Тютюневият дим води до генетични болести дори при децата на пасивните пушачи
Мобилните телефони и цигареният дим се отразяват не само на нас, а и на поколението ни. Дори и ако са пасивни пушачи, мъжете рискуват вдишваният от тях дим да се отрази върху бъдещите им деца и да предизвика сериозни и необратими генетични изменения. Това е доказано от български учени в Института по биология и имунология на размножаването /ИБИР/ към БАН, разказа неговият директор проф. Мария Иванова.
Пасивните пушачи също рискуват да имат болно поколение. Изследването, направено от ИБИР, включва 60 мъже до 35-годишна възраст. Изследвани са както активни пушачи, така и такива, които просто пребивават в среда, в която димът от цигарите е неизменно присъствие.
"Нашите изследвания са свързани с влияние на цигарения дим върху репродуктивната система при мъжете. Анализирахме как повлиява цигареният дим върху структурата на ДНК и доказахме, че се наблюдава промяна в нея", разказва проф. Иванова. Учените установили, че в сперматозоидите настъпват изменения, които понякога са фатални и би могло да се отразят на бъдещите им деца. В някои от случаите става дума за възможно развиване на алергии, а при други - за по-сериозни заболявания, разказва проф. Иванова.
Изследването показва, че при пасивно пушещите мъже става дума за 3% от сперматозоидите, а при активните пушачи - до 5%. Това обаче далеч не са ниски стойности, както би могло да се предположи. Причината е, че в момента като цяло се снижават критериите за биологичните характеристики на сперматозоидите - ако в предишни години СЗО е имала по-високи изисквания, днес те са сериозно редуцирани. "Ако в един инвитро център един еякулат има 30% подвижни сперматозоиди, но 5% от тях са увредени, това означава, че в крайна сметка рискът от това да се появи увредено поколение е по-висок от 5%", пояснява тя. Рискове, естествено, има и при жените, макар че тук вече говорим не за български изследвания, а за такива, които са правени в световен мащаб.
Друго изследване, правено в рамките на проект за обучение на докторанти и млади учени и финансирано с евросредства, пък е тествало "пържи" ли джиесемът, носен в джоба, възможността да имаш поколение. Става дума за изследване на влиянието на излъчвания от мобилните телефони върху сперматологичните параметри, свързани с биологичната пълноценност на оплодителните клетки. "Колегите са третирали с вълни от мобилен телефон проби в инвитро условия и са ги съпоставили с нетретирани проби. Използвана е високоспециализирана апаратура за анализ - спермокомпютърен анализатор, с която са регистрирани сериозни разлики в двете проби. Тези разлики са предимно в скоростта и начина движението на сперматозоидите. По принцип те извършват три вида движения - направо, въртеливо и спираловидно, като се движат с различна скорост. При облъчване с вълни от мобилен телефон обаче тези характеристики се променят, разказва проф. Иванова. На първо място, телефоните твърдо повлияват скоростта на сперматозоидите - движенията им стават по-хаотични, пасивни или лениви и забавени. "Ако искате да имате добър резултат от оплождането, те трябва да притежават добро движение, да имат съхранена енергийна обезпеченост и структурна цялост и да имат нормална структура на ДНК. Това се изисква, за да има оплождане и да има здраво поколение. За да се извърши успешно оплождане, мъжките гамети трябва да имат много добри и високи скоростни параметри", разказва професорът. "Това е все едно състезание с две коли - едната мощен спортен автомобил, който развива 200 километра в час, а другата - способна да развие едва 30 км/ч. Който е третиран с GSM лъчения, скоростта му не може да е повече от 30 километра в час", пояснява тя. Пробите са били облъчвани от 30 сантиметра разстояние, което е еквивалентно на това да носиш мобилния си телефон в джоба на панталона. "Вярно, че при нашите изследвания те се облъчват извън организма, в инвитро условия. Ако процесът става в организма, там вероятно е възможно да се повлияе и на самото съзряване и сформиране на сперматозоидите", разказва проф. Иванова. Това би могло да означава и по-големи поражения, въпреки че самият организъм има естествени регулаторни механизми и самият той унищожава увредените клетки. "Може би в бъдеще ще бъдат направени опити да се види и как джиесемът повлиява в ин виво условия", казва проф. Иванова.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
