Искат средства за обновяване на църкви, които привличат хиляди
Експерти започват да подготвят проекти за новия държавен фонд с 200 млн. лв., с който ще се финансира реставрацията на културни паметници, които са туристическа атракция.
Община Сливен има готовност да кандидатства за средства с нещо уникално. "Става въпрос за Калояновската гробница, която може най-после да се превърне в туристическа атракция", обяви пред "Стандарт" Николай Сираков, директор на РИМ в Сливен. Тракийската гробница е единствената след Казанлъшката с изградена архитектура, което я прави особено ценна. Тя се намира в село Калояново, което е само на 11 км от Сливен. В тази гробница е намерено погребение на тракийски аристократ с гробен дар - лемеш, тракийска керамика, златни пластинки от нагръдник и железен меч, обясни шефът на музея. Според него фондът може да помогне гробницата да се превърне в истинска атракция за туристите.
Община Видин ще се възползва от тези 200 млн. лв., които кабинетът отделя за възстановяване и реновиране на крепости и други паметници на културата. Ще кандидатстваме за финансова подкрепа за възстановяване целостта на нашата средновековна крепост Баба Вида.
За тази цел на последното заседание на общинския съвет бе гласувано мое предложение за промяна в правото за стопанисване на крепостта. Сега това право има Министерството на културата. Ние го искаме за срок от 10 години. През това време ще можем да възстановим нарушените части и да адаптираме крепостта за посещения от повече наши и чужди туристи, обясни градоначалникът Огнян Ценков. Той вече е издал заповед за създаването на комисия от експерти на културното министерство и на националния институт за недвижимото културно наследство, която да установи състоянието на крепостта. "Докладът й е тревожен. Има проблеми с отводняването на откритите тераси, входната кула е без покрив, не е надеждно и временното покритие на археологическите разкопки, нарушени са елементи от металната конструкция на откритата сцена", обясни Ценков. Общината ще изготви проект за реставрация, консервация и адаптация на крепостта. Баба Вида е открита за посетители през 1958 година. Оттогава са правени само малки ремонти. През 1964 година е обявена за паметник на културата с национално значение, припомниха видинчани.
Община Белица пък търси средства за пълното обновяване на църквата "Свети Димитър" и за облагородяването на района край нея. Храмът е паметник на културата. "Винаги е добре, когато държавата помага. Идеята за осигуряването на пари за реставрация на културни паметници, които са туристическа атракция, е отлична. И в момента идват много наши и чужди туристи в църквата. Искаме да развиваме туризма, това ще осигури доходи за местното население. Тези дни говорих със свещеника, че е необходимо да се изградят беседки, навеси, да се направят зелени площи", каза кметът на общината Радослав Ревански. Готови сме да кандидатстваме за финансиране, допълни той.
Храмът е на 4 века и възкръсна като легендарната птица Феникс. Само че не от пепелта, а от сметта. Църквата "Свети Димитър" оцеля, защото е символ на вярата и божественото. А е била на косъм от унищожението и забравата. За нейното възстановяване помагали не само християните, но и мюсюлманите в населеното място. Спасена е по чудо, след като години наред се намирала в трагично състояние. Това е втората по старост в целия Пирински край света обител. "По-възрастна" е църквата "Св. св. Теодор Тирон и Теодор Стратилат" в разложкото село Добърско, която е от 1614 г.
Кметове в цялата страна са възложили на екипите си да прегледат крепостите и могилите в районите и да подготвят проекти за кандидатстване пред фонда, научи "Стандарт".
Чакат правилата за конак и пещери на концесия
Кметове и историци чакат да видят ясните правила за отдаването на туристически атракции и музеи на концесия. Новият закон бе одобрен от правителството преди дни и предстои да влезе в парламента.
"Това е много добра идея. Защото частникът ежедневно ще се грижи за поддръжката и развитието на даден обект, ще направи по-добър мениджмънт. Докато при държавата и общините нещата вървят по някаква инерция, често се занемаряват", коментира кметът на Сандански Кирил Котев. Той даде пример с една от емблематичните сгради в Мелник - турският конак, който се руши от години. Кметството е разработило проект и очаква европейско финансиране. "Ако не бъде одобрен, ще е добре да дадем тази сграда на концесия", каза кметът на Сандански.
Колегата му от Белоградчик Борис Николов коментира, че общината не може да отдава на концесия туристическите си обекти - историческата крепост Калето и пещерата Магура. Те са държавна собственост и са предадени на общината за стопанисване с решение на Министерския съвет. Според кмета на Перник Вяра Церовска идеята е добра и трябва внимателно да се обмисли, тъй като през годините е имало предложения, но не и правна възможност за отдаването на Средновековната пернишка крепост и уникалния Подземен исторически музей на концесия.
Хората в Родопите обаче се притесняват, че така както частници не се грижат добре за водоеми на концесия, то така може да не полагат достатъчно ресурс и за атракции и музеи.
