София. Знаете ли коя е Баба Неделя? И защо точно на нея е кръстен централен площад в София? Той беше залепен за градината пред днешния НДК, но вече е почти заличен. Много хора погрешно мислят, че площад "Баба Неделя" се родее с пространството около "Шератон" и храмът "Света Неделя". Това не е вярно. Дълги години храмът се е наричал "Свети Крал", тъй като в него се съхранявали мощите на сръбския владетел Стефан Урош II. Както добре знаем, църквата е разрушена от комунистически атентат през 1925 г. и там загиват близо 200 човека, а над 500 са ранени. И това е атентатът с най-много жертви в историята до 11 септември 2001 г. Постепенно името на храма от "Свети Крал" става "Света Неделя", както и се нарича площадът наоколо. Той обаче няма общо с "Баба Неделя". Иначе навремето там гордо извиваше трамваят с кондуктор, а билетчето някога струваше 2 стотинки.
Така наречената Баба Неделя е роднина на Левски. Била е омъжена за неговия вуйчо Петко Караиванов. В дебелите книжки за нея пише така:
Неделя Петкова е родена през 1826 г. в Сопот. Родителите й били бедни и тя израства под грижите на леля си Теофания, която е калугерка в Сопотския манастир. Въпросната Теофания я научава да пише и чете, като мисли, че възпитава бъдеща калугерка.
Но греши дълбоко, защото Неделя искала да се образова по светски. И по препоръка на Найден Геров става даскал в девическото училище в София, където работи със Сава Филаретов. Омъжва се още на 19 и ражда 5 деца.
По-късно преподава в Самоков, Кюстендил, Прилеп, Охрид, Велес. Именно в Прилеп Неделя организира за първи път честване на Кирил и Методий, а във Велес се включва в местния революционен комитет срещу турците. След разкриването й е изгонена. По-късно основава българско училище в Солун. Когато България става свободна, тя живее в Кюстендил, а после - в Ракитово и София. Умира в столицата на 1 януари 1894 г.
Баба Неделя Петкова остава в хрониките като първата българска учителка в Македония. Тя е светица и пазителка на националния дух и е истинска героиня. За тържеството за Кирил и Методий в Прилеп на 24 май 1865 г. свидетелства дописка във вестник "Турция" от 29 май същата година: "И като ся научиха чрез некои, че утредента е памятта на нашите просветители, ся събудиха и ся събираха еснафски заседания да разяснят на сите, чунки не знаеха кои са тия Кирил и Методия, че ке празнуват утредента ся нагласиха и ся направиха неколку еснафски тескерина, които ся проводиха до църковните надзиратели и в кои им забележиха, че празнуваме памятта на нашите просветители Кирила и Методия и сакаме да се служи тържествено служба, како на Великден со троица священици...".
За да се ориентирате къде е "Баба Неделя", трябва да уточним - говорим за много близка част до днешния НДК, но в посока Южния парк. Там сега е лудница от коли, минават трамваи, има пиаца за таксита и какво ли още не. Години по-късно името беше "свалено" с около 800 метра по-надолу, където са сегашната църква "Света Неделя" и "Шератон". В онези години софиянците, които си правеха срещите там, казваха: "Много ви здраве от Баба Неделя".
Как кръстиха улици на Хитлер и Мусолини
В София има още много интересни истории около наименованията на улици и площади. Например на първия ни цар след Освобождението - Фердинанд (княз до 1908 г.), няма кръстена улица, а е имало. Това е сегашният булевард "Васил Левски", който се е наричал така между 1938 и 1944 г. Преди това е бил "Христо Ботев", а след това - "Маршал Толбухин". Това пише в прекрасната си книга "История на улиците, булевардите и площадите в София" журналистът, писател и политик Йордан Василев. "Сигурно изглежда странно, че на втората съпруга на Фердинанд е наречена улица "Царица Елеонора". И ми се струва, че тя заслужава това - обикнала е България, помагала е на много хора и е пожелала да бъде погребана в двора на Боянската църква. Гробът й обаче е бил заличен след 1944 г. от комунистическите власти, но през 1990 г. е възстановен от родолюбци, между които е и кинооператорът Пламен Сомов", пише първият главен редактор на вестник "Демокрация" и съпруг на голямата Блага Димитрова.
Пак той обръща внимание за още едно интересно уж съвпадение. Големият булевард, който от "Руски паметник" води към Перник, Кюстендил и Дупница, се нарича "Цар Борис III", а улицата, кръстена на баба му, "Царица Елеонора", е негова пряка. А монархическият триъгълник се заформя с улица "Княгиня Клементина", пряка на "Царица Елеонора". Княгиня Клементина Бурбон-Орлеанска е майка на Фердинанд. И цялото това приключение се случва в рамките на столичния квартал "Красно село". По никакъв начин не е забравена и "Царица Йоанна", а малко хора знаят, че днешният булевард с това име до 1946 г. се е наричал "Витоша", а след това и "Сталин", разказва още писателят.
Има и още - булевардът, който тръгва от площад "Света Неделя" в северна посока и през Лъвов мост отива към Централна гара, носи името "Княгиня Мария Луиза". Тя е първата съпруга на Фердинанд и внучка на последния крал от династията на Бурбоните Луи Филип II. Иронията в случая е, че същият този булевард преди се наричаше "Георги Димитров".
Какво още се е случвало преди ли?
За радост на целия народ през септември 1940 г. Южна Добруджа е присъединена към Царство България. В знак на признателност към Италия и Германия Столична община решава да преименува три основни булеварда на Адолф Хитлер, Виктор Емануил III и Бенито Мусолини. Макар имената да се запазват едва за няколко години, това остава един от любопитните моменти в биографията на софийските улици. Но ето какво става:
Улица "Регентска" - от паметника на Васил Левски до моста на булевард "Евлоги Георгиев" получава името "Виктор Емануил III".
Самият булевард "Евлоги Георгиев" в отсечката от "Виктор Емануил III" до "Гурко" е кръстен на Адолф Хитлер. По-нататък булевард "Хитлер" - от "Гурко" до "Фритьоф Нансен" - се казва "Бенито Мусолини". А много наблизо е днешният НДК - и като направихме мисловен кръг, пак се връщаме към площад "Баба Неделя".
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
