Ако има конкурс за най-красив площад в света, брюкселският Гран Плас ще грабне приза. Великолепието му е потресаващо. Тълпи от туристи го щурмуват по всяко време на годината. В ранните утрини тук има пазар на цветя, към обяд, ако не вали, се пълнят и отвън кафенета и бирарии, а вечер привличат светлините, придаващи приказност на тази съвършена симфония от камък.
Валонците му казват Гран Плас / Големият площад /, за фламандците пък си е Гроте Маркт / Големият пазар /. Някога покрай него минавал търговски път, свързващ графство Фландрия и земите покрай река Рейн. На Гран Плас през XIII век имало три пазара, а около тях грозни постройки, които след две столетия били сринати. Днешният площад от четирите си страни е плътно застроен с изваяни от камък старинни сгради, дело на изкусни майстори. Заради тях го наричат още "шедьовър на фламандския Ренесанс", но може да се казва също и "музей под открито небе".
Има легенда, според която на френския крал Луи XIV му писнало да слуша за красотата и великолепието на брюкселския площад и решил да посети града. Трябвало да признае, че Брюксел е по-хубав от Париж и в яда си заповядал да го разрушат. Това е легендата, а исторически факт е, че на 13 август 1695 г. започва обстрелването на Брюксел от французите, довело до почти пълното сриване на центъра на града. Силно била повредена, но оцелява все пак сградата на кметството, отчасти била пощадена и тази срещу нея, в която днес се намира Градският музей. Най-възхитителното след този кошмар е упоритостта и трудолюбието на гражданите на Брюксел. Богатите търговци и занаятчиите не жалили средства и направили за 4-5 години нов, още по-хубав от предишния централен площад. Той придобил облик, близък до днешния и е единственият в Европа средновековен площад, чийто архитектурен ансамбъл бил старателно планиран и изграден от талантливи творци и майстори.
И до днес стоят наредени плътно една до друга сградите - 33 на брой, принадлежали някога на различни професионални гилдии, където се трудели рамо до рамо занаятчии и търговци. Всяка от тях си има име. Те са от XVII век, а стилът им - готически или бароков. В средните векове всички гилдии се стремели да бъдат по-близко до градските първенци, а какво по-добро място от Гран Плас. На всяка сграда / валонците ги наричат "maisons" - къщи, домове / и сега стоят символите, подсказващи с какъв точно занаят са се занимавали в тях. Например на гилдията на лодкарите фронтонът е във форма на корабна кърма, на тази на стрелците с лък, украсена със статуи, се извисява златен феникс, а сградата на гилдията на производителите на растителни и животински мазнини е обрамчена с гирлянди от цветя и плодове. Сградата "Златното дърво" принадлежала пък на гилдията на пивоварите / в нея е Музеят на пивоварите, разказващ историята на бирата - гордостта на белгийците /, покривът й е украсен със
златната конна статуя
на Карл Лотарингски, превърнал Брюксел в град, от който се възхищавали всички, които го посещавали. Запазени са също "къщите" на пекарите, на месарите, на бъчварите, на шивачите и т. н. Днес във всички сгради са отворили врати кафенета, ресторанти, бирарии, много от тях носещи духа на стария Брюксел.
Но истинското бижу на Гран Плас е кметството - шедьовър на готическия стил, с висока кула, забита в небето. Историята на площада започва именно с неговото изграждане, започнало през 1402 г. и завършено в основни линии през 1455-та. Отдалече може да се види кулата му, висока 96 м. и увенчана с фигурата на архангел Михаил, сразяващ дявола, поставена там в средата на XV век. Наричат го Saint Michel, покровителя на Брюксел. На фасадата на сградата има над 100 статуи и различни фигури, които са копия на старинни оригинали и са направени през XIX век. Вътре е голяма красота! И как не?! По тези земи са създавани някога прочутите гоблени и картини на фламандските майстори, изпълнили залите и коридорите на кметството. Има и вътрешен двор с два фонтана от мрамор, символизиращи двете големи реки в Белгия - Шелда и Маас / на нидерландски / или Еско и Мьоз за френскоговорящите валонци.