Б. Димитров: Базиликата в Плиска да е действащ храм
Шефът на НИМ проф. Божидар Димитров възнамерява да предложи Голямата базлика в Плиска да не бъде музей, а да бъде предаден на Българската православна църква като действащ храм. След като развалините на храма бяха осветени от патриарх Неофит, от 2 май миналата година там вече се извършват бракове, кръщенета и други обреди. Каноничен проблем е обаче, че храмът трябва да бъде осветен с името на патронния му светец. За съжаление данни за такъв липсват. Според някои учени Голямата базилика трябва да бъде осветена с името "Света София", тъй като всички катедрални църкви в православния свят носят това име. Проф. Божидар Димитров не е напълно съгласен с това виждане. Според него софийската "Св. София" например е гробищна църква, а катедрална е била "Св. Георги". Не е възможно катедралната църква, в която се черкува елитът, да е била извън крепостните стени, аргументира той позицията си. Затова смята, че Голямата базилика трябва да носи името на свети цар Борис-Михаил. "Но всичко това е бял кахър. Нека първо завърши реставрацията, пък ако трябва, ще направим референдум за името на храма в интернет. Каквото кажат православните християни, така ще бъде. Глас народен - глас Божи", каза още историкът.
Археолози вадят тракийски дворец и изгубен град
Учени разкриват тайни от древността на 10 места край Бургас
До броени дни археолози ще започнат разкопки в цялата страна. Най-мащабните проучвания ще са по цялото Южно Черноморие от Поморие до Синеморец. Екипи от цяла България ще разкриват тайни от древността на повече от 10 места. Археоложката Даниела Агре продължава разкопките на укрепения владетелски дом в Синеморец, където бяха открити богати погребални дарове и голямо количество златни накити. Сезонът за Агре започва само след седмица, когато екипът й започва работа по богат тракийски дворец край село Княжево, община Тополовград. Там учените имат основание да смятат, че е живял един от стратезите на Лизимах.
Екип на бургаския археологически музей начело с Мирослав Класнаков и Димчо Момчилов продължава работа в археологическия комплекс Аква Калиде край Бургас. Шефът на бургаския археологически музей Милен Николов и колежката му Доротея Гюрджийска продължават работа в крепостта Порос на полуостров Форос. Те ще продължат разкопките на откритата преди време там Римска вила и крепостта. Зам.-шефът на НИМ доц. д-р Иван Христов пък ще изследва древната крепост Хрисосотира край Черноморец. Вече се знае, че там е съществувал огромен град, който се е простирал на близо 70 декара площ. Мястото е било изключително стратегическо, но до момента няма никакви данни за него нито в древните карти, нито в историческите извори.
Проучват Кария и под вода
Четири обекта ще проучват археологически екипи през това лято, съобщи директорът на Регионален исторически музей Добрич Костадин Костадинов. "Първият от обектите, които вече започнахме да проучване е крепостта Кария до фара на нос Шабла. Към нас се обърна държавно предприятие "Пристанищна инфраструктура", което изгражда новата естакада до фара. В процеса на строителство на съоръжението, което ще е 470 метра, се натъкнали на артефакти. Фирмата осигури за разкопките 32 хил. лв.", каза Костадинов. Ръководител на екипа е Боян Тотев. Крепостта Кария е единствената на Черно море и се простира на площ от 2-3 дка на брега на Шабла. "Тя е уникална, създадена от карийското население, което е предшествало индо-европейските народи", поясни Костадинов. В плановете на екипа е да приключат с проучванията до средата на юли, след което обектът да бъде предаден на община Шабла за реставрация и консервация. Другият обект отново е същата крепост, но вече под вода, тъй като една част от нея в годините е потънала в морето, като това ще са първите подводни проучвания в района.
Екип от български археолози, ръководен от доц. Д-р Людмил Вагалински пък вече започна работа по продължаване на изследването на античния град Хераклея Синтика край храма на пророчицата Ванга.
Овчаров чака римски находки на Перперикон
Ръководеният от проф. Николай Овчаров екип започват работа на 20 юни на Перперикон.
"След успешния сезон м.г., когато бяха разкрити три езически храма от Римската епоха и 45 представителни сгради, тазгодишните разкопки на Акропола на Перперикон ще продължат и се надяваме да го завършим. Работата ще бъде съсредоточена изцяло в северната част на Акропола и особено върху северната крепостна стена и северната порта, където очакваме изненади", обясни ученият.
Освен това ще продължат и прекъснатите проучвания на южното подградие на Скалния град. В тази част миналото лято бяха разкрити градска чешма или фонтан, едно изключително сложно съоръжение с размери 5 на 6 метра и дълбочина 4,20 м. "Очаквам интересни находки в тази част на хълма, която е била заселена в римския период", каза проф. Овчаров. Той уточни, че за археологическите проучвания е осигурено финансиране от 220 хил. лв. от държавния бюджет, а кметът на Кърджали Хасан Азис е уверил, че при нужда ще помогне. Перперикон е най - печелившото общинско предприятие, само през сезон 2015 приходите от входни билети са близо 200 хил. лв.
Древна резиденция става атракция
Това лято продължаваме разкопките в античните градове Рациария и Бонония, съобщи ръководителят на екипа доц. Здравко Димитров от Археологическия институт с музей при БАН. Археолозите ще продължат проучванията на кварталите около откритата през миналата година резиденция на областния управител и късноантичната баня и термите. Градът е унищожен от иманяри, но крие още тайни, смятат учените. Доц. Здравко Димитров предлага градът да бъде реставриран и превърнат в туристическа атракция.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
