели. Говорим си за всичко - за работата, за децата, за селото и България. Защото, българинът като се събере на ядене и пиене, не може без да обсъди политиката. Но така общуваме. Всяка година за този празник в родното си село си идва и нашата землячка Йорданка Благоева - световна шампионка по лека атлетика. Тя се отчита с домашна баница за имения си ден, а на скачачите за кръста прави подаръци. Но тази година не можа да дойде, повалил я грип.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