Срещу кметството е Градският музей. Сградата, наричана
Къщата на краля
сякаш е направена от каменна дантела. Изградена е на мястото на намиращата се тук през XIII век постройка, в която се приготвял и продавал хляб. Въпреки името си, тук никога никакъв крал не е живял. От 1887 г. е музей на града Брюксел. Удивителното е, че когато по нашите Балкани още си е било "тъмна Индия", в центъра на Европа, в Брюксел, общината вече мислела как музеят да привлича и посреща чужденци / демек туристи / и как, разказвайки за богатото минало на града, да повдигне самочувствието на неговите граждани. Колекцията му се е обогатявала през целия XX век, продължава и сега. Има какво ли не - макети, знамена, скулптури, картини, фаянс, порцелан, гоблени...все свидетели на социалната, икономическа, духовна и урбанистична промяна на днешната белгийска столица. В отделна зала са стотиците малки костюмчета на пикаещото момченце, известно в цял свят като Манекен Пис, спасило Брюксел от пожар. Лично за мен най-хубавото нещо в музея е картината на Ян Брьогел "Сватбено шествие". Той е син на Питър Брьогел Стария и дълго време е било смятано, че картината е на бащата. Наричали Ян Брьогел Кадифения заради мекотата на четката му.
В източната част на площада е внушителната сграда на Брабантските херцози, образувана от съединяването на 7 "къщи" с една обща фасада и украсена с бюстовете на благородниците от фамилията. Някога херцогство Брабант е обхващало част от земите на днешните Холандия и Белгия, включително и региона на Брюксел. Сградите принадлежали на гилдиите на щавачите на кожи, мелничарите, дърводелците, скулпторите, каменоделците...
Спящият рицар носи късмет
Гран Плас прилича на скъпоценна кутия, пълна със съкровища. В нея се прониква по малки улички, също богати с история. На ъгъла на една от тях, под свода на сградата, кръстена "Звезда", е полегналата фигура на Еверард Серклаес, наричана още "Спящият рицар". Обявен е за национален герой, борил се през XIV век за правата на Брюксел и неговите граждани. Бил подло убит, а езикът му - отрязан. Има поверие, че ако погладиш ръката му, ще се изпълнят всичките ти желания. Милиони са се докосвали до него и са излъскали ръката до блясък. Като се върви по същата уличка, се стига до Манекен Пис / Пикаещото момче /, който е толкова мъничък, че мнозина остават разочаровани. От другата страна на площада пък има и "Пикаещо момиченце", което някои намират за гледка, твърде непристойна. Не мисля, че са прави. Детето предизвиква абсолютна симпатия и усмивки. В редичката на "пикльовците" се подрежда и фигура на куче, вдигнало заден крак до малка колонка.
Маркс и Енгелс пишат Манифеста
Има много любопитни, а също и трагични моменти от историята на знаменития площад. Тук се провеждали в стари времена рицарски турнири. През 1523 г. първите протестантски мъченици са били изгорени пак тук от Инквизицията. Камъните на площада помнят и обезглавяването на прочути графове.
През април 1885 г. в сградата с лебеда / тя така се и нарича - "Лебед" / на Гран Плас се провежда конгрес, на който била основана Белгийската работническа партия. На същото място доста по-рано Карл Маркс и Фридрих Енгелс пишат своя "Комунистически манифест".
Площадът грейва с цялата си хубост през лятото -с изобилието от цветя пред заведенията, с музиката и светлините вечер, с пъстрата тълпа. На всеки две години - през месец август, тук се разстила килим от цветя. Стотиците хиляди бегонии, от които се "тъче", се отглеждат около град Гент във Фландрия. Красотата му е омагьосваща и мимолетна - само три дни, но пък каква радост за очите е! Щастлив е този, който го зърне поне един път в живота си!
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
